Защо Бог ни изпитва?


Въпрос: Защо Бог ни изпитва?

Отговор:
Когато питаме защо Бог ни изпитва или позволява да бъдем изпитвани, признаваме, че изпитването наистина идва от Него. Когато Бог изпитва Своите деца, Той прави ценно нещо. Давид е търсил Божието изпитване, молил Го е да изпита неговото сърце и ум и да види, че те са Му верни (Псалом 26:2; 139:23). Когато Авраам бил изпитван от Бог в случая с пожертването на Исаак, Авраам се подчинил (Евреи 11:17–19) и показал на целия свят, че той е бащата на вярата (Римляни 4:16).

И в Стария, и в Новия Завет думите, преведени „изпитвам", означават „да докажа чрез изпитание". Следователно когато Бог изпитва Своите деца, целта Му е да докаже, че нашата вяра е истинска. Не че Бог се нуждае да го доказва на Себе Си, тъй като Той знае всички неща, но Той ни доказва на нас, че нашата вяра е истинска, че ние сме истински Негови деца, и че никакво изпитание не ще победи нашата вяра.

В Своята Притча за сеяча Исус определя тези, които отпадат, като такива, които приемат семето на Божието Слово с радост, но веднага щом настанат времена на изпитания, отпадат. Яков казва, че изпитването на нашата вяра развива твърдост, която води до зрялост в нашето ходене с Бог (Яков 1:3–4). Яков продължава като казва, че изпитването е благословение, защото когато свърши изпитването и сме „издържали изпитването", ще „приемем за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят" (Яков 1:12). Изпитването идва от нашия небесен Отец, който изработва всички неща за доброто на онези, които Го обичат и които са призовани да бъдат Божии деца (Римляни 8:28).

Изпитването или изпитанията, през които преминаваме, идват по различни начини. Да станем християни често изисква от нас да излезем от зоната си на комфорт и да навлезем в неизвестното. Твърдостта при изпитването води до духовна зрялост и пълнота. Ето защо Яков е написал: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни" (Яков 1:2). Изпитването на вярата може да идва по малки начини и с ежедневни раздразнения; те могат също да бъдат сурови нещастия (Исая 48:10) и атаки от Сатаната (Йов 2:7). Какъвто и да е източникът на изпитването, за наша полза е да преминем през изпитанията, които Бог позволява.

Разказът на Йов е съвършен пример как Бог позволява един от Неговите светии да бъде изпитван от Дявола. Йов понесъл всички изпитания търпеливо и „…не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога" (Йов 1:22). Обаче разказът за изпитването на Йов е доказателство, че способността на Сатаната да ни изпитва е ограничена от Божия суверенен контрол. Никой демон не може да ни изпитва или навреди отвъд това, което Бог е заповядал. Всички наши изпитания работят за Божията съвършена цел и наша полза.

Има много примери за положителни резултати от нашето изпитване. Псалмистът оприличава нашето изпитване на изпитването на сребро (Псалом 66:10). Петър говори за нашата вяра като „по-скъпоценна от злато" и затова „да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни" (1 Петрово 1:6–7). Като изпитва нашата вяра, Бог ни кара да израстваме като силни ученици, които живеят истински по вяра, а не по това, което виждаме (2 Коринтяни 5:7).

Когато преживяваме житейските бури, трябва да бъдем като дървото, което вкопава своите корени още по-надълбоко за по-силно захващане в земята. Трябва да „вкопаем нашите корени" по-дълбоко в Божието Слово и да се захванем за неговите обещания, така че да устоим на всякакви бури, които ни пресрещат.

Най-утешителното от всичко е, че знаем, че Бог никога няма да позволи да бъдем изпитвани повече от това, с което можем да се справим с помощта на Неговата сила. Неговата благодат е достатъчна за нас, а Неговата сила е направена съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни 12:9). „Затова", казва Павел, „намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен" (2 Коринтяни 12:10).

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог ни изпитва?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога