Въпрос
Какво представлява умилостивението?
Отговор
Думата умилостивение носи основната идея за умиротворяване или удовлетворение, по-специално към Бог. Умилостивението е дело от две части, което включва успокояване на гнева на обиден човек и примиряване с него.
Необходимостта от умилостивяване на Бог е нещо общо при много религии. В древните езически религии, както и в много религии днес, се учи, че човек умилостивява Бога, като принася различни дарове или жертви. Библията обаче учи, че Самият Бог е предоставил единственото средство, чрез което гневът Му може да бъде умилостивен и грешният човек да бъде примирен с Него. В Новия Завет актът на умилостивение винаги се отнася до Божието дело, а не до жертвите или даровете, принасяни от човека. Причината за това е, че човекът е напълно неспособен да задоволи Божията справедливост, освен ако прекара вечността в ада. Няма жертва или дар, които човек може да принесе, които да умилостивят светия Божий гняв или да задоволят Неговата съвършена справедливост. Единственото удовлетворение или умилостивение, което би могло да бъде приемливо за Бога и което би могло да помири човека с Него, трябва да бъде направено от самия Бог. По тази причина Бог Син, Исус Христос, дойде на света в човешка плът, за да бъде съвършената жертва за греха и да извърши изкупление или „за да извърши умилостивение за греховете на народа" (Евреи 2:17).
Думата умилостивяване се използва в няколко стиха, за да обясни това, което Исус е постигнал чрез Неговата смърт на кръста. Например в Римляни 3:24-25 вярващите в Христос са били оправдани „даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение". Тези стихове са ключов момент в аргументацията на ап. Ап. Павел в книгата Римляни и наистина са в основата на евангелското послание.
В първите три глави на посланието към римляните, ап. Павел дава аргумента, че всички, както евреи, така и езичници, са под осъждането на Бог и заслужават Неговия гняв (Римляни 1:18). Всеки е съгрешил и не е достигнал до славата на Бог (Римляни 3:23). Всички ние заслужаваме Неговия гняв и наказание. Бог в Своята безкрайна благодат и милост е осигурил начин, по който гневът Му да бъде умилостивен и да можем да се помирим с Него. Този път е чрез жертвената смърт на Неговия Син, Исус Христос, като заплащане за греховете. Чрез вярата в Исус Христос като съвършената жертва на Бог можем да се помирим с Бог. Само чрез смъртта на Христос на кръста и Неговото възкресение на третия ден изгубеният грешник, заслужаващ ада, може да се помири със святия Бог. Прекрасната истина на Евангелието е, че християните се спасяват от Божия гняв и се примиряват с Бога, „не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни." (1 Йоан 4:10). Исус каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен "(Йоан 14: 6). Единственият начин Божият гняв към грешника да бъде умилостивен и да се помирим с Бог е чрез Исус Христос. Няма друг начин. Тази истина се вижда и в 1 Йоан 2: 2, „Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят." Важна част от спасителното дело на Христос е освобождението от Божия гняв; Умилостивението на Исус на кръста е единственото нещо, което може да отклони Божието осъждане на греха. Тези, които отхвърлят Христос като свой Спасител и отказват да вярват в Него, нямат надежда за спасение. Те могат само да очакват да се изправят пред Божия гняв, който са натрупали за идващия съден ден (Римляни 2: 5). Няма друго умилостивяване или жертвоприношение, което може да бъде направено за греховете им.
English
Какво представлява умилостивението?
