Какво представлява утилитаризмът?



Въпрос: Какво представлява утилитаризмът?

Отговор:
Същността на утилитаризма е неговата представа за удоволствието и болката. Утилитарната философия смята за „добро“ всичко, което увеличава удоволствието и намалява болката. Това е философия на резултатите. Ако резултатът от действието служи за увеличаване на удоволствието и намаляване на болката, тогава действието се счита за добро. В сърцевината си утилитаризмът е хедонистка философия. Историята на утилитаризма може да бъда проследена през целия път назад до гръцкия фирософ Епикур, но като мисловна школа утилитаризмът често се приписва на британския философ Джереми Бентам.

Какви са някои от проблемите на утилитаризма? Първият е неговият фокус върху резултатите. В действителност едно действие не е добро, само защото неговият резултат е добър. Библията казва, че „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Бог не се интересува от резултатите, а от намеренията на нашите сърца. Добри действия с лоши намерения не удовлетворяват Бог. Очевидно, не можем да видим намеренията на другите. Не сме дори способни напълно да разпознаем собствените си намерения. Но това не е извинение; всички ние трябва да дойдем пред Бог и да дадем сметка за действията си.

Вторият проблем с утилитаризма е неговият фокус върху удоволствието, противопоставено на това, което е наистина добро. Удоволствието е човешка дефиниция на доброто и като такава може да бъде много субективна. Това, което доставя удоволствие на един, може да не носи удоволствие на друг. Според Библията Бог е определението за добро (Псалом 86:5; 119:68) и тъй като Бог не се променя (Яков 1:17), определението за добро също не се променя; то е обективно, а не субективно. Доброто не варира с тенденциите на човешките желания или преминаването на времето. Нещо повече, като изравняваме доброто с удоволствието, рискуваме да дефинираме доброто като просто задоволяването на наши основни, плътски желания. Както е засвидетелствано от хора, които се поддават на хедонистичен стил на живот, колкото повече някой се отдава на удоволствие, толкова по-слабо става удоволствието, и е необходимо по-голямо отдаване за получаване на същата стимулация. Това е законът на намаляващото възвръщане, приложен към удоволствието. Пример за този цикъл са пристрастените към наркотици, които експериментират с прогресивно по-силни наркотици, за да получат същото високо ниво на задоволяване.

Третият проблем с утилитаризма е избягването на болката. Не всяка болка е лоша. Не че болката сама по себе си е добра, но може да доведе до добро. Историята на човечеството е пълна с учене от грешките. Както казват мнозина, провалът е най-добрият учител. Никой не проповядва, че трябва активно да търсим болката. Но да кажем, че всяка болка е зло, и да я избягваме е наивно. Бог повече се интересува от нашата святост отколкото от нашето щастие. Неговият призив към Неговите хора е да бъдат святи както Той е свят (Левит 11:44; 1 Петрово 1:15-16). Библията също казва, че трябва да го считаме за голяма радост, когато се изправяме пред всякакви изпитания (Яков 1:2-4), не защото изпитанията са радостни, а защото те водят до по-голямо постоянство и вярност.

Всичко на всичко философията на утилитаризма е фокусирана върху правенето на този живот по-безболезнен за възможно най-много хора. На повърхността това изглежда като достойна за възхищение цел. Кой не би желал да облекчи страданието на хората навсякъде по света? Ако всички ние живеем, за да максимизираме удоволствието в този живот, пропускаме по-голямата перспектива. Исус е казал, че който живее за този живот, ще бъде силно разочарован (Матей 6:19). Апостол Павел казва, че проблемите на този живот не могат да се сравнят със славата, която ще получим във вечността (2 Коринтяни 4:17). Нещата от този живот са преходни и временни (стих 18). Нашият фокус трябва да бъде върху максимизирането на славата ни на небето, а не нашия живот на земята.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява утилитаризмът?