Кои са Спирките по Кръстния път и какво можем да научим от тях?



Въпрос: Кои са Спирките по Кръстния път и какво можем да научим от тях?

Отговор:
Спирките по Кръстния път, също известен като Виа Долороса, е разказ за последните часове от земния живот на Исус Христос, който продължава да осигурява духовно убеждение за всеки християнин и приложение към нашия живот. Спирките по Кръстния път служат като силно напомнящо средство за смирения начин, по който Исус желаел да остави настрани всяка божествена привилегия, за да осигури път за спасение чрез Своята саможертва.

Има няколко широко приемани версии, които описват тези последни часове, като едната е библейската, а другите са по-традиционни разкази на събития от последните часове на Исус. Традиционната форма на Спирките по Кръстния Път е както следва:

1. Исус е осъден на смърт.
2. На Исус Му е даден кръста.
3. Исус пада за първи път.
4. Исус среща майка Си Мария.
5. Симон Киринейски е накаран да носи кръста.
6. Вероника изтрива кръвта от лицето на Исус.
7. Исус пада за втори път.
8. Исус среща ерусалимските жени.
9. Исус пада за трети път.
10. Исус е съблечен.
11. Исус е прикован към кръста – Разпъването на кръста.
12. Исус умира на кръста.
13. Тялото на Исус е свалено от кръста – Свалянето или Оплакването.
14. Тялото на Исус е положено в гроба.

Обаче, в традиционната форма на Спирките по Кръстния път, спирки 3, 4, 7 и 9 не са изрично библейски. В резултат се е зародил „Библейският Кръстен Път“. По-долу са библейските описания на 14-те Спирки по Кръстния път и приложението към живота на всяка от тях.

Първа Спирка по Кръстния път: Исус на Елеонския хълм (Лука 22:39-46).
Исус отишъл на Елеонския хълм да се помоли на Своя Отец да отнеме чашата от Неговата ръка, която означавала смъртта Му на кръста; това показало човешката природа на Исус (Лука 22:39-46). Не е трудно да си представим колко голямо било Неговото очакване на събитията, пред които щял да се изправи. В живота на всички християни идва време, когато те също трябва да изберат между Божията воля и тяхната собствена, и този избор, също като избора на Исус, изразява степента на отдаденост и подчинение на Бог, както и истинското състояние на сърцето. Въпреки че Исус осъзнавал каква съдба Го очаква, когато на Елеонския хълм се молел на Бог да промени събитията, молитвата Му била да се изпълни волята на Отца независимо какво бъдеще Го очаква. Дори прикован към кръста и издъхващ, Исус все пак ни учил за важността на подчинението на Божието Слово и значението да Му се доверяваме във всяка ситуация.

Втора Спирка по Кръстния път: Исус е предаден от Юда и арестуван (Лука 22:47-48).
Юда не само станал един от най-омразните исторически личности заради предателството на Исус, но също станал натрапчиво напомняне за всички християни, че е имало времена, когато те са се поддали на изкушението към грях. За християнина препъването в греха е като предаването на онзи, който даде живота Си за нас. Колко по-голямо е това предателство, когато грехът е избрано поведение, нарочно отвръщане от духовното убеждение (Лука 22:47-48)? Юда е живял с Исус и е седял в краката Му докато се е учил от Него в продължение на години. Но тъй като неговото сърце не било истински трансформирано от силата на Светия Дух, той отпаднал, когато бил изкушен от Сатана. Като вярващи ни се казва да „изпитаме себе си“ да видим дали наистина сме във вярата (2 Коринтяни 13:5).

Трета Спирка по Кръстния път: Исус е осъден от Синедриона (Лука 22:66-71).
Съветът на Синедриона, съставен от седемдесет свещеника и книжници и един първосвещеник, поискал от Пилат да екзекутира Исус. Тази случка служи като предупреждение за всички християни да внимават да не се възвеличават като фарисейски съдят другите. Библейското познание и възхваляваните позиции в този свят все пак се провалят по жалък начин, лишени от свято съвършенство, а горделивото мислене може лесно да стане крахът на дори най-набожните сред хората. Библията ни учи да уважаваме властовите позиции, но Божията воля и Божието Слово са върховният авторитет, които следва да управляват в нашия живот. На християните е даден дара на кръщението с Божия Свят Дух за успокоение, учение и направляване във всяка ситуация, като им позволява да вземат всяко решение според съвършената Божия воля и по същество да отвърлят индивидуалната нужда от религиозни управници като Синедриона. Овластяването на Синедриона от страна на еврейския народ с върховен религиозен авторитет довело до корупция сред много от свещениците и книжниците на Синедриона и когато Исус започнал да проповядва доктрина, която подкопавала техния авторитет, те направили заговор срещу Него, като накрая поискали Неговото разпъване на кръст от римското правителство (Лука 22:66-71).

Четвърта Спирка по Кръстния път: Петър се отрича от Исус (Лука 22:54-62).
на Исус (Лука 22:54-62). Както било предсказано от Исус, Петър отрекъл трикратно, че познава Исус. Петър бил любим и доверен ученик на Исус, който бил непосредствен свидетел на много чудеса, дори ходенето по вода с Исус (Матей 14:29-31). При все това Петър демонстрирал слабоста на човешката природа като се отрекъл от Исус от страх да не бъде също арестуван. Християните по цял свят все още са изправени пред преследване и унижение от невярващите в обществото, от вербални обиди до бой и смърт. Хората могат самодоволно, уверени според собствените си принципи, да съдят Петър за неговото отричане от Исус и неговия страх какво ще му направят римляните, ако открият неговата връзка с Исус, но колко вярващи в Библията християни могат да кажат, че те никога не са си замълчавали за своята вяра пред лицето на дискриминация, публична или частна? Такова мълчание изявява крехкостта на човешката природа. Вярата на Петър не била съвършена, главно защото в него не обитавал Светия Дух по това време. След слизането на Духа на Петдесетница, за да живее в сърцата на вярващите (Деяния 2), Петър станал доблестен лъв на вярата и никога повече не се побоял да провъзгласява Своя Господ.

Пета Спирка по Кръстния път: Исус е съден от Пилат Понтийски (Лука 23:13-25).
Според днешните правни стандарти е невероятно Исус да бъде осъден от който и да било съд, особено след като не могат да бъдат намерени истински доказателства срещу Него. Пилат Понтийски не могъл да намери вина в нищо, което е направил Исус, и поискал да Го освободи (Лука 23:13-24), но Синедрионът изискал Пилат да нареди Неговата екзекуция. Синедрионът, който управлявал според строгия Мойсеев закон и традиция, считал Исус за главна заплаха за техния управляващ авторитет над юдеите. Исус учел хората, че спасението било по Божията благодат, а не чрез придържане към многобройните придписания, наложени от Синедриона, а такова учение не само подкопавало авторитета на религиозните водачи, но също представлявало и сериозна заплаха за тяхното препитание. Дори днес посланието за спасение чрез Божията сила и избор, а не чрез нашите собствени усилия, е непопулярно. Човешките същества в своята паднала природа винаги искали да постигнат свое собствено спасение или поне да имат участие в него, така че да можем да си закичим поне част от славата. Но спасението е от Господ, който не дели славата Си с никого (Исая 42:8).

Шеста Спирка по Кръстния път: Исус е бичуван и коронован с трънен венец (Лука 22:63-65).
Посоченото в този пасаж изцеление е духовно изцеление или изцеление от греха. Прошка на греха и възстановяване в благоволението на Бог са често представяни като акт на изцеление. Над петстотин години преди Мария да роди Исус Исая пророкувал, че Исус ще бъде наранен за нашите престъпления (Исая 53:3-6) и бит за нашите беззакония и че ще бъдем изцелени чрез Неговите белези.

Седма Спирка по Кръстния път: Исус понася кръста Си (Марк 15:20).
Когато Исус понесъл кръста си, Той носел много повече от дърво. Неизвестно за многото зрители в този ден, Исус носел греховете на човечеството, изправил се пред наказанието, което заслужавали тези грехове, което Той щял да изстрада вместо човечеството. Исус ни призовава в Матей 16:24: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ Той също разкрива, че това не е възможност: „…и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:38). Взимането на кръста ни, инструмент на смъртта, означава да умрем за себе си, за да живеем като напълно нови същества (2 Коринтяни 5:17) в служба и подчинение на Христос. Това означава предаване на Бог на нашата воля, нашите чувства на привързаност и харесване, нашите амбиции и нашите желания. Няма да търсим нашето собствено щастие като върховна цел, а ще искаме да се отречем от всичко и също да положим своя живот, ако е необходимо.

Осма Спирка по Кръстния път: Симон Киринейски помага на Исус като носи Неговия кръст (Лука 23:26).
Симон от Киринея може да се сметне за жертва на обстоятелствата. Най-вероятно той е дошъл в Ерусалим за празнуването на Пасхата и сигурно малко е знаел за случващото се съдебно преследване. Знаем съвсем малко за Симон от Киринея, тъй като той не се споменава в Библията след като помогнал в носенето на кръста, на който щял да бъде прикован Исус (Лука 23:26). След като римските войници му наредили да помогне, Симон не възразил, най-вероятно от страх за собствения си живот в светлината на тогавашната ситуация. За разлика от Исус, който носел кръста Си доброволно, Симон от Киринея бил „заставен“ или принуден да го носи. Като християни ние ще се присъединим към Исус в Неговото страдание доброволно, както ни призовава Павел: „И така, не се срамувай от свидетелството на нашия Господ, нито от мен, затворника за Него, а участвай в страданията за благовестието според силата на Бога“ (2 Тимотей 1:8).

Девета Спирка по Кръстния път: Исус среща ерусалимските жени (Лука 23:27-31).
Когато Исус срещнал плачещите жени и някои от учениците Си по Своя път към разпъването на кръст, Той ги предупредил да не плачат за Него, а че тяхната загриженост трабва да бъде за тях самите и живота на техните деца, като имал предвид надигащото се зло навсякъде в Ерусалим (Лука 23:27-31). Дори когато изпитвал голяма болка и лично унижение, грижата на Исус била не за Себе Си, а за живота и душите на тези, които ги застрашавала опасността от вечно осъждане поради греха в техния живот. Същото предпреждение е валидно и за християните днес, че трябва да внимаваме да не позволяваме грижите за този свят да надвият над нашето отддаване и подчинение на Бог. Исус казал: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36) и като граждани на небето, нашият фокус и внимание трябва да бъдат там.

Десета Спирка по Кръстния път: Исус е разпънат на кръст (Лука 23:33-47).
Повече от две хиляди години след факта е трудно да си представим ужаса на момента, котано най-близките на Исус били принудени безпомощно да стоят, докато шиповете били промушвани през Неговите ръце и крака и заковавани в дървото, на което Той щял да поеме последния Си дъх в човешка форма (Лука 23:44-46). Неговите близки и ученици все още не разбирали напълно значението на случващото се в момента. Те не можели още да разберат, че това зло човешко дело било разултатът от божествена цел и планиране за спасение на всички, които ще повярват в Христос. За нас днес: „то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение?“ (Евреи 2:3). „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).

Единадесета Спирка по Кръстния път: Исус обещава Своето царство на вярващия разбойник (Лука 23:43).
Възможно е разбойникът, разпънат до Исус, да е успял да осъзнае, че животът не свършвал за Исус, а че Той преминавал отвъд физическия свят във вечното обещание, от което Той дошъл да го осигури за човечеството. Разбойникът щял да стане един от първите, влезли в рай по благодат чрез вяра в Исус Христос (Ефесяни 2:8-9). Исус казал на разбойника, че ще бъде в рая същия ден с Него, защото той приел и повярвал в Божия Син. Ясно това е пример, че човек се спасява по благодат чрез вяра, а не с дела, както онези, които преследвали и осъдили Исус, карали хората да вярват.

Дванадесета Спирка по Кръстния път: Исус на кръста говори с майка Си и учениците Си (Лука 23:48-49).
Дори в момента на умирането Си Исус все пак поставя нуждите на другите пред Своите собствени като самоотвержено поверил грижата за Своята майка на Своя любим ученик Йоан (Йоан 19:27). Неговият цял живот, включително смъртта Му, учели чрез примера, че трябва да поставяме нуждите на другите пред нашите собствени, като подчиняваме всичко на съвършената Божия воля. Желанието да се придържаш към Словото Му и да демонстрираш с действия чрез вярно пожертване за другите пред лицето на опасност са определящите характеристики на истинския християнски живот.

Тринадесета Спирка по Кръстния път: Исус умира на кръста (Лука 23:44-46).
В момента на смъртта на Исус от горе до долу се раздрала завесата в Храма, която отделяла хората от Пресвятото място. Това било ужасяващо за всички евреи, които станали свидетели на събитието, които не осъзнавали, че това ознаменувало края на Стария Завет и началото на Новия Завет. Никой човек нямало повече да страда от отделяне от Бога поради грях, а ще можем да пристъпим към трона на благодатта смело в молитва за прошка на греховете. Животът и саможертвената смърт на Исус са премахнали преградата на греха като са направили възможно за човека да получи спасение по благодат.

Четиринадесета Спирка по Кръстния път: Исус е положен в гроба (Лука 23:50-54).
След като Исус умрял и бил свален от кръста, Той бил положен в гроб, осигурен от мъж на име Йосиф от еврейския град Ариматея (Luke 23:50-54). Оказало се, че Йосиф също бил член на Синедриона, но се противопоставил на съдебния процес и разпъването на кръст на Исус. Йосиф тайно вярвал, че Исус е Месията според Писанието, но се страхувал от последствията да признае вярата си публично (Йоан 19:38). След като Исус умрял, Йосиф отишъл тайно при Пилат и поискал тялото на Исус, за да Го погребе подобаващо.

Великата жертва на Исус не само станала изкуплението за човешките грехове, но също станала и победата, която ще разгроми и преодолее смъртта, която иначе би била неизбежната съдба на всички хора, родени под проклятието на греха. Грехът носи своето неизбежно наказание и това наказание е смърт. Нашият Създател е честен и справедлив и затова изисквал наказанието за греха да бъде заплатено. Тъй като Бог е любящ и милостив, освен справедлив, Той изпратил Своя Единороден Син да заплати наказанието за нашите грехове, като знаел, че иначе сме обречени за цялата вечност (Йоан 3:16). Божията любов и милост са великолепно демонстрирани от думите на Исус докато висял умиращ на кръста, когато поискал Бог да прости на онези, които Го убиват поради тяхното невежество (Лука 23:34). Лесно е да предположим, че човешкото нежелание да се предаде напълно в подчинение на Божието Слово и закон е поради неговата липса на знание и мъдрост. Иронията на такова обобщаване е, че смъртта, която незнанието е породило за Исус на кръста, се превръща в духовна смърт за онези, неспособни да преодолеят същото това невежество, което все още мори голяма част от човечеството днес. Грешният човек, който отказва да приеме дара на спасението, което Исус е направил възможно чрез жертвата Си, е със сигурност резултатът на бунтовното невежество и грях, които отделят човека от Божията мъдрост.


Върнете се обратно на основната българска страница

Кои са Спирките по Кръстния път и какво можем да научим от тях?