Защо спасението чрез дела е преобладаващо разбиране?


Въпрос: Защо спасението чрез дела е преобладаващо разбиране?

Отговор:
Простият отговор е, че спасението чрез дела изглежда правилно в очите на хората. Едно от основните желания на човек е да контролира собствената си съдба и това включва неговата вечна съдба. Спасението чрез дела изразява гордостта на човека и желанието му да контролира. Спасението чрез дела привлича това желание далеч повече от идеята да бъдем спасени само чрез вяра. Също така на човек му е присъщо чувството за справедливост. Дори и най-пламенният атеист вярва в някакъв вид справедливост и има чувство за добро и зло, дори ако няма морална основа за правене на такива преценки. Нашето вродено разбиране за правилно и неправилно обяснява, че за да бъдем спасени, нашите „добри дела" трябва да надвишават нашите „лоши дела". Следователно, логично е, че когато човек създава религия, това ще включва някакъв вид спасение чрез дела.

Тъй като спасението чрез дела се обляга на греховната природа на човека, то формира основата на почти всяка религия, с изключение на библейското християнство. Притчи 14:12 ни казва, че „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.". Спасението чрез дела изглежда правилно за хората, поради което то е преобладаваща гледната точка. Точно затова библейското християнство е толкова различно от всички други религии — единствената религия, която учи, че спасението, е дар от Бог, а не чрез дела. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой" (Ефесяни 2: 8–9).

Друга причина, поради която спасението чрез дела е преобладаващо разбиране, е, че естественият или човекът, който не е новороден не разбира напълно степента на собствената си греховност или на Божията святост. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?" (Йеремия 17: 9), а Бог е безкрайно свят (Исая 6: 3). Измамата на нашите сърца е онова, което определя нашето възприятие. Това е, което ни пречи да видим истинското си състояние пред Бог, чиято святост също не сме в състояние да разберем напълно. Но истината остава, че нашата греховност и Божията святост се съпоставят и така и най-добрите си усилия изглеждат като „мръсни парцали" пред светия Бог (Исая 64: 6; вж. 6: 1–5).

Мисълта, че добрите дела на човека някога могат да компенсират лошите му дела, е напълно небиблейска концепция. Не само това, но и Библията учи, че Божият стандарт е не по-малко от 100 процента съвършенство. Ако се спънем, спазвайки само една част от Божия праведен закон, ние сме виновни, сякаш сме го нарушили изцяло (Яков 2:10). Следователно няма начин някога да бъдем спасени, ако спасението наистина зависи от делата.

Просто има твърде много стихове, които учат, че човек не може да се спаси чрез дела, за да не може някой християнин да вярва в противното. Тит 3: 4–5 е един от многото такива пасажи: „Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух".

Добрите дела не допринасят за спасението, но винаги ще бъдат характерни за онзи, който се е родил отново. Добрите дела не са причина за спасението; те са доказателство за това.

Макар че спасението чрез дела може да бъде преобладаващо разбиране, то съвсем не е библейско. Библията съдържа изобилие от доказателства за спасение само чрез благодат, само чрез вяра, само в Христос (Ефесяни 2: 8–9).

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо спасението чрез дела е преобладаващо разбиране?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога