Какво казва Библията за страданието?



Въпрос: Какво казва Библията за страданието?

Отговор:
От всички предизвикателства, хвърлени към християнсквото в модерните времена, вероятно най-трудното за обяснение е проблемът за страданието. Как може един любящ Бог да позволява страданието да продължава в света, който Той е създал? За тези, които сами са изпитали огромно страдание, това е много повече от философски въпрос, а дълбоко заседнал личен и емоционален въпрос. Как Библията се отнася към въпроса? Дава ли Библията примери за страдание и някакви насоки как да се справим с него?

Библията е стряскащо реалистична, когато стане дума за проблема за изтърпяното страдание. За едно нещо Библията посвещава цяла книга, за да се занимае с проблема. Книгата се отнася до човек на име Йов. Тя започва със сцена на небето, която дава на читателя произхода на страданието на Йов. Йов страда, защото Бог спори със Сатана. Доколкото знаем това не било известно нито на Йов, нито на неговите приятели. Тогава не е учудващо, че те всички се опитвали да обяснят страданието на Йов от ъгъла на своето незнание докато на Йов не му оставало друго освен верността на Бог и надеждата за Неговото изкупление. Нито Йов, нито приятелите му разбирали по това време причините за неговото страдание. Всъщност, когато Йов накрая се изправя пред Господ, Йов мълчи. Мълчаливият отговор на Йов по никакъв начин не омаловажава силаната болка и загуба, които той толкова търпеливо понесъл. Вместо това подценява значанието на доверяването на Божиите цели насред страданието, дори когато не знаем какви са тези цели. Страданието както другите човешки преживявания е направлявано от сувереннната Божия мъдрост. Накрая научаваме, че може никога да не разберем специалната причина за нашето страдание, но трябва да вярваме в нашия суверенен Бог. Това е истинският отговор на страданието.

Друг пример за страдание в Библията е историята на Йосиф в книга Битие. Йосиф бил продаден в робство от своите собствени братя. В Египет той бил осъден по лъжливи обвинения и хвърлен в затвора. В резултат от страданието и издръжливостта на Йосиф, по Божията милост и сила Йосиф после бил повишен в управител на Египет, втори след самия фараон. Той имал властта да осигурява храна за народите по врме на глад, включително своето собствено семейство и братята си, които го продали в робство! Посланието на историята е синтезирано в думите, отправени от Йосиф към братята му в Битие 50:19-21: „Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес. Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви.“

Римляни 8:28 съдържа някои успокоителни думи за онези, които изтърпяват трудности и страдание: „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.“ В Своята предвидливост Бог организира всяко събитие в живота ни – дори страданието, изкушението и греха, за да изпълни нашата временна и вечна полза.

Псалмистът Давид изтърпял много страдание в своя живот и това е отразено в много от неговите поеми, събрани в книгата Псалми. В Псалом 22 чуваме силната болка на Давид: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми? Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват: Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.“

Остава загадка за Давид защо Бог не се намеси и не прекрати неговото страдание и болка. Той вижда Бог като въздигнат като Светия, хвалата на Израил. Бог живее на небето, където всичко е добро, където няма плач, нито страх, няма глад, нито омраза. Какво знае Бог за всичко, което хората понасят? Давид продължава да се оплаква, че „Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.“

Дали Бог някога отговорил на Давид? Да, след много векове Давид получил своя отговор. Около хилядолетие по-късно потомък на Давид на име Исус бил убит на хълм, наречен Голгота. На кръста Исус изтърпял страданието и срама на своя праотец. Ръцете и нозете на Христос били прободени. Дрехите на Христос били разделени между враговете му. Хората се взирали в Христос и той бил осмиван. Всъщност Христос промълвил думите, с които Давид започва своя псалом: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ като така Се оприличил със страданието на Давид.

Христос, вечният Божи Син, в който обитава Божията пълнота, живял на земята като човешко същество и изтърпял глад, жажда, изкушение, срам, преследване, голота, тежка загуба, предателство, подигравки, несправедливост и смърт. Следователно Той е в положението да изпълни копнежа на Йов: „Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни, Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен“ (Йов 9:33).

Християнският теизъм е всъщност единственият светоглед, който може последователно да намери смисъл в проблема за злото и страданието. Християните служат на Бог, който е живял на тази земя и е изтърпял травма, изкушение, тежка загуба, мъчение, глад, жажда, преследване и дори екзекуция. Христовият кръст може да бъде считан за най-висшето проявление на Божията справедливост. Когато ни запитат колко Бог го е грижа за проблема за злото и страданието, християнският Бог може да посочи към кръста и да каже: „Толкова много“. Христос изпитал отхвърляне от Бог като казал: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ Той изпитал същото страдание както много хора изпитват днес, които се чувстват изолирани от Божието благоволение и любов.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за страданието?