Кои са най-известните/най-важните въпроси в Библията?


Въпрос: Кои са най-известните/най-важните въпроси в Библията?

Отговор:
Има много, много въпроси в Библията. Трудно е да се определи конкретна цифра, защото в староеврейския и старогръцкия не се използва пунктуация – не може просто да извадим свитъците от Мъртво море и да преброим въпросителните! Често е трудно да се определи едно изречение дали е въпрос или не. Все пак, библейските учени изчисляват приблизително около 3300 въпроса в Библията.

Списъкът, който следва със сигурност не е пълен. Това е по-скоро едно изследване на най-известните и най-важните въпроси в Библията.

“Истина ли каза Бог . . . ?” (Битие 3:1)

Това е първият въпрос в Библията и за първи път някой поставя под въпрос Словото на Бога. Сатана се опитва да изкуши Ева като поставя под съмнение Словото на Бога. Ева отговаря като добавя към Божието Слово: „Нито да се допрете до него“. Бог е казал да не ядат от дървото. Той не е казал да не докосват дървото или неговия плод. Адам и Ева отговарят на въпроса на Сатана като проявяват непокорство към Божието Слово. Всичко започва с един малък въпрос.

“Къде си?” (Битие 3:9)

Това е първият въпрос, който Бог задава в Библията. Разбира се, Бог е знаел точно къде се намират Адам и Ева. Въпросът е зададен за тяхно добро. Всъщност, Бог пита: „Вие проявихте непокорство. Дали нещата се получиха както вие очаквахте или както Аз бях предсказал?“ Този въпрос разкрива също така Божието сърце, което е сърце на пастир, който търси изгубените овчици за да ги върне в стадото. По-късно Исус ще дойде за да „потърси и спаси погиналото“ (Лука 19:10).

“Пазач ли съм аз на брат си?” (Битие 4:9)

Каин отговаря с въпрос когато Бог го пита къде е Авел. Независимо от факта, че Каин е убил брат си, той изразява емоции, които всички имаме, когато не искаме да се погрижим за някой друг. Да не съм пазач на близките ми? Да, пазач си. Това означава ли, че трябва постоянно да знам къде са и какво правят по всяко време? Не. Но трябва да проявяваме интерес към другите хора и да забелязваме, когато нещо не е наред. Трябва да сме загрижени за да се намесим ако е необходимо.

“Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?” (Битие 18:25)

Да, Съдията на цялата земя винаги върши правда. Авраам отправи този призив към Бога да пожали праведните и да ги спаси от осъждение. Ако това, което Бог прави ни изглежда несправедливо, значи не го разбираме правилно. Когато поставяме под въпрос Божието правосъдие, това означава, че нашето разбиране за правосъдие е изкривено. Когато казваме, „не разбирам как един добър и справедлив Бог може да допусне това“, това е защото не разбираме правилно какво означава Бог да бъде добър и справедлив. Много хора си мислят, че те имат по-правилно разбиране за справедливост от самия Бог.

“Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри!” (Йов 2:9)

Въпросът на жената на Йов отеква в цялата книга. Въпреки всичко, Йов запазва своята праведност. „Приятелите“ на Йов постоянно му казват: „Йов, сигурно си направил нещо много лошо, щом Бог ти причинява всичко това.“ Бог смъмря приятелите на Йов за това, че го нападат и говорят от името на Бог за Божията суверенна воля. След това Бог смъмря Йов като му напомня, че само Бог е съвършен във всичко, което прави. В Божието изявление има много други въпроси, например: „Къде беше ти, когато основах земята?“ (Йов 38:4).

“Ако умре човек, ще оживее ли?” (Йов 14:14)

Ако не броим възможността за второто завръщане на Христос докато сме живи, един ние всички ще умрем. Има ли живот след смъртта? В определен момент всеки си задава този въпрос. Да, има живот след смъртта, и всеки ще го преживее. По скоро въпросът е къде ще продължим да съществуваме. Дали всички пътища водят към Бога? В един смисъл, да. Ние всички ще застанем пред Бога след като умрем (Евреи 9:27). No matter what path a man takes, he will meet God after death. “Multitudes who sleep in the dust of the earth will awake: some to everlasting life, others to shame and everlasting contempt” (Daniel 12:2).

“Как ще очисти младежът пътя си?” (Псалм 119:9)

Отговор: като живее според Божието Слово. Като „пазим“ в сърцата си Божието Слово, то ни пази от грях (Псалм 119:11). Библията не ни казва всичко. Тя не съдържа отговор на всеки въпрос. От друга страна, Библията ни казва всичко, което трябва да знаем за да живеем християнски живот (2 Петрово 1:3). Божието Слово ни разкрива нашата житейска цел и ни помага да я осъществим. Библията ни дава и целта и средствата. Божието Слово е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тим. 3:16–17).

“Кого да изпратя? И кой ще отиде заради нас?” (Исая 6:8)

Исая дава правилният отговор: „Ето ме. Изпрати мене.“ Много често, обаче, нашият отговор е: „Ето ме, но изпрати някой друг“. Исая 6:8 е често използван текст по отношение на международна мисионерска работа. В контекста на книгата, обаче, Бог не търси някой, който да пътува до другия край на планетата. Бог търси някой, който да занесе Неговото послание до израилтяните. Бог иска от Исая да изяви истината на хората, които вижда всеки ден, неговите хора, неговото семейство, съседи, приятели.

“Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?” (Матей 18:21)

Прошката е трудна. Може би предложението на Петър за седмократна прошка му е изглеждала като много великодушно предложение. Отговорът на Исус, обаче, показва колко малка е нашата способност да прощаваме. Ние трябва да прощаваме, защото Бог ни е простил толкова много повече (Колос. 3:13). Ние прощаваме не защото другият човек го заслужава. „Заслужава“ няма нищо общо с благодатта. Този човек може да не заслужава нашата прошка, но и ние не заслужаваме Божията прошка, а Той ни е простил, въпреки всичко.

“Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?” (Матей 27:22)

Това е въпросът на Пилат към събралата се тълпа, когато Исус е съден. Техният отговор: „Разпни го!“ Техният възглас само няколко дни по-рано е бил по-различен: „Осанна[a] на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име!” (Матей 21:9). Невероятно е как неотговорени очаквания и натиск от околните може да промени общественото мнение. През първи век хората, които са имали погрешно виждане за Исус са го отхвърлили; днес по същия начин, хора, които изповядват християнската вяра с погрешно разбиране за това кой е Христос също ще го отхвърлят по един или друг начин. Трябва да сме сигурни, че правилно представяме Исус и християнството тогава, когато споделяме вярата си.

“А вие какво казвате: Кой съм Аз?” (Матей 16:15)

Този въпрос, който задава Исус, е един от най-важните, на които човек някога ще отговори. За повечето хора, Той е добър учител. За някои е пророк. За други е легенда. Отговорът на ап. Петър е верният отговор: „Ти си Христос, Син на живия Бог.” (Мат. 16:16).

“ Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Марк 8:36, Синодално издание)

Ако цената е живота на човека, тогава каквото и да спечели – дори и целия свят – не струва нищо. За съжаление, „нищо“ е това, към което много хора се стремят – нещата от този свят. Да изгубиш душата си има две значения. Първото, по-очевидното е човек да изгуби душата си за вечността като преживее вечна смърт в ада. Освен това, да се стремиш да спечелиш целия свят също ще доведе до това да изгубиш душата си по различен начин, в този живот. Така човек никога няма да преживее изобилния живот чрез Исус Христос (Йоан 10:10). Соломон е търсел удоволствията и не се е лишавал от нищо и въпреки това, той е казал: „и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“ (Еклисиаст 2:11).

“Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?” (Лука 18:18) и “Какво трябва да направя, за да се спася?” (Деяния 16:30)

Интересно е да видим напълно различните отговори, които дават Господ Исус и ап. Павел на един и същи въпрос. Исус, като познава себеправедния манталитет на богатия упрваник, му казва да спазва Божиите заповеди. Човекът само си е мислел, че е праведен; Исус е знаел, че материализмът и алчността са го възпирали от това искрено да търси спасение. Човекът първо е трябвало да разбере, че е грешник, който се нуждае от Спасител. Ап. Павел като вижда, че началникът на затвора във Филипи е готов да получи спасение, му казва: “Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш спасен.” Тъмничарят повярва и цялото му семейство го последва в това да приемат Исус като свой Спасител. Важно е да можем да разберем къде се намира човек в неговия или нейния път към Бога за да знаем как да отговорим на въпросите и откъде да тръгнем за да споделим евангелието.

“Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? ” (Йоан 3:4)

Този въпрос идва от Никодим, когато Исус му казва, че трябва да се роди отново. Днес хората все още не разбират правилно какво означава човек да се роди отново. Повечето хора разбират, че новорождението не се отнася за второ физическо раждане. Същевременно, също много хора не разбират цялостното значение на термина. Да станеш християнин – да се родиш отново – означава да започнеш напълно нов живот. Това означава да преминеш от състояние на духовна смърт в състояние на духовен живот (Йоан 5:24). Това означава да станеш ново създание (2 Коринтяни 5:17). Да се родиш отново не означава да добавиш нещо към своя живот; това означава напълно да замениш своя съществуващ живот.

“Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?” (Римляни 6:1)

Ние сме спасени по благодат (Ефесяни 2:8). Когато повярваме в Исус Христос, всички наши грехове са простени и ние имаме сигурен вечен живот на небето. Спасението е Божий дар по благодат. Това означава ли, че един християнин може да живее както той или тя си пожелае и все още да бъде спасен? Да. От друга страна, един истински християнин няма да живее „както той или тя си пожелае“. Християнинът има нов Господар и вече не служи на себе си. Един християнин ще израства духовно и прогресивно в новия живот, който Бог му е дал. Благодатта не е разрешение за съгрешаване. Съзнателен грях, без покаяние, е подигравка с благодатта и хвърля съмнение върху спасението на този човек (1 Йоаново 3:6). Да, има моменти на падение и бунт в християнския живот. И не, не е възможна безгрешна съвършеност от тази страна на небето. Християнинът трябва да живее с благодарност за Божията благодат, не да се възползва от Божията благодат. Балансът можем да го видим в думите на Исус към жената, уловена в прелюбодейство. След като отказва да я осъди, Той й казва: „Иди си и не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11).

“Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Римляни 8:31)

Божиите чада ще срещат съпротива в този свят (Йоан 15:18). Дяволът и неговите демони действат срещу нас. Много хора в света действат срещу нас. Философиите, ценностите и приоритетите на този свят действат срещу нас. От гледна точка на нашия земен живот, ние можем да бъдем надвити, победени и дори убити. Но от гледна точка на вечността, Бог ни е обещал, че ще победим ( 1 Йоаново 5:4). Кое е най-лошото нещо, което може да ни се случи в този свят? Смърт. За тези, които са родени от Бога, какво се случва след смъртта? Вечност в най-славното място, което можем да си представим.

Има много други прекрасни въпроси в Библията. Въпроси от търсещи истината, въпроси от присмиватели, въпроси от обезкуражени вярващи и въпроси от Бог. Не се страхувайте да задавате въпроси, но бъдете готови да приемете Божият отговор, когато дойде.


English
Върнете се обратно на основната българска страница

Кои са най-известните/най-важните въпроси в Библията?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога