Деянията на светите апостоли



Автор: Книгата Деяния не определя специално своя автор. От Лука 1:1-4 и Деяния 1:1-3 става ясно, че един и същ автор е написал и Лука, и Деяния. Традицията от най-ранните дни на църквата приема, че Лука, сподвижник на апостол Павел, е написал и Лука, и Деяния (Колосяни 4:14; 2 Тимотей 4:11).

Време на написване: Книгата Деяния вероятно била написана между 61-64 г.н.е.

Цел на написване: Деянията били написани, за да осигурят историята на ранната църква. Фокусът на книгата е значението на деня на Петдесетница и овластяването на учениците да бъдат ефективни свидетели за Исус Христос. Деянията записват, че апостолите са свидетели на Христос в Ерусалим, Юдея, Самария и на останалия свят. Книгата хвърля светлина върху дара на Светия Дух, който изпълва със сила, насочва, учи и служи като наш Съветник. Като четем Книгата Деяния на апостолите ние сме озарени и насърчени от многото чудеса, които били извършвани по това време от учениците Петър, Йоан и Павел. Деянията подчертават значението на подчинението на божието Слово и преобразяването, което се случва в резултат от познаването на Христос. Има много препратки към онези, които отхвърлили истината, която учениците проповядвали за Господа Исус Христос. Власт, алчност и много други пороци на дявола са засвидетелствани в книгата Деяния на апостолите.

Ключови стихове: Деяния 1:8:
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

Деяния 2:4:
4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

Деяния 4:12:
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Деяния 4:19-20:
19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

20 Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

Деяния 9:3-6:
3 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

5 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

6 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

Деяния 16:31:
31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

Кратко резюме: Книгата Деяния на апостолите дава историята на християнската църква и разпространението на евангелието на Исус Христос, както и надигащото се противопоставяне срещу него. Въпреки че много верни служители били използвани да проповядват евангелието на Исус Христос, Савел, чието име било променено на Павел, бил най-влиятелният. Преди да се преобърне във вярата, Павел с удоволствие преследвал и убивал християни. Драматичното преобръщане на Павел на пътя за Дамаск (Деяния 9:1-31) е фокусът на книга Деяния. След неговото преобръщане той отишъл в другата крайност да обича Бог и да проповядва Словото Му със сила, жар и Духа на истинския и жив Бог. Учениците били овластени от Светия Дух да бъдат негови свидетели в Ерусалим (глави 1–8:3), Юдея и Самария (глави 8:4–12:25), и до всичики краища на земята (глави 13:1–28). В последната част са включени трите мисионерски пътувания на Павел (13:1–21:16), изправянето му пред съдилища в Ерусалим и Кесария (21:17–26:32) и последното му пътуване до Рим (27:1–18:31).

Препратки: Книгата Деяния служи като преход между Стария завет на придържането към закона към Новия завет на благодат и вяра. Преходът е виден при няколко ключови събития в Деяния. Първо, има промяна в служението на Светия Дух, чиято първоначална функция в Стария Завет била външното „помазване“ на Божиите хора, сред които Мойсей (Числа 11:17), Готониил (Съдии 3:8-10), Гедеон (Съдии 6:34), и Саул (1 Царе 10:6-10). След възкресението на Исус Духът дошъл да живее в самите сърца на вярващите (Римляни 8:9-11; 1 Коринтяни 3:16), като ги ръководел и овластявал отвътре. Вътреобитаващият Дух е Божият дар за онези, които идват при Него с вяра.

Преобращането на Павел е драматичен пример за прехода между Стария завет и Новия. Павел признава, че преди да срещне възкръсналия Спасител, той бил най-ревностният сред израилтяните и непорочен „според правдата на закона “ (Филипяни 3:6), до такава степен, че преследвал онези, които проповядвали спасение по благодат чрез вяра в Христос. Но след своето преобръщане той осъзнал, че всичките му легалистични усилия били напразни, като казал, че счита всичко за „загуба заради това превъзходно нещо и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, то ест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра“ (Филипяни 3:8b-9). Сега ние също живеем чрез вяра, а не чрез делата на закона, за да не се похвали никой (Ефесяни 2:8-9).

Видението на Петър за платнището в Деяния 10:9-15 е друг знак за прехода от Стария завет – в случая законите определящи храненето на евреите – към единството на евреи и неевреи в Новия завет в една универсална църква. И „чистите“ животни, символизиращи евреите, и „нечистите“ животни, символизиращи неевреите, били обявени за „пречистени“ от Бог чрез жертвената смърт на Христос. Тъй като вече не са под Стария завет на закона, и двата народа са сега обединени от новия завет на благодатта чрез вяра в пролятата кръв на Христос на кръста.

Практическо приложение: Бог може да направи невероятни неща чрез обикновените хора, когато Той ги овласти чрез Духа Си. Бог първоначално взел група рибари и ги използвал да преобърнат света (Деяния 17:6). Бог взел един мразещ християните убиец и го променил в най-великия християнски евангелизатор, авторът на почти половината книги от Новия Завет. Бог използвал преследването да причини най-бързото разпространение на „новата вяра“ в историята на света. Бог може и прави същото чрез нас – променя сърцата ни, овластява ни със Светия Дух и ни дава страст да разпространяваме благата вест за спасението чрез Христос. Ако се опитаме да постигнем тези неща с наши собствени сили, няма да успеем. Като учениците в Деяния 1:8 трябва да чакаме да ни овласти Духът и после да отидем с Неговата сила да изпълним Великото Поръчение (Матей 28:19-20).


Изследване на Новия завет

Деянията на светите апостоли