Въпрос
Какво означава да се покланяме на Господ в дух и истина?
Отговор
Идеята да се покланяме на Господ „в дух и истина“ идва от разговора на Исус с жената при кладенеца в Йоан 4:6-30. В разговора жената обсъждала места за поклонение с Исус, казвайки, че евреите се покланяли в Йерусалим, докато самаряните се покланяли на планината Гаризим. Исус току-що е разкрил, че знае за многото й съпрузи, както и за факта, че настоящият мъж, с когото живее, не е нейният съпруг. Това я караше да се чувства неудобно, така че тя се опита да отклони вниманието Му от личния си живот към въпросите на религията. Исус отказа да се отклони от урока си за истинското поклонение и стигна до същността на въпроса: „Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. ” (Йоан 4:23).
Общият урок за поклонението на Господ в дух и истина е, че поклонението на Бог не трябва да бъде ограничено до едно географско местоположение или непременно регулирано от временните разпоредби на старозаветния закон. С идването на Христос разделянето между юдеи и езичници вече не е от значение, нито централното място на храма в поклонението. С идването на Христос всички Божии деца получиха равен достъп до Бог чрез Него. Поклонението става въпрос на сърцето, а не на външни действия, и се ръководи от истината, а не от церемонията.
Във Второзаконие 6:5 Мойсей описва за израилтяните как трябва да обичат своя Бог: „Да обичаш Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила. Нашето поклонение пред Бога се ръководи от нашата любов към Него; както обичаме, така се покланяме. Тъй като идеята за „мощност“ на еврейски показва съвкупността, Исус разшири този израз до „ум“ и „сила“ (Марк 12:30; Лука 10:27). Да се покланяме на Бог в дух и истина задължително включва да Го обичаме със сърце, душа, ум и сила.
Истинското поклонение трябва да бъде „в дух“, тоест да ангажира цялото сърце. Ако няма истинска страст към Бога, няма поклонение в духа. В същото време поклонението трябва да бъде „в истината“, тоест правилно информирано. Ако нямаме знание за Бога, на когото се покланяме, няма поклонение в истината. И двете са необходими за удовлетворяващо и почитащо Бог поклонение. Духът без истина води до плитко, прекалено емоционално преживяване. Щом емоцията свърши, когато пламът изстине, поклонението също свършва. Истината без дух може да доведе до суха, безстрастна среща, която лесно може да доведе до форма на безрадостен легализъм. Най-добрата комбинация от двата аспекта на поклонението води до радостно оценяване на Бога, информирано от Писанието. Колкото повече знаем за Бог, толкова повече Го оценяваме. Колкото повече ценим, толкова по-дълбоко е нашето поклонение. Колкото по-дълбоко е нашето поклонение, толкова повече се прославя Бог.
Това смесване на дух и истина в поклонението е най-добре обобщено от Джонатан Едуардс, американският пастор и теолог от 18-ти век. Той каза: „Трябва да мисля за себе си по начина, по който съм длъжен да издигна чувствата [емоцията] на моите слушатели възможно най-високо, при условие че те не са засегнати само от истина. Едуардс призна, че истината и само истината могат правилно да повлияят на емоциите по начин, който носи чест на Бог. Истината на Бог, тъй като е с безкрайна стойност, е достойна за безкрайна страст.
English
Какво означава да се покланяме на Господ в дух и истина?
