Проповядва ли Библията ситуационна етика?



Въпрос: Проповядва ли Библията ситуационна етика?

Отговор:
Ситуационната етика е определено виждане за моралната етика, което поддържа, че моралността на действието се определя от неговия контекст. Ситуационната етика твърди, че ако има правилно и погрешно, то просто се определя от желания изход от ситуацията. Ситуационната етика се различава от моралния релативизъм по това, че моралният релативизъм твърди, че няма правилно, нито потрешно. Ситуационната етика развива етичен кодекс, при който посрещането на нуждите на всяка ситуация определя какво е правилно или погрешно.

От корица до корица Библията е истинна, последователна и приложима. Дали Библията учи, съветва или дори клони към защитаване на ситуационната етика? Краткият отговор е „не“. Нека разгледаме три принципа: 1) Бог е създател и крепител. 2) Цялото Божие Слово е истинно. Дори частите, които не харесваме или не разбираме. 3) Правилно или погрешно се определя от това кой е Бог.

1. Бог е създател и крепител. Ситуационната етика твърди, че моралът се определя от заобикалящата среда или обстоятелствата. Божието Слово казва, че моралът се определя от Божия суверенитет, той като Той е създател и крепител. И това не е въпрос на семантика, а на факт. Дори ако Бог заповядва нещо на една група от хора и го забранява на друга група, определянето дали това е правилно или погрешно, етично или не, не се основава на ситуацията, а на Божията заповед. Бог има властта да управлява правилно или погрешно. Римляни 3:4 казва: „Нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив.“

2. Цялото Божие Слово е истинно. Да предполагаш, че Библията защитава ситуационната етика, би означавало, че там се съдържат грешки. Това не е възможно. Това не е възможно поради номер 1, Бог е създател и крепител.

3. Правилно или погрешно се определя от това кой е Бог. Божията природа е любовта. Той определя какво е любовта не чрез това, което прави, а просто чрез това кой е Той. Библията казва: „Бог е любов“ (1 Йоаново 4:16). Любовта е безкористна и внимателна към другите, никога не търси своята собствена слава или удоволствие (1 Коринтяни 13). Следователно благодарение на това кой е Бог Библията като дадена от Бог и като е цялата истинна, не може да съдържа система от етика, която в себе си се противи на природата на Бог. Ситуационната етика определя правилно и погрешно, за да удовлетвори мнозинството или отделен човек поради користност. Любовта е обратното. Любовта търси да насърчи и да изгражда другите.

Два основни проблема със ситуационнта етика са реалността на абсолютната истина и представата за истинската любов. Библията проповядва абсолютната истина, която изисква правилното и погрешното да са предопределени от Светия Дух. И любовта – Божието определение за истинска, честна, реална любов – не оставя място за користни или нечисти мотивации. Дори ако някой каже, че ситуацията изисква безкористност, това е все пак човешка определеност, а не божествена. Причините на човешките същества за определяне какво е най-добро, без истинска любов, са в основата си користни.

Така какво се случва, когато нещата изглеждат правилни, но Бог казва, че са погрешни? Трябва да се доверим на Божия суверенитет и да вярваме, „че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Ако принадлежим на Христос, Бог ни е дал Неговия Дух (Йоан 16), и чрез Него имаме разбиране какво е правилно и погрешно. Чрез Него сме осъдени, насърчени и водени към праведност. Сериозното желание да знаем истината за въпрос, удвоено с търсенете на Бог, ще бъде възнаградено с Божия отговор. „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).


Върнете се обратно на основната българска страница

Проповядва ли Библията ситуационна етика?