Каква е историята на Стария Завет?


Въпрос: Каква е историята на Стария Завет?

Отговор:
В самото начало Бог е бил там. In the very beginning, God was already there. За свое удоволствие, Бог създава времето и вселената чрез силата на Своето слово като създава нещо от нищо. На шестия ден от сътворението Бог създава нещо уникално: човека – мъж и жена – създадени по Божия образ. Когато Бог създава хората като мъже и жени, Той също постановява и брачния завет (Битие 1-2 гл.).

Бог поставя мъжът и жената в Едемската градина, една съвършена среда, и им дава отговорността да я обработва. Бог им позволява да ядат от всеки плод в градината, с изключение на един: плодът на дървото за познаване доброто и злото е забранен за тях. Те са имали избор да се покорят или не и затова Бог ги предупреждава, че непокорството ще доведе до смърт (Битие 2:15-17).

Междувременно, един могъщ ангел на име Луцифер прави бунт срещу Бог в небесните места. Той и една трета от ангелите са изгонени от рая. Луцифер идва в градината, където са мъжът и жената. Там той приема образът на змия и изкушава Ева, първата жена, която избира да не се покори на Бог и яде от забранения плод. Той й казва, че всъщност няма да умре и че този плод е полезен за нея. Тя е повярвала на лъжите и изяжда от плода, след което дава и на мъжа си, Адам, който също яде. В този момент двамата разбират, че са извършили нещо нередно. Те са се почувствали засрамени, уязвими и оголени. Тогава Бог идва да ги търси (Исая 14:12-15; Битие 3 гл.).

Разбира се, Бог ги намира. Присъдата е произнесена. Земята е прокълната заради човека: вече няма лесно да дава плод, а вместо това човекът с труд и мъка ще произвежда реколта. Жената е прокълната да изпитва болки при раждане. Змията е прокълната да се влачи по корем завинаги. И тогава Бог прави едно обещание: Ще се роди Някой, който ще воюва със змията, който ще й строши главата, но ще бъде и наранен. Тогава Бог убива едно животно и прави от него кожени препаски мъжа и жената преди да ги изгони от Едемската градина (Битие 3:15-19; 21).

Борбата между доброто и злото продължава и в семейството на първата двойка. Един от техните синове, Каин, убива брат си, Авел и е прокълнат за това свое деяние. Ражда се друго дете на първата жена. Неговото име е Сет (Битие 4:8,25).

Няколко поколения по-късно светът се изпълва с безчестие. Безбожието и насилието са навсякъде. Бог решава да унищожи безчестието на човека и да започне отначало. Бог дава незаслужена благодат на Ной, един от потомците на Сет. Бог открива на Ной, че ще предизвика голям Потоп, който ще унищожи земята. Той дава указания на Ной да построи Ковчег (кораб) за да оцелее по време на потопа. Ной построява Ковчега и когато настъпва времето Бог довежда по две от всяко животно, които влизат в Ковчега. Тези животни, заедно с Ной и неговото семейство са спасени. Потопът унищожава всичко живо по земята (Битие 6-8 гл.).

След Потопа, Ной и неговото семейство започват да населяват земята. Когато техните потомци започват да изграждат кула, израз на тяхното безбожие, Бог размесва езиците и осуетява плановете им. Така жителите на земята се разделят според своите езикови групи и се разпръсват по лицето на земята (Битие 11:1-8).

Идва време, когато Бог започва да реализира Своя план как да представи Този, който ще победи змията на земята. Първата стъпка е да създаде народ и да го отдели за Себе си. Той избира Авраам и жена му Сара за да започнат нова нация. Бог призовава Авраам да напусне дома си и го води в земята Ханаан. Бог обещава безброй много потомци на Авраам, които ще притежават земята Ханаан. Бог също обещава да благослови Потомъкът на Авраам, чрез който да благослови народите по света. Проблемът е бил, че Авраам и Сара са стари, а тя е бездетна. Авраам, обаче, повярва на Божието обещание и Бог му го вменява за праведност (Битие 12:1-4; 15:6).

На правилното време, Бог благославя Авраам и Сара с раждането на техния син Исак. Бог отново потвърждава Своето обещание за много потомци и благословения на Исак. На Исак се раждат близнаци, Исав и Яков. Бог избира Яков да наследи обещаното благословение и му дава името Израил. Яков/Израил има 12 сина, които стават патриарсите на 12-те племена на Израил (Битие 21:1-6; 25:19-26; 28:10-15; 35:23-26).

Поради голямо бедствие на глад, Яков се премества с цялото си семейство от Ханаан в Египет. Преди да умре той дава пророческа благословия на всеки от своите синове. Той обещава на Юда, че има Цар сред своите потомци – Един, който ще бъде почитан от всички народи по света. Семейството на Яков се увеличава в Египет и те остават там в продължение на 400 години. Тогава Фараонът ги поробва, защото се страхува, че ще станат прекалено многобройни. Бог издига пророк на име Мойсей, от племето на Левит, който да изведе Израил от Египет и да ги отведе обратно в Обещаната земя на Авраам (Битие 46; 49; Изход 1:8-14; 3:7-10).

Изходът от Египет е съпроводен с много чудеса, включително разделянето на Червеното море. След като излизат от Египет, чадата на Израил установяват лагер в подножието на планината Синай, където Бог дава на Мойсей Законът. Този Закон, обобщен в Десетте Заповеди, става основата на завета, който Бог прави с Израил: Ако те спазват Неговите заповеди, ще бъдат благословени, но ако ги нарушават, ще бъдат прокълнати. Израил се съгласява да следва Божия Закон (Изход 7–11; 14:21-22; 19–20).

Освен, че установява моралния кодекс, Законът определя и ролята на свещеника и описва видовете жертви за изкупление на греховете. Само проливане на кръв на жертва без недостатък може да послужи за изкупление. Законът постановява и как да се изгради святата скиния, или шатра, в която пребъдва Божието присъствие и в която Бог се среща със Своя народ (Левит 1, Изход 25:8-9).

След като Мойсей получава Закона, той води израилтяните до границата с Обещаната земя. Народът, обаче, е уплашен от войнствените местни жители на Ханаан, поставя под съмнение Божиите обещания и отказва да влезе. За наказание, Бог ги връща обратно в пустинята, където са принудени да обикалят в продължение на 40 години. В проява на благодат, Бог по чудотворен начин им осигурява храна и вода за цялото множество (Числа 14:1-4, 34-35; Изход 16:35).

В края на тези 40 години, Мойсей умира. Едно от неговите последни пророчества е за идващия Пророк, който ще бъде като Мойсей, и когото ще го слушат хората. Бог използва приемникът на Мойсей, Исус Навин, за да въведе народът на Израил в Обещаната земя. Те влизат по Божието обещание, че нито един от техните врагове няма да им устои. Бог показва Своята мощ при Йерихон, първият град, който срещат по пътя, като предизвиква срутване на стените му. По Своята благодат и милост, Бог запазва живота на една блудница, наречена Рахав, от разрушенията на Йерихон (Второз. 18:15; Исус Навин 6).

След смъртта на Исус Навин израилтяните преминават през трудно време. Народът пада в грях на идолопоклонство, който предизвиква Божието осъждение под формата на заробване от враговете им. Божият народ се покайва и извиква към Господа за помощ. Бог им издига т.нар. съдии, които унищожават идолите, събират хората и побеждават враговете. Мирът продължава за определен период от време, но след смъртта на съдиите, народът отново се връща в идолопоклонство и се повтаря целия цикъл (Съдии 17:6).

Последният съдия е Самуил, който е бил и пророк. По негово време Израил изисква да има цар, който да го управлява за да бъде като другите народи. Бог отговаря на тяхното искане и Самуил помазва Саул за първи цар на Израил. Саул е голямо разочарование, защото той не се покорява на Бог и е отстранен от властта. Така Бог избира Давид, от племето на Юда, да наследи Саул като цар. Бог обещава на цар Давид, че ще издигне Потомък, който ще управлява на неговия престол завинаги ( 1 Царе 8:5; 15:1, 26; 1 Летописи 17:11-14).

Соломон, синът на Давид, управлява в Йерусалим след смъртта на Давид. По време на управлението на сина на Соломон избухва гражданска война и царството се разделя: Северното царство се нарича Израил, а Южното царство се нарича Юдея. Династията на Давид управлява в Юдея (3 Царе 2:1; 12).

Царството на Израил има цяла поредица от нечестиви царе. Нито един от тях не търси Господа, нито се опитва да води народа според Божия Закон. Бог им изпраща пророци, които да ги предупреждават, включително чудотворците Илия и Елисей, но царете упорстват в своята нечестивост. Най-накрая Бог довежда Асирийския народ като осъждение над Израил. Асирийците отвеждат повечето от израилтяните и това е краят на Северното царство (3 Царе 17:1; 4 Царе 2; 17).

Юдейското царство също има свои нечестиви царе, но тази поредица е прекъсвана от време на време от богоугодни царе, които наистина обичат Господа и се стремят да управляват според Закона. Бог е верен и благославя Своя народ, когато следват Неговите заповеди. Така народът е запазен по време на Асирийското нашествие и преживява и много други заплахи. По това време пророк Исая проповядва срещу греховете на Юдея и предвижда Вавилонското нашествие. Исая също предсказва и идването на Божият Служител – Той ще пострада за греховете на Неговите хора и ще бъде прославен като седне на Давидовия престол. Пророк Михей предсказва, че Синът на Обещанието щее се роди във Витлеем (Исая 37; 53:5; Михей 5:2).

В крайна сметка, народът на Юда пада в голямо идолопоклонство. Бог докарва Вавилонците като осъждение срещу Юда. Пророк Йеремия преживява падането на Йерусалим и предсказва, че еврейските пленници във Вавилон ще се завърнат в Йерусалим след 70 години. Пророк Йеремия предсказва и бъдещ завет, според който Законът няма да е написан на плочици, но на сърцата на Божия народ. Резултат от този нов завет ще бъде това, че Бог ще прости греховете (4 Царе 25:8-10; Йеремия 29:10; 31:31-34).

Вавилонското пленничество продължава 70 години. По това време служат пророците Данаил и Йезекил. Пророк Данаил предсказва възхода и падението на много народи. Той също предсказва идването на Месия, Божия Избраник, който ще бъде убит заради другите (Данаил 2:36-45; 9:26).

След като Персия завладява Вавилон, евреите са освободени да се завърнат в Юда. Много евреи се завръщат за да възстановят храма и Йерусалим. Неемия и Ездра ръководят тези усилия, с насърчението на пророците Агай и Захария. Едно от пророчествата на Захария включва описание на бъдещия Цар, който ще дойде в Йерусалим скромно, възседнал на осле (Неемия 6:15-16; Ездра 6:14-15; Захария 9:9).

Въпреки всичко, не всички евреи се завръщат в Юдея. Много от тях остават в Персия, където Бог продължава да се грижи за тях. Една еврейка, на име Естир се издига до позиция на царица на Персия и изиграва ключова роля в спасението на евреите в царстово (Естир 8:1).

Малахия пише последната книга на Стария Завет. Той пророкува, че Господ ще дойде в храма, но преди неговото идване друг ще подготви пътя за Господа. Този вестител ще бъде като пророк Илия от старо време. След пророчеството на Малахия минават 400 години преди Бог отново да говори директно на хората (Малахия 3:1; 4:5).

Старият Завет е Божият план да донесе изкупление на човечеството. В края на времето на Стария Завет Бог вече има избран народ, който разбира важността на кръвните жертви, който вярва в обещанията, дадени на Авраам и Давид и който очаква Изкупителя. Накратко, те са готови да посрещнат Този, който ще строши главата на змията в Битие, пророк като Мойсей, страдащият Слуга на Исая, Давидовия Син, Месията на Данаил и Скромния Цар на Захария – всичко това се изпълнява в една личност – Исус Христос.


English
Върнете се обратно на основната българска страница

Каква е историята на Стария Завет?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога