Книга 3 Йоаново



Автор: Книгата 3 Йоаново не назовава пряко своя автор. Традицията от най-ранните дни на църквата е приела, че апостол Йоан е авторът. Имало е някои съмнения, породени от онези, които мислели, че е възможно писмото да е било написано от друг ученик на Господа на име Йоан, но всички доказателства сочат, че авторът е Йоан.

Време на написване: Книгата 3 Йоаново най-вероятно била написана по приблизително същото време като другите Йоанови писма, 1 и 2 Йоаново, вероятно между 85-95 г.н.е.

Цел на написване: Целта на Йоан при написването на това писмо била тройна. Първо, той пише да похвали и насърчи своя любим съратник Гай в неговото служение на гостоприемство към странстващите пратеници, които ходели от място на място да проповядват Благовестието за Христа. Второ, той непряко предупреждава и осъжда поведението на някой си Диотреф, диктаторски водач, който бил превзел една от църквите в провинция Азия, и чието поведение било в пълен разрез с всичко, което апостолът и неговото Евангелие защитавали. Трето, той хвали примера на Димитрий, за който се свидетелства добро от всички.

Ключови стихове: 3 Йоаново 4:
4 По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.

3 Йоаново 11:
11 Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.

Кратко резюме: Йоан пише, както обичайно набляга върху истината, до този възлюбен брат в Христа, Гай, богат и личен мирянин в град в близост до Ефес. Той много хвали грижата и гостоприемството на Гай към неговите пратеници, чиято мисия била да разнасят Благовестието от място на място, и то проявени към тях без значение дали ги е познавал или не. Йоан го призовава да продължава да върши добро, а не да подражава на злото, какъвто обаче е примерът на Диотреф. Този човек е поел водачеството на една църква в провинция Азия и не само отказвал да признае авторитета на Йоан като апостол, но също и да получава неговите писма и да се подчинява на неговите указания. Той също разпространявал злостни клевети за Йоан и отлъчени членове, които оказвали подкрепа и гостоприемоство на пратениците на Йоан. Преди да завърши писмото си, той също похвалил примера на Димитрий, за който бил получил отлични сведения.

Препратки: Идеята за оказване на гостоприемство на чужденци има доста прецеденти в Стария Завет. Актовете на гостоприемство в Израил включвали скромното и милостиво приемане на странници в дома за храна, подслон и закрила (Битие 18:2-8, 19:1-8; Йов 31:16-23, 31-32). Освен това, старозаветното учение изобразява израилтяните като народ от чужденци и пришълци, който зависи от Божието гостоприемство (Псалом 39:12), и Бог като Този, който милостиво посреща техните нужди като ги е избавил от Египет и ги е хранил и обличал в пустинята (Изход 16; Второзаконие 8:2-5).

Практическо приложение: Йоан, както винаги, подчертава важността да вървим в истината на Благовестието. Гостоприемство, подкрепа и насърчение за нашите събратя християни е едно от главните наставления на Христовите поучения, и Гай очевидно бил изтъкнат пример на това служение. Трябва да вършим същото винаги, когато можем, като посрещаме радушно мисионерите, проповедниците и чужденците, дошли на посещение (стига да сме сигурни, че са истински вярващи), не само в нашите църкви, но също и в нашите домове, и да им оказваме каквито подкрепа и насърчение имат нужда.

Също е нужно винаги да бъдем внимателни да следваме само примера на онези, чиито думи и действия съответстват на Евангелието, и да бъдем достатъчно проницателни да можем да сме бдителни за такива като Диотреф, чието поведение е далеч от проповядваното от Христос.


Изследване на Новия завет

Книга 3 Йоаново