Какво представлява истинското поклонение?



Въпрос: Какво представлява истинското поклонение?

Отговор:
Апостол Павел описва съвършено поклонението в Римляни 12:1-2: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.“

Този пасаж съдържа всички елементи на истинското поклонение. Първо, има мотивация за поклонение: „Божиите милости“. Божиите милости са всичко, дадено от Него, което не заслужаваме: вечна любов, вечна благодат, Светия Дух, вечен мир, вечна радост, спасителна вяра, утеха, сила, мъдрост, надежда, търпение, милост, чест, слава, праведност, сигурност, вечен живот, прошка, помирение, оправдаване, освещаване, свобода, застъпничество и много повече. Знанието и разбирането на тези невероятни дарове ни мотивира да изливаме хвала и изразяване на благодарност – с други думи, поклонение!

Също в пасажа има описание на начина на поклонението ни: „представете телата си в жертва жива, света“. Да представим телата си означава да се отдадем на Бог изцяло. Споменаването на телата ни тук означава всичките ни човешки способности, цялата ни човечност – нашите сърца, умове, ръце, мисли, отношения – трябва да бъдат представени на Бог. С други думи, трябва да предадем контрола на тези неща и да ги обърнем към Него, точно както буквална жертва била давана изцяло на Бог на олтара. Но как? Отново пасажът е ясен: „чрез обновяване на ума си“. Ние обновяваме умовете си ежедневно чрез очистването им от светската „мъдрост“ и заменяйки я с истинската мъдрост, която идва от Бог. Ние Му се покланяме с нашите обновени и прочистени умове, а не с нашите емоции. Чувствата са прекрасно нещо, но освен ако не са оформени от ум, напоен с Истината, те могат да бъдат разрушителни, извън контрол сили. Където отива умът, волята го следва и така правят и емоциите. 1 Коринтяни 2:16 ни казва, че имаме „Христов ум“, а не емоциите на Христос.

Има само един начин да обновим умовете си и това е Божието Слово. То е истината, знанието на Божието Слово, което е да кажем познаването на Божиите милости, и ние сме отново там, откъдето тръгнахме. Да познаваш истината, да вярваш в истината, да поддържаш убеждения за истината и да обичаш истината естествено ще има за резултат истинско духовно поклонение. Това е убеждението, следвано от обичта, обич, която е отклик на истината, а не на някакви външни стимули, включително музика. Музиката като такава няма нищо общо с поклонението. Музиката не може да създаде поклонение, въпреки че, разбира се, може да сътвори емоция. Музиката не е произходът на поклонението, но може да бъде негов израз. Не гледайте към музиката като източник на вашето поклонение; гледайте на музиката като на обикновен израз на това, което е породено в сърце, прехласнато от Божиите милости, подчинено на Неговите заповеди.

Истинското поклонение е Богоцентрирано поклонение. Хората имат склонност да бъдат обхванати от това къде трябва да се покланят, каква музика трябва да пеят при поклонението и как изглежда тяхното поклонение на другите хора. Фокусирането върху тези неща пропуска целта. Исус ни казва, че истинските поклонници ще се покланят на Бог с дух и истина (Йоан 4:24). Това означава, че се покланяме от сърце и по начина, замислен от Бог. Поклонението може да включва молитва, четенето на Божието Слово с открито сърце, пеене, участие в общуване и служене на другите. То не е ограничено до едно действие, но се извършва правилно, когато осърцето и отношението на човека са на правилното място.

Също е важно да знаем, че поклонението е запазено само за Бог. Само Той е достоен и никой от Неговите служители (Откровение 19:10). Не трябва да се покланяме на светци, пророци, статуи, ангели, никакви лъжливи богове, нито на Мария, майката на Исус. Също не трябва да се покланяме заради очакването на нещо в замяна, като чудотворно изцеление. Поклонението се извършва за Бог – защото Той го заслужава – и само за Негово удоволствие. Поклонението може да бъде публично хваление на Бог (Псалом 22:22; 35:18) при събранието на паството, където можем да провъзгласим чрез молитва и хвала нашето възхищение и благодарност към Него и това, което е направил за нас. Истинското поклонение се чувства вътрешно и тогава се изразява чрез нашите действия. „Поклонение“ по задължение е неприятно за Бог и е напълно напразно. Той може да прозре цялото лицемерие и Той го мрази. Той демонстрира това в Амос 5:21-24 като говори за идващото осъждане. Друг пример е историята за Каин и Авел, първите синове на Адам и Ева. И двамата донесли дарове на приношение на Господ, но Бог бил доволен само от този на Авел. Каин донесъл дара по задължение; Авел донесъл най-хубавите агнета от стадото си. Той донесъл от вяра и възхищение пред Бога.

Истинското поклонение не е ограничено до това, което правим в църквата или откритото хваление, (въпреки че тези неща са добри и в Библията ни е казано да ги правим). Истинското поклонение е признаването на Бог и цялата Негова сила и слава във всичко, което правим. Най-висшата форма на хваление и поклонение е подчинението на Него и Неговото Слово. За да направим това, трябва да познаваме Бог; не можем да бъдем невежи за Него (Деяния 17:23). Поклонението е да прославяме и възхваляваме Бог – да показваме нашата вярност и възхищение към нашия Отец.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява истинското поклонение?