Какво представлява плътта?



Въпрос: Какво представлява плътта?

Отговор:
Джон Нокс (около 1510–1572) бил шотландски духовник, водач на протестантската Реформация и човек, който е смятан за основател на презвитерианската деноминация в Шотландия. Съвременните богослови се възхищавали на Нокс като човек, който олицетворявал страстта за Бог и посвещението на истината на Писанието и святия живот. Въпреки това с приближаването си към смъртта този Божи светия признал своята собствена лична битка с греховната природа, която наследил от Адам (Римляни 5:12). Нокс казал: „Зная колко трудна е битката между плътта и духа под тежкия кръст на страданието, когато никаква земна защита освен сегашната смърт не се появява. Познавам неохотните и недоволстващи оплаквания на плътта…“

Твърдението на Нокс звучи забележително подобно на това на апостол Павел, който открито признал личната битка със своята греховна природа: „Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?“ (Римляни 7:14-24).

Павел твърди в своето писмо до римляните, че има нещо „частите“ на неговото тяло, което той нарича „моята плът“, което създава трудност в неговия християнски живот и го прави затворник на греха. Мартин Лутер в своя предговор към книгата Римляни коментирал върху употребата от Павел на „плът“ като казал: „Не трябва да разбирате „плът“ следователно като „плът“, свързана с нецеломъдрие, а св. Павел използва „плът“ за целия човек, тяло и душа, разум и включени всички негови дарби, защото всичко, което е в него копнее и се стреми към плътта.“ Коментарите на Лутер изтъкват, че „плътта“ е разнозначна на привличанията и желанията, които вървят против Бог, не само в областта на сексуалната дейност, но във всяка област от живота.

За да стигнем до единодушно разбиране на термина „плът“, се нуждаем от изследване на неговата употреба и определение в Писанието, как тя се проявява в живота както на вярващи, така и на невярващи, последиците, които предизвиква и как накрая може да бъде победена.

Определение на „Плът“
Гръцката дума за „плът“ в Новия Завет е sarx, термин, който често в Писанието нарича физическото тяло. Обаче, Гръко-английски речник на Новия Завет и друга раннохристиянска литература опсисва думата по този начин: „физическото тяло като функционираща цялост; в мисленето на Павел особено всички части на тялото образуват цялост, известна като плът, която е доминирана от греха до такава степен, че навсякъде, където се намира плътта, всички форми на греха също присъстват и нищо добро не може да живее.“

Библията изяснява, че човечеството не е започнало по този начин. Книга Битие казва, че човечеството първоначално било сътворено добро и съвършено: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; …. и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:26-27). Защото Бог е съвършен и защото резултатът винаги представлява своята причина по същество [тоест напълно добър Бог може да сътвори само добри неща или както Исус казал: „Не може добро дърво да дава лоши плодове“ (Матей 7:18)], и Адам, и Ева били създадени добри и без грях. Но когато Адам и Ева съгрешили, тяхната природа била опорочена и тази природа преминала към тяхното поколение: „Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит“ (Битие 5:3, подчертаването добавено).

На много места в Писанието се поучава за факта за греховната природа както заявяването на Давид: „Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми“ (Псалом 51:5). Давид няма предвид, че е плод на извънбрачна връзка, а, че неговите родители са му предали греховната природа. В теологията това понякога се нарича „традуционисткото“ виждане за човешката природа (от латинския термин, означаващ „от разклонение“). Традуционисткото виждане е, че душата на човек се създава чрез неговите родители като детето наследява тяхната паднала природа в процеса.

Библейското виждане за човешката природа се различава от това на гръцката философия по това, че Писанието казва, че физическта и духовната природа на човечеството първоначално била добра. За разлика, философи като Платон виждали дуализъм или дихотомия в човечеството. Такова мислене накрая създало теория, че тялото (физическото) било лошо, а човешкият дух бил добър. Учението повлияло на групи като гностиците, които вярвали, че физическият свят бил неправилно създаден от полу-бог, наречен „Демиург“. Гностиците се противопоставяли на доктрината за въплъщението на Христос, защото вярвали, че Бог никога не би придобил физическа форма, тъй като тялото било покварено. Апостол Йоан срещнал форма на това учение по своето време и предупреждавал срещу него: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой, който не изповядваИсуса, не е от Бога“ (1 Йоаново 4:1-3).

Освен това гностиците учели, че няма значение какво човек е правил в своето тяло, тъй като духът бил всичко, което имало значение. Този платонически дуализъм имал същия ефект през първия век, както има и днес – той води или до аскетизъм или до невъздържаност, които и двете са осъждани от Библията (Колосяни 2:23; Юда 4).

Така противно на гръцката мисъл Библията казва, че човешката природа, както физическата, така и духовната, била добра, въпреки че и двете били повлияни неблагоприятно от греха. Крайният резултат от греха е природа, често наричана „плътта“ в Писанието – нещо, което се противопоставя на Бог и търси греховно удовретворение. Пастор Марк Бубек определя плътта по този начин: „Плътта е вроденият закон на падението, който прави невъзможно за естествения човек да удовлетвори или да служи на Бог. Това е натрапчива вътрешна сила, наследена от падението на човека, която изразява себе си в общо и специфично бунтуване срещу Бог и Неговата праведност. Плътта не може никога да бъде поправена или подобрена. Единствената надежда за бягство от закона на плътта е нейната тотална екзекуция и заменянето й с нов живот в Господа Исус Христос.“

Проявлението и борбата с плътта
Как се проявява плътта в човешките същества? Библията отговаря на въпроса така: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и там подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство“ (Галатяни 5:19-21).

Примери за усилената работа на плътта в света са очевидни. Вземете няколко тъжни факта от скорошно изследване за ефекта от порнографията в Америка. Според проучването всяка секунда в САЩ:

• $3,075.64 се харчат за порнография
• 28,258 Интернет потребители гледат порнография
• 372 Интернет потребители пишат разрешени за пълнолетни ключови термини в търсачките

И на всеки 39 минути в Съединените щати се създава ново порнографско видео. Такава статистика подчертава заявлението, наплавено от пророк Еремия, който жалеел, че „Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9).

Последствията от плътта
Библията казва, че животът в плътта причинява много нещастни последствия. Първо, Писанието твърди, че онези, които живеят според плътта, и които никога не желаят промяна или не се покаят от своя греховен характер, ще преживеят отделяне от Бог и в този живот, и в последващия:

• „Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт“ (Римляни 6:21)
• „Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете“ (Римляни 8:13)
• „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-8)

Освен това човек също става роб на своята плътска природа: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?“ (Римляни 6:16). Това робство винаги води до разрушителен и опустошен начин на живот. Както казва пророк Осия: „Понеже посеяха вятър, за това ще пожънат вихрушка“ (Осия 8:7).

Фактът е, че подчиняването на плътта винаги води до нарушаване на Божия морален закон. Въпреки това в съвсем истински смисъл човек никога не може да наруши Божия морален закон, въпреки че той може със сигурност да не му се подчинява. Например човек може да се изкачи на покрив, да върже пелерина около врата си и да скочи от покрива с надеждата да наруши закона на гравитацията. Обаче, той бързо ще научи, че не може да лети; той не може да наруши закона на гравитацията и единственото нещо, което разрушава накрая, е себе си докато доказва при този процес закона на гравитацията. Същото е вярно за моралните действия: човек може да не се подчинява на Божия морален закон чрез плътски живот, но той единствено ще докаже верността на Божия морален закон чрез разрушаването на себе си по някакъв начин чрез поведението си.

Побеждаване на плътта
Библията предлага тристепенен процес на побеждаване на плътта и възстановяване на човек към правилото взаимоотношение с Бог. Първата стъпка е ходене в честност, където човек признава своето греховно поведение пред Бог. Това включва съгласяване с казаното от Библията за всеки, роден от човешки родители: хората са грешници и влизат в света с разрушено взаимоотношение с Бог, който ги е направил:
• „Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?“ (Псалом 130:3)
• „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас…. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бог лъжец, и Неговото слово не е в нас“ (1 Йоаново 1:8,10)

Следващата стъпка е вървене в Духа, което включва призив към Бог за спасение и приемане на Неговия Свети Дух, който дава възможност на човек даживее праведно пред Бог и да не се подчинява на плътски желания. Тази трансформация и нов ход на живота са описани на няколко места в Писанието:
• „Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ (Галатяни 2:20)
• „Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.“ (Римляни 6:11)
• „Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.“ (Галатяни 5:16)
• „Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.“ (Галатяни 3:27)
• „Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.“ (Римляни 13:14)
• „И не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но напълняйте се с Духа“ (Ефесяни 5:18)
• „В сърцето си опазих Твоето слово, за дане ти съгрешавам.“ (Псалом 119:11)

Последната стъпка е вървене в смъртта, където плътта е лишена от своите желания и затова накрая умира. Дори човекът да е новороден чрез Божия Дух, той трябва да разбира, че той все още притежава старата природа с нейните желания, която воюва с новата природа и желанията, които идват от Духа. От практическа гледана точка християнинът нарочно избягва да подхранва старата, плътска природа и вместо това практикува поведение, подтиквано от Духа:
• „Но ти, човече Божи, бягай от тези неща и се стреми към правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.“ (1 Тимотей 6:11)
• „Но отбягвай младежките страсти.“ (2 Тимотей 2:22)
• „Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27)
• „Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство.“ (Колосяни 3:5)
• „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.“ (Галатяни 5:24)
• „Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“ (Римляни 6:6)
• „Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научили от Него, както е истината в Исуса, да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.“ (Ефесяни 4:20-24)

Заключение
Сузана Уесли, майка на големите проповедници и автори на химни Джон и Чарлз Уесли, описала греха и плътта така: „Всичко, което отслабва твоя разум, нарушава крехкостта на твоята съвест, замъглява твоето чувство за Бог или отнема твоята наслада от духовните неща, накратко – ако нещо увеличава авторитета и властта на плътта над Духа, то това става грях, колкото и добро да е само по себе си.“ Една от целите на християнския живот е победата на Духа над плътта и промяната на живота, което се изразява в праведен живот пред Бог.

Въпреки че борбата ще бъде съвсем истинска, (което Библията изяснява), християните имат уверението от Бог, че Той ще им донесе окончателен успех над плътта. „Като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал доброто дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“ (Филипяни 1:6).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява плътта?