Въпрос
Какво казва Библията за вампирите?
Отговор
Популярността на „Здрач" – поредицата от тийнейджърски романи и филми породи възроден интерес към вампирите. Вампирът е митологично същество, за което се говори, че съществува като пие кръвта на други хора, обикновено ухапвайки врата им, след което жертвата също се превръща във вампир, който търси нови жертви. Легендата за вампирите може да бъде проследена чак до средновековния и източноевропейския фолклор, но разновидности на приказки за вампироподобни същества съществуват също в Африка, Азия и Америка.
Настоящото увлечение по вампирите в действителност се корени в два квазиромантически романа от 19 век – „Вампир" от Джон Полидори (1819) и „Дракула" от Брам Стоукър (1897). Тези две книги се явяват родоначалниците на романтичния вампирски жанр на фентъзи литературата. „Целувката на вампира" е породила съблазняваща загадъчност, особено за млади жени, а тя заедно със синдрома на „забранения плод" е основата на популярността на поредицата „Здрач". Романтичната/сексуална привлекателност на благия, учтив вампир Граф Дракула, както е изобразен от Франк Лангела във филма „Дракула" (1979), е пример за изкусителността на вампира. Лозунгът на филма е „През цялата история той е изпълвал мъжките сърца с ужас, а женските – с желание".
Въпреки че фентъзи литературата като „Здрач" е вероятно в по-голямата си част безобидна, всеки обсебващ интерес към вампири – или което е по-лошо вещици, духове и други окултни фигури – може да бъде в най-добрия случай нездравословно и в най-лошия случай опасно. Това зависи от духовното състояние на човека, чийто интерес е възбуден от такъв предмет. Например слабо, емоционално крехко младо момиче, чийто живот се характеризира със семеен стрес, проблеми със самооценката и липса на силни ролеви модели, може да бъде в риск от развиването на нездравословен интерес към окултното. Такъв интерес може да бъде отворена врата за демони, които да пропият нейния ум и дух. Сатаната, както знаем, е врагът на нашите души, който „като ревящ лъв обикаля, търсейки кого да погълне" (1 Петрово 5:8). Ето защо Бог в Своята мъдрост забранява окултните практики като ги оприличава на „мерзост" и „омразни" (Второзаконие 18:9-12).
Как трябва християнинът да се отнася към вампирите и литературата за вампири? Във Филипяни 4:8 ни се напомня да изпълваме умовете си с „всичко, що е истина, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно". Въпреки че има елементи на благородство в книгите „Здрач", има също и елементи на тъмнина и окултното. Има също и много силно влечение към „героя" на книгата Едуард, който е вампир. Той е изкусително привлекателна, харизматична фигура, която много се харесва на тийнейджърките. Авторът изкусно рисува красив, романтичен, съвършен – макар и порочен характер, типа мъж, към който повечето тийнейджърки са привлечени. Проблемът идва от идеализирането на такъв човек и после търсенето на някой, който да го хареса. Никой мъж-човек не може да съответства на такъв идеал. Християнските момичета и млади жени трябва да търсят класота и съвършенство в Христос. Когато те разберат истинската красота на характера, те ще могат да го разпознаят в младия мъж, който Бог им довежда за съпруг.
Следователно това означава ли, че християните трябва изобщо да избягват литературата за вампири? За някои семейства отговорът е да. За други отговорът е не. Родителите, чиято подрастваща дъщеря се интересува от поредицата, ще направят добре да я прочетат за себе си, да я обсъдят с момичетата си и може би да изтъкнат начините, по които тя противоречи на Божието Слово. Такава аналитична дискусия може да направи много да разсее загадъчността, която обвива мита за вампирите. Накрая решението относно всяко четиво за християнските деца и тийнейджъри е родителска отговорност.
English
Какво казва Библията за вампирите?
