Необходима ли е публична изповед за да бъдеш спасен (Римляни 10: 9-10)?


Въпрос: Необходима ли е публична изповед за да бъдеш спасен (Римляни 10: 9-10)?

Отговор:
Римляни 10: 9-10 е текст, от който се възползват много добронамерени християни в опит да доведат някого до вяра в Христос. „Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш; Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява."

Този пасаж не трябва да се разбира в смисъл, че сме спасени чрез устна изповед на вяра. Знаем, че спасението е чрез благодат чрез дара на вярата (Ефесяни 2: 8-9), а не чрез думи, които говорим. Следователно, както при цялото Писание, контекстът е от решаващо значение, за да разберем правилно Римляни 10.

По времето на написването на книгата Римляни, когато човек приеме Христос и Го изповяда като Господ обикновено води до преследване и в крайна сметка до смърт. По това време да прегърнеш Христос и да Го изповядаш като Господ, знаейки, че непременно ще дойде гонение, е доказателство за истинско спасение и дело на Светия Дух. Външната изповед на вяра е рядкост, когато е заложен нечий живот, и то не повече, отколкото в Ранната църква. Изразът „ще бъдеш спасен" няма за цел да разкрие условие за спасение чрез публичното изповядване на вероизповедание, а по-скоро категоричен факт, че никой, изправен пред смъртта, няма да изповяда Христос като Господ, освен ако той наистина не е бил спасен.

В Римляни 10:10 четем: „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява." Оригиналният гръцки език носи идеята за „потвърждаване" с уста на случилото се в сърцето и благодарност за това.

В Римляни 10:13 се казва: „Който призове името Господне, ще бъде спасен." Стих 14 обаче показва, че призоваването на Господ е привилегия на онези, които вече са изкупени: „Как тогава могат да призоват този, в когото не са повярвали?" Освен това, стих 12 казва: „ Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават." Ясно е, че фразата „богат към всички, които го призовават" не може да говори за спасение, тъй като тези, които „призовават", вече „вярват", според стих 14.

В заключение, Римляни 10: 9-10 не установява публично изповядване като предпоставка за спасение. По-скоро се твърди, че когато някой се е доверил на Христос и впоследствие Го е признал за Господ, знаейки, че непременно ще дойде преследване, този човек е дал свидетелство за истинско спасение. Тези, които са спасени, ще изповядват Христос като Господ, защото Той вече е вдъхнал вяра в сърцата им. Както при кръщението и всички добри дела, публичната изповед не е средство за спасение; това е доказателство за спасение.

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Необходима ли е публична изповед за да бъдеш спасен (Римляни 10: 9-10)?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога