Въпрос
Какво означава, че адът е вечно отделяне от Бога?
Отговор
В Библията ясно говори за това, че има две възможни дестинации за всяка човешка душа след физическа смърт: рай или ад (Матей 25:34, 41, 46; Лука 16:22–23). Само праведните наследяват вечен живот и единственият начин да бъдат обявени за праведни пред Бога е чрез вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос (Йоан 3:16–18; Римляни 10:9). Душите на праведните отиват директно в Божието присъствие (Лука 23:43; 2 Коринтяни 5:8; Филипяни 1:23).
За онези, които не са приели Исус Христос като Спасител, смъртта означава вечно наказание (2 Солунци 1:8–9). Това наказание е описано по различни начини: огнено езеро (Лука 16:24; Откровение 20:14–15), външна тъмнина (Матей 8:12) и затвор (1 Петрово 3:19), например . Това място за наказание е вечно (Юда 1:13; Матей 25:46). Няма библейска подкрепа за схващането, че след смъртта хората получават още един шанс да се покаят. В Евреи 9:27 става ясно, че всеки умира физически и след това идва съдът. Християните вече са осъдени и присъдата е произнесена. Исус поема тази присъда върху Себе Си. Нашият грях става Негов и ние приемаме Неговата праведност, когато вярваме в Него. Тъй като Той поема нашето справедливо наказание, ние не трябва да се страхуваме, че някога отново ще бъдем отделени от Него (Римляни 8:29–30). Съдът за невярващите тепърва предстои.
2 Солунци 1:8–9 казва: „в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,.” Ужасът на ада ще се състои не само от физическо мъчение, но и от агонията да бъдеш откъснат от всяка възможност за щастие. Бог е източникът на всички добри неща (Яков 1:17). Да бъдеш откъснат от Бога означава да се лишиш от всеки достъп до нещо добро. Адът ще бъде състояние на вечен грях; но тези, които страдат там, ще имат пълно разбиране за ужасите на греха. Разкаянието, вината и срамът ще бъдат безкрайни, но придружени от убеждението, че наказанието е справедливо.
Вече няма да има заблудата относно това, че „човек е добър“. Да бъдеш отделен от Бога означава да бъдеш завинаги изключен от светлината (1 Йоан 1:5), любовта (1 Йоан 4:8), радостта (Матей 25:23) и мира (Ефесяни 2:14), защото Бог е източник на всички тези добри неща. Всяко добро, което виждаме в човечеството, е просто отражение на характера на Бог, по чийто образ сме създадени (Битие 1:27).
Душите на тези, родени от Божия Свят Дух ще пребъдват завинаги с Бога в съвършено състояние (1 Йоан 3:2), докато другите ще бъдат в ада. Божията добрина няма да съществува за тях. Каквото и добро да са си помислили, че представляват на земята, ще бъде разкрито като егоистично, похотливо, идолопоклонническо нещо, което винаги е било (Исая 64:6). Представите на човека за доброта ще бъдат измерени спрямо съвършенството на Божията святост и ще бъдат счетени за крайно недостатъчни. Хората, попаднали в ада завинаги са загубили шанса да видят лицето на Бога, да чуят гласа Му, да изпитат Неговата прошка или да се насладят на Неговото общение. Да бъдеш завинаги отделен от Бога е най-голямото наказание.
English
Какво означава, че адът е вечно отделяне от Бога?
