Защо трябва да се интересувам дали Бог съществува?


Въпрос: Защо трябва да се интересувам дали Бог съществува?

Отговор:
Има хиляди гледища не само за природата на Бог, но също и за неговото съществуване. Хората имат ограничено възприемане за сложните страни на нашия непосредствен свят и вселената като цяло. Иронията е, че Божията природа не е такава на безредие, а на мир. 1 Коринтяни 14:33 заявява: „Бог не е Бог на безредие, а на мир…". Ключът за преодоляването на безредието не е да се избягва въпроса изобщо, а да се фокусираме върху Онзи, когото мнозина избират да пренебрегнат (Филипяни 4:6–7).

Трябва горещо да се обърнем към истинските, конкретни проблеми, с които се сблъсква човечеството, като бедността, неграмотността и болестите и е вярно, че дебатите за съществуването и природата на Бог могат да ни разконцентрират от тези предизвикателства. Тогава защо трябва някой от нас да се интересува дали съществува Бог или не съществува? За вярващия богословският въпрос е преди всички други. За неубедените това остава философски въпрос. Богословието за агностика е просто човешка измислица; въпросът за Божието съществуване изглежда безсмислен.

Библейското представяне на Бог показва защо има значение Неговото съществуване. Божията свята природа е разкрита, противопоставена на човешката (греховната) природа, а Библията дава на човечеството стандарт за правилно и погрешно. Без арбитър няма върховен авторитет, който да претегли ценностите, които установяваме за себе си (Псалом 19:7–11). Кой трябва да каже, че едно нещо е погрешно, а друго е правилно? Защо имаме дълг да помагаме на нуждаещите се? Въз основа на какъв авторитет можем да се противопоставим на неграмотността? Ако няма Бог и животът на земята е просто „оцеляване на най-пригодните", тогава защо трябва някой да работи да нахрани гладните? Според какъв стандарт полагаме основата на нашия морал?

Бог ни разкрива Своята същност: „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ" (вижте Изход 3:3–15). Това твърдение говори за Божието самосъществуване, което е напълно независимо от възприятията на човечеството за Него. Той обхваща всичко и Самият Той е стандартът. Псалом 19:1–6 рисува красива картина за Божията вечна природа и Неговото разкриване на тази природа в Неговото творение.

Въпросът за Божието съществуване е важен, защото на практическо равнище, ако Бог наистина съществува, има голяма вероятност Той да иска да се свърже с нас и да иска спазването на определени стандарти, за да се осъществи това. Затова въпросът е централен за всичко. Ние или сме създадени по Божи образ, или не сме. Любовта и състраданието са или част от Божията природа (и следователно трябва да бъдат отразявани в нас), или са продукт на хаотична биологична случайност (и следователно ненужни). Нашето съществуване има значение (или незначителност) в зависимост от съществуването (или несъществуването) на Бог. Посрещането на временните, материални проблеми на човечеството е важно, но посрещането на вечните, духовни проблеми на човечеството е дори по-важно.

Библията казва, че човечеството е развалено от греха. Всъщност смазващите световни проблеми, пред които сме изправени днес, са в крайно сметка резултатът от греха. Въпросът за Божието съществуване тогава става от върховно значение, защото за да пренебрегнеш Божието съществуване, е да пренебрегнеш реалността на греха и така корена на световните проблеми.

За щастие Бог е осигурил начин да прости греха и да възстанови нашето общение с Него чрез вяра в Исус Христос (Йоан 3:16, Римляни 3:21–26). Греховният човек е духовно мъртъв и често отхвърля всяка представа за единствения истински Бог. Йоан 3:19 заявява: „И ето що е осъждането: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли". Бог е този, който ни довежда до вяра в Неговия Син чрез Светия Дух (Йоан 6:41–51). Спасението е дар, който Бог предлага на цялото човечество (Йоан 3:16). Нашата роля е само да повярваме на това, което казва Бог, и да се предадем на Неговия Дух. Истинността на това послание, разбира се, зависи от Божето съществуване.

Защо хората се опитват да убедят другите да се съгласят с тяхното гледище за Божието съществуване? Защо християните не могат да запазят вярата си в рамките на своите домове и църкви, както често се казва, че правят? Мотивацията за мнозина християни е, че те искат всеки да има възможността за общение с Бог. Също християнството е присъщо евангелизаторско. Една от заповедите на Исус е да разпространяват благовестието и да създават ученици. Това надхвърляне се извършва от любов и е вътрешен принцип на християнската вяра.

Въпреки че никой не е видял Бог, Той ни се изявява по много начини. Първо, Бог се познава по Неговото творение (Римляни 1:20). Желаещият наблюдател може да се огледа около себе си, да види Божието сътворено и да прекара живота си в чудене за сложностите и взаимозависимостта на всички физически неща. Писанието заявява, че е глупаво да се отрича, че има Бог (Псалом 14:1). Вселената е била ясно замислена и ние сме били създадени със способност да го разбираме в някаква степен. Писанието е недвусмислено, че Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да признаем Неговото съществуване (Йов 38).

Бог също Се разкрива чрез Своето Слово (Псалом 19:7–11). Библията ни учи за Божията природа и ни напътства в нравоучение (1 Тимотей 3:16–17). Върховният израз на Бог се намира в Божия Син, Исус Христос (Колосяни 1:15).

Простият факт е, че Бог наистина съществува. Той ни обича и иска да ни изведе от духовната смърт към живота в Неговия Син Исус.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо трябва да се интересувам дали Бог съществува?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога