Как знаем, че Библията е Божието Слово, а не Апокрифът, Коранът, Книгата на Мормоните, т.н.?



Въпрос: Как знаем, че Библията е Божието Слово, а не Апокрифът, Коранът, Книгата на Мормоните, т.н.?

Отговор:
Въпросът кой (ако изобщо някой) религиозен текст е истинското Божие Слово е от изключително значение. За да избегнем кръговата аргументация, първият въпрос, който трябва да зададем, е как бихме могли да знаем на първо място дали Бог е общувал. Добре, Бог би трябвало да общува по начин, който хората биха могли да разберат, но това също означава, че хората биха могли да създадат техни собствени послания и просто да твърдят, че те са дошли от Бога. Затова изглежда разумно да мислим, че, ако Бог е искал да удостовери истинността на комуникацията Си, той би трябвало да я удостовери по начин, който да не бъде дублиран от обикновените хора – с други думи, чрез чудеса. Това значително стеснява полето.

Освен доказателствата за правилноста на Библията (доказателствата на ръкописите) и нейната историчност (археологическите доказателства), най-важното доказателство е това за нейното вдъхновение. Истинското определяне, че Библията е абсолютна, вдъхновена истина, е в нейните свръхестествени доказателства, включващи пророчествата. Бог използвал пророци, за да говорят и записват Неговото Слово, и Бог използвал чудеса като изпълнени пророчества, за да удостовери истинността на Своите пратеници. Например, в Битие 12:7 Бог обещал Ханаанската земя да бъде за Авраам и неговите наследници. През 1948 година тази земя беше върната на еврейския народ за втори път в историята. Това може да не изглежда толкова удивително докато не осъзнаете, че няма друг народ в историята, който да е бил разпръснат извън родната земя и върнат! Израел го е направил два пъти.

Книгата на Даниил предсказва с точност образуването на четирите царства от Вавилон,Мидо-Персия, Гърция и Рим векове преди някои от тези царства да са възникнали (времеви обхват от над 1000 години!). Даниил записал подробности относно как народите ще управляват и ще бъдат разрушени. Неговите пророчества включвали управлението на Александър Велики и Антиох Епифаний.

В Езекил 26 виждаме удивителната подробност как град Тир щял да бъде разрушен: той щял да бъде съборен и неговите останки щели да бъдат захвърлени в морето. Когато Александър Велики стигнал в похода си до тази област, той се натъкнал на група хора, скрити в кула на остров близо до брега край Тир. Той не можел да прекоси канала, за да се бие с тези хора в кулата. Вместо да ги чака да излязат, гордият завоевател накарал армията си да построи сухоземен мост до острова. Станало. Неговата армия прекосила канала и победила обитателите на крепостта. Но откъде взели достатъчно камък за сухоземния мост? Камъните, които те използвали, били останките от град Тир…неговите камъни били захвърлени в морето, точно както Езекил бил предсказал почти 300 години по-рано!

Има толкова много пророчесва относно Христос (над 270!), че ще ни отнеме повече от няколко страници да ги изброим всичките. Исус не би могъл да има контрол върху много от пророчествата като Своето родно място и време на раждане. Нещо повече, вероятността един човек случайно да изпълни дори 16 от тях е 1045. Колко е това? За сравнение има по-малко от 1082 атоми в цялата вселена! И Исус, който потвърждава Библията като Божието Слово, доказал Своята надеждност и божественост чрез Своето възкресение (исторически факт, който не може лесно де се пренебрегне).

Сега да разгледаме Корана. Неговият автор, Мохамед, не е извършвал чудеса, за да потвърди своето послание (дори, когато бил помолен от своите последователи - Сура 17:91-95; 29:47-51). Само в много по-късната традиция (Хадитът) някакви съмнителни чудеса се появили и те всички са твърде нереални (като разрязването на Луната наполовина от Мохамед) и нямат достоверно свидетелство, което да ги потвърди. Нещо повече, Коранът прави ясни исторически грешки. Мюсюлманите вярват, че Библията е вдъхновена, но с някои грешки от редактирането (Сура 2:136, както и Сури 13, 16, 17, 20, 21, 23, 25). Въпросът, на който те не могат да отговорят адекватно, е „Кога Библията е била изопачена?“ Ако те кажат преди 600 г.н.е., тогава как Коранът съветва вярващите да я четат? Ако те твърдят, че това станало след 600 г.н.е., тогава техният аргумент е дори още повече несъстоятелен, тъй като няма съмнение за точността на библейските ръкописи от поне 3 век насам. Дори ако християнството беше фалшиво, Коранът все пак има непреодолим проблем при обвиняването на християните, че вярват в неща, които те не вярват. Например, Коранът учи, че християните вярват, че Троицата е Отца, Майката (Мария) и Синът (Сура 5:73-75, 116). Коранът също казва, че християните вярват, че Бог е правил секс с Мария, за да създаде син (Сури 2:116; 6:100-101; 10:68; 16:57; 19:35; 23:91; 37:149-151; 43:16-19). Ако Коранът е наистина от Бог, тогава той поне би трябвало да може точно да съобщава какво вярват християните.

Джоузеф Смит, авторът на Книгата на Мормоните, се опитал да направи някои чудеса като пророчества (проверка за истински пророк във Второзаконие 18:21-22), но се провалил няколко пъти. Той предсказал второто идване на Христос в История на Църквата 2:382. Смит проповядвал, че идването на Господа щяло да бъде след 56 години (около 1891 година). Второто идване не се случило през 1891 г. и Мормонската Църква не твърди, че то се е състояло. Смит също пророкувал, че няколко града щели да бъдат разрушени в Доктрина и Завети 84:114-115. Ню Йорк, Олбъни и Бостън щели да бъдат разрушени, ако отхвърлели благовестието, според Смит. Самият Джоузеф Смит отишъл в ню Йорк, Олбъни и Бостън и проповядвал там. Тези градове не приели неговото благовестие, но все пак не са били разрушени. Друго известно пророчество на Джоузеф Смит е неговият „КРАЙ НА ВСИЧКИ НАРОДИ“ в Доктрина и Завети 87 относно въставането на Южна Каролина в Гражданската война. Югът трябвало да поиска помощ от Великобритания и в резултат войната щяла да се разпростре върху всички народи; робите щели да въстанат; населяващите земята щели да скърбят; глад, чума, земетресения, гръмотевици, светкавици и пълен край на всички народи щели да последват. Югът наистина въстанал през 1861 г., но робите не въстанали, войната не връхлетяла всички народи, нямало нито световен глад, нито чума, нито земетресение, и нямало „край на всички народи“.

Сборникът с писания, които протестантите наричат Апокрифа („скрити писания“), римокатолиците наричат второканонични („втори канон“) книги. Тези книги били написани между 300 г.пр.Хр. и 100 г.н.е., Междузаветния период между вдъхновените писания на Стария и Новия Завет. Апокрифът бил „непогрешимо“ приет в Библията от Римокатолическата Църква през 1546 г. на Събора в Трент. Сега Апокрифът ще бъде разгледан според доказателствата за Библията дали тези писания са били наистина вдъхновени – но доказателствата изглежда показват, че те не са. В Библията намираме Божии пророци, чиито послания са потвърдени от чудеса, или пророчества, които се оказват верни, и чието послание е веднага приемано от хората (Второзаконие 31:26; Исус Навиев 24:26; 1 Царе 10:25; Даниил 9:2; Колосяни 4:16; 2 Петрово 3:15-16). Това, което откриваме в Апокрифа, е точно противоположното – никоя апокрифна книга не е била написана от пророк; всъщност, една книга специално твърди, че тя не е вдъхновена (1 Макавейска 9:27)! Нито една от тези книги не била включена в еврейските Писания. Няма потвърждение на авторите на никоя апокрифна книга. Нито една апокрифна книга не е цитирана от по-късни библейски автори. Няма изпълнено пророчество в никоя апокрифна книга. Накрая, Исус, който цитирал от всеки дял на старозаветното писание, никога не цитирал от Апокрифа. Нито пък някой от Неговите ученици.

Библията досега надминава всеки конкурентен източник да бъде Божието откровение по такъв начин, че ако тя не е Божието Слово, би било невъзможно да изберем измежду останалите. Ако Библията не е Божието Слово, тогава ние сме оставени без ясни критерии, по които да узнаем коя може да бъде.


Върнете се обратно на основната българска страница

Как знаем, че Библията е Божието Слово, а не Апокрифът, Коранът, Книгата на Мормоните, т.н.?