Въпрос
Библейско ли е "каквото посееш, това ще пожънеш"?
Отговор
Жънеш ли това, което си посял? Принципът на сеитбата и жътвата е разпространен в цялата Библия, защото е нещо, с което човечеството може да се свърже. Практиката да се обработва земята, за да се получи реколта, е почти толкова стара, колкото и самото човечество. Част от проклятието на Адам е, че земята ще ражда тръни и бодили в отговор на работата му и че "с пот на челото си ще ядеш хляб" (Битие 3:19). Адам разбира концепцията "жънеш това, което си посял" както в буквален, така и в преносен смисъл.
Идиомът "жънеш това, което си посял" най-вероятно е пряко свързан с един от двата стиха в Новия завет. Единият е 2 Коринтяни 9:6: " А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне." Другият стих е Галатяни 6:7: "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне." Като общ принцип е вярно, че сеитбата води до жътва. Това е вярно в селското стопанство и е вярно в житейските избори. Така че "жънеш това, което си посял" е библейско.
Има стихове от Стария завет, които също се отнасят до принципа, че жънем това, което сеем. "Тези, които сеят несправедливост, ще пожънат бедствие", казва цар Соломон (Притчи 22:8). "Ти си насадил неправда, ти си пожънал зло", казва пророкът (Осия 10:13). "Те ще ядат плодовете на пътищата си и ще се наситят с плодовете на замислите си", казва Мъдростта в Притчи 1:31. Във всеки случай законът за сеитбата и жътвата се връща към Божията справедливост.
Макар да действа истинският духовен принцип, че ако сеем лоши неща, ще пожънем лоши неща, има и милост. Милостта е, че не винаги жънем това, което сеем. Бог си запазва правото да проявява милост към когото пожелае, както казва на Мойсей: "Ще помилвам, когото помилвам, и ще се смиля, когото се смиля" (Римляни 9:15). Благодарение на милостта и състраданието на Бога можем да имаме дом в небето, въпреки греха си. Ние посяхме беззаконие и поквара, а Исус пожъна наказанието ни на кръста. Нека Той бъде възхваляван завинаги.
Понякога това, което изглежда като реколта, не е такава. Когато Йов страдал, приятелите му смятали, че неприятностите са справедливо наказание от Бога за някакъв таен грях. Приятелят на Йов, Елифаз, казва: "Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат." (Йов 4:8). Но Елифаз греши. Йов не жънеше това, което беше посял. Жътвата все още не беше дошла - и нямаше да дойде до края на книгата (Йов 42:10-17). Преживяването на негативни обстоятелства не означава непременно, че сме посели негативни неща. Принципът на жъненето и сеенето като цяло е верен, но не винаги действа във всяка ситуация по начина, по който бихме могли да очакваме.
"Каквото посееш, това и пожънеш" важи както в положителен, така и в отрицателен план. "Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот." (Галатяни 6:8). Този стих добре обобщава принципа. Когато сме егоистични, горди, несправедливи, грешни и вярваме, че собствените ни способности или достойнство ще ни спасят, ние "сеем за плътта" и ни очаква унищожение. Но когато сме безкористни, щедри, добри и разчитаме на Божието снабдяване и спасение, ние "сеем за Духа" и ще пожънем вечен живот.
Вярата в Исус и стремежът към благочестие са "сеитба за Духа". Сеенето на плътта, т.е. да разчитаме на себе си и на способността си да намерим своя път без Божията помощ, ще доведе само до задънена улица. Но когато се доверим на Христос, ще пожънем вечен живот. Неговата любов е плодородна почва.
English
Библейско ли е "каквото посееш, това ще пожънеш"?
