Въпрос
Защо "Не пожелавай" е включено в Десетте Божии заповеди?
Отговор
Ключът към разбирането на тази заповед е в определението на думата "пожелавам". В пасажите, осъждащи пожелаването, са използвани две различни еврейски думи (Изход 20:17; Второзаконие 5:21), като и двете означават "да пожелаеш или да копнееш с голямо желание". Тъй като заповедите са дадени като "забрана", желанието в този случай е за нещо, което не е собственост на желаещия и не е негово право да копнее. В тази заповед на израилтяните се казва да не пожелават имуществото на ближния си - неговата къща, земя, вол или магаре, или хората в живота му - неговата съпруга или слуги, както мъже, така и жени. Израилтяните не трябваше да желаят, да копнеят или да насочват сърцата си към нещо, което принадлежи на някой друг.
Докато някои от заповедите забраняват определени действия, като убийство и кражба, тази е една от заповедите, които се отнасят до вътрешния човек, до неговото сърце и ум. Както се казва в Яков 1:15, вътрешният човек е мястото, откъдето произлиза грехът, а в този случай алчността е предшественик на всякакви грехове, сред които кражба, грабеж и присвояване. В основата си алчността е резултат от завистта - грях, който, веднъж пуснал корени в сърцето, води до по-лоши грехове. Исус повтаря тази мисъл в Проповедта на планината, когато казва, че похотта в сърцето е също толкова греховна, колкото и прелюбодейството (Матей 5:28). Завистта не се изчерпва с това, че хвърляме жаден поглед към новата кола на съседа. Веднъж завистта към притежанията на ближния може да се превърне в чувство на неприязън и омраза към самия него. Това може да се превърне в неприязън към Бога и да Го поставя под въпрос: "Защо не мога да имам това, което той има, Господи? Не ме ли обичаш достатъчно, за да ми дадеш това, което искам?"
Божиите причини да осъжда алчността са добри. В самата си същност завистта е любов към себе си. Завистливите, егоистични граждани са нещастни и недоволни граждани. Обществото, изградено от такива хора, е слабо, защото завистливите недоволници, както беше посочено по-горе, са по-склонни да извършват престъпления един срещу друг, което допълнително отслабва обществената структура. Освен това Новият завет определя алчността като форма на идолопоклонство - грях, който Бог ненавижда (Колосяни 3:5). В края на краищата завистта и алчността са инструменти на Сатана, за да ни отклонят от преследването на единственото нещо, което някога ще ни направи щастливи и доволни - Самия Бог. Божието Слово ни казва, че "благочестието със задоволство е голяма печалба" и че трябва да се задоволяваме с основните нужди на живота (1 Тимотей 6:6-8), защото истинското щастие не се постига с вещи, а с лични взаимоотношения с Бога чрез Исус Христос. Само по този начин можем да придобием онова, което е достойно, истинско, солидно, удовлетворяващо и трайно - неизследваемото богатство на Божията благодат.
English
Защо "Не пожелавай" е включено в Десетте Божии заповеди?
