Как мога да узная как правилно да се покланям на Бог?



Въпрос: Как мога да узная как правилно да се покланям на Бог?

Отговор:
Поклонението може да бъде определено като действието на почитане и обичане на божество, идол или човек по „безкористен“ начин. Действието на поклонението включва цялата същност при отдаването на хвала, благодарност и почит на това божество, личност или материален обект. Това не е дело с половинчато сърце и само след разграничението между това, което е и което не е почитане, с оглед на божествената цел, можем да започнем да отговаряме на горния въпрос по-пълно. Истинското, библейско поклонение, както е дефинирано от учения А.У.Пинк (1886 – 1952) в неговото изложение върху Евангелието от Йоан, казва това: „Това е изкупено сърце, обитавано от Бог, изразяващо себе си в преклонение и отдаване на благодарност“. Подобно, А.У.Тозер, някога смятан за пророк на 20 век, казал: „Истинското поклонение е да бъдеш толкова лично и безнадеждно влюбен в Бог, че идеята за пренасяне на любовта никога дори най-слабо не съществува“.

Така, истинското поклонение на Бог се отличава по следните критерии: първо, то идва от изкупено сърце на мъж или жена, които са били оправдани пред Бог по вяра, и които вярват единствено в Господа Исус Христос за прощаване на греховете. Как може някой да се покланя на Бога на небето, ако грехът му не е бил опростен? Никога това поклонение не може да бъде приемливо, което произлиза от неновородено сърце, където Сатана, азът и светът държат (2 Тимотей 2:26; 1 Йоаново 2:15). Всяко поклонение, различно от „измито“ сърце, е напразно.

Второ, истинското поклонение на Бог идва от сърце, което желае само Него. Това било точно това, в което грешали самаряните; те се опитвали да почитат както Бог, така и идолите (4 Царе 17:28-41), и това е потвърдено от Господа Исус Христос, когато беседва върху въпроса за истинското поклонение със самарянката, която дошла да донесе вода от кладенца. „Вие се покланяте на онова, което не знаете“ (Йоан 4:22). Тези хора почитали Бог „с половинчато сърце“, защото тяхната цяла любов не била към Бог. Възможно е дори за истински вярващи да паднат в тази втора грешка. Можем да не сме съгласни да имаме физически идоли, както имали самаряните, но какво най-много заема нашата воля, нашето време, нашите ресурси? Дали това са кариерите, материалните притежания, парите, здравето, дори семействата ни? Нека да извикаме като цар Давид в Псалом 63:5: „Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми.“ Нищо по-малко от Бог няма да задоволи сърцето на новородения човек и неговият отклик на това божествено задоволство, сравнено с най-добрата храна, е плодът на устните, които пеят хвала на Бог (Евреи 13:15).

Трето, истинското поклонение на Бог е желанието да продължим да изграждаме знанието си за Бог. Как сме загубили това желание в тези дни! Освен Библията, която трябва да четем ежедневно, трябва да допълваме знанието си чрез четене също на други добри книги. Трябва да пълним умовете си постоянно с нещата на Бог; Бог трябва винаги да бъде в ума ни и всичко, което правим, трябва да бъде извършвано с отношение към Него (Колосяни 3:17; 1 Коринтяни 10:31). Интересно е, че гръцката дума за „поклонение“ в Римляни 12:1 може също да означава „служба“. Така, нашият ежедневен живот трябва също да бъде считан като поклонение. Всеки ден трябва да предлагаме себе си като живи жертви, святи и приятни за Бог. Църквата е предназначена да „изстисква“ света в собствената си форма, формата на Исус Христос, но твърде често случаят е обратен.

Нека очистим сърцата си, ако истински искаме да се покланяме на триединния Бог с дух и истина. Нашият Бог е свят; Той е изцяло „Друг“, Бог, който не може да ни дели с други предмети на нашата любов. Наистина, Бог, който НЕ ЖЕЛАЕ да ни дели, заради Своята святост. Създадени сме да бъдем покланящи се същества, но грехопадението ни е осакатило и разрушило. Поклонението е най-естественото нещо за човека, но докато не бъдем възстановени в Бог чрез жертвата на Неговия скъп син, тогава цялото ни поклонение не е нищо друго освен напразно. То е като „странен огън“ пред олтара (Левит 10:1).


Върнете се обратно на основната българска страница

Как мога да узная как правилно да се покланям на Бог?