Библейско ли е движението „Слово на вяра"?


Въпрос: Библейско ли е движението „Слово на вяра"?

Отговор:
Учението „Слово на вяра" решително е небиблейско. То не е деноминация и няма формална организация или йерархия. Вместо това то е движение, което е силно повлияно от мнозина известни пастори и учители като Кенет Хейгин, Бени Хин, Кенет Коплънд, Пол и Ян Крауч и Фред Прайс.

Движението „Слово на вяра" се зародило от петдесятното движение в края на 20 век. Негов основател бил Е.У.Кениън, който изучавал метафизичните учения „Нова мисъл" на Финиъс Куимби. Науката за силата на мисълта (където възникнало „назови го и го поискай") била комбинирана с петдесетничеството като резултатът бил особена смесица от ортодоксално хриситянство и мистицизъм. Кенет Хейгин, ученик на Е.У.Кениън, превърнал движението „Слово на вяра" в това, което е днес. Въпреки че индивидуалните учения варирали от напълно еретически до напълно абсурдни, изложеното е основното богословие, към което се придържат повечето проповедници на „Слово на вяра".

В сърцевината на движението „Слово на вяра" е вярването в „силата на вярата". Вярва се, че думите могат да бъдат използвани да манипулиат силата на вярата и така действително да създават това, което говорителят вярва, че обещава Писанието (здраве и богатство). Така се счита, че законите, които управляват силата на вярата, действат независимо от Божията суверенна воля и че Самият Бог е подчинен на тези закони. Това не е нищо друго освен идолопоклонство, превръщащо нашата вяра и следователно и нас самите в бог.

Оттук неговото богословие се отклонява все повече и повече от Писанието: то твърди, че Бог е създал човешките същества по Свой буквален, физически образ като малки богове. Преди грехопадението хората са имали способността да пораждат нещата като използвали силата на вярата. След грехопадението хората приели природата на Сатаната и загубили способността да пораждат нещата. За да поправи тази ситуация, Исус Христос се отказал от Своята божественост и станал човек, умрял духовно, взел природата на Сатаната върху Себе Си, отишъл в ада, родил се отново и възкръснал от мъртвите с Божия природа. След това Исус изпратил Светия Дух да повтори въплъщението във вярващите, така че те да могат да станат малки богове както е възнамерявал първоначално Бог.

Следвайки естествената прогресия на тези учения, като малки богове ние можем отново да имаме способността да манипулираме силата на вярата и да достигнем успех във всички сфери на живота. Болестите, грехът и провалът са резултатът от липсата на вяра и са поправими чрез изповед – призоваване на Божиите обещания за човек към превръщането им в действителност. Казано просто, движението „Слово на вяра" възвеличава човека до статут на бог и снижава Бог до статут на човек. Излишно е да казваме, че това е лъжливо представяне на всичко, което представлява християнството. Очевидно учението „Слово на вяра" не взима предвид написаното в Писанието. Силно се разчита на личното откровение, а не на Писанието, за да се излезе с такива абсурдни вярвания, които са още едно доказателство за неговата еретическа природа.

Опровергаването на учението „Слово на вяра" е просто въпрос на четене на Библията. Бог единствен е Суверенният Създател на Вселената (Битие 1:3; 1 Тимотей 6:15) и не се нуждае от вяра – Той е обектът на вяра (Марк 11:22; Евреи 11:3). Бог е дух и няма физическо тяло (Йоан 4:24). Човекът бил създаден по Божи образ (Битие 1:26, 27; 9:6), но това не го прави малък бог или божествен. Само Бог има божествена природа (Галатяни 4:8;Исая 1:6-11, 43:10, 44:6; Езекил 28:2; Псалом 8:6-8). Христос е Вечен, Единороден Син и единственото въплъщение на Бог (Йоан 1:1, 2, 14, 15, 18; 3:16; 1 Йоаново 4:1). В Него пълнотата на Бог обитава телесно (Колосяни 2:9). Като станал човек Исус се отказал от небесната слава, но не от Своята божественост (Филипяни 2:6-7), въпреки че Той избрал да сдържа Своята сила докато пребивавал на земята като човек.

Движението „Слово на вяра" измамва безброй хора като ги кара да се устремяват към начин на живот и вяра, които не са библейски. В сърцевината му лежи същата лъжа, която Сатаната е казвал още от Едемската градина: „Ще бъдете като Бог" (Битие 3:5). За съжаление онези, които приемат учението „Слово на вяра" все още слушат Сатаната. Нашата надежда е в Господ, не в нашите думи, нито дори в нашата собствена вяра (Псалом 33:20-22). Нашата вяра идва от Бог на първо място (Ефесяни 2:8; Евреи 12:2) и не е нещо, което създаваме за себе си. Така че бъдете осторожни относно движението „Слово на вяра" и всяка църква, която поддържа това учение.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Библейско ли е движението „Слово на вяра"?