Как трябва да отвърне християнинът на неотговорена молитва?



Въпрос: Как трябва да отвърне християнинът на неотговорена молитва?

Отговор:
Колко християни са се молили за някого, само за да видят, че молитвите им са останали неотговорени? Колко хора са се молили и може би са се „отказали", защого или са се обезсърчили поради слабост на вярата, или са дошли до заключението, че за каквото и да се молят, не е Божията воля? Въпреки това начинът за справяне с неотговорената молитва не е само за наша собствена полза, а за ползата на другите също. Когато се молим, ние сме ангажирани с най-скъпоценния и дарен от Бог акт на общуване с Онзи, към когото сме отговорни във всичките си работи. Наистина сме били купени на твърде скъпа цена – кръвта на Господа Исус Христос – и следователно принадлежим на Бог.

Нашата привилегия на молитвата е от Бог и тя е толкова наша сега, колкото когато била дадена на Израил (Второзаконие 4:7). Въпреки това, когато се молим или говорим на Онзи в Небето, понякога изглежда, че Той не отговаря. Може да има много причини за това и Писанията предполагат защо и как се занимава с нашите молитви Онзи, който е толкова нежен и любящ, който обича нашето общение с Отца Бога, тъй като Той Самият е нашият представител (Евреи 4:15).

Първичната причина защо молитвата е неотговорена е грехът. Бог не може да бъде осмиван или измамен и Той, който седи на трона над нас, ни познава интимно, до всяка наша мисъл (Псалом 139:1-4). Ако не вървим в Пътя или таим вражда в сърцата си против наш брат или искаме неща с погрешни мотиви (като изхождащи от себични желания), тогава можем да очакваме, че Бог няма да отговори на молитвата ни, защото не чува (2 Летописи 7:14; Второзаконие 28:23; Псалом 66:18; Яков 4:3). Грехът е „спирачката" за всички потенциални благословения, които бихме получили от безкрайната „бутилка" на Божията милост! Наистина понякога нашите молитви са отвратителни в очите на Господ, най-често когато ясно не принадлежим на Господ или поради неверие (Притчи 15:8), или тъй като практикуваме лицемерие (Марк 12:40).

Друга причина, поради която молитвата изглежда, че не получава отговор, е че Господ изисква от нашата вяра по-дълбоко упование и доверие в Него, които трябва да извикат в нас по-силно чувство на благодарност, любов и смирение. На свой ред това ни кара да получаваме духовна полза, тъй като Той дава благодат на смирените (Яков 4:6; Притчи 3:34). О, как съчувстваме на онази ханаанка, която викала към Господ непрекъснато, когато Той посетил областта на Тир и Сидон (Матей 15:21-28)! Тя едва ли била човекът, на койтоеврейски равин би обърнал внимание. Тя не била еврейка и била жена, две причини, поради които юдеите я пренебрегвали. Не изглежда, че Господ е отговорил на молбите й, но Той знаел всичко за нейното положение. Той може да не е отговорил веднага на заявените от нея нужди, но все пак Той чул и изпълнил искането й.

Бог може често да изглежда, че мълчи към нас, но Той никога не ни изпраща с празни ръце. Дори ако молитвата не е получила отговор, трябва да разчитаме на Бог да го направи на Своето собствено време. Дори упражняването на молитвата е благословение за нас; поради нашата вяра ние сме подтиквани да постоянстваме в молитвата. Вярата е това, което се харесва на Бог (Евреи 11:6), и ако нашият молетвен живот липсва, не отразява ли това нашето духовно състояние също? Бог чува нашите обеднели викове за милост, а Неговото мълчание ни възпламенява с чувство на постоянство в молитвата. Той обича да Го увещаваме. Нека да копнеем по нещата, които са по сърцето на Бог, и нека ходим по Неговите пътища, а не по нашите. Ако сме верни да се молим непрестанно, тогава живеем в Божията воля и това не може да бъде никога погрешно (1 Солунци 5:17-18).


Върнете се обратно на основната българска страница

Как трябва да отвърне християнинът на неотговорена молитва?