Какво представлява молитвеният лабиринт? Библейски ли са молитвените лабиринти?



Въпрос: Какво представлява молитвеният лабиринт? Библейски ли са молитвените лабиринти?

Отговор:
Лабиринтът е пътека, която води през кръгообразен път до центъра на сложна композиция и обратно. Пътят на лабиринта е еднолинеен, т.е. има само единствена пътека. За разлика от заплетения лабиринт, този лабиринт е замислен за лесно придвижване и е невъзможно да се загубиш в такъв.

Молитвеният лабиринт е лабиринт, използван да улесни молитвата, съзерцаването, духовната трансформация и/или световното единство. Най-известните молитвени лабиринти днес включват древен лабиринт в катедралата в Шартър, Франция, друг в катедралата на Дуомо ди Сиена, Тоскана; и два, поддържани от катедралата Грейс, епископална църква в Сан Франциско. Въпреки че молитвени лабиринти са били използвани в католическите катедрали в продължение на векове, през последното десетилетие се наблюдава възраждане на тяхната популярност, особено в движението на „възникващата църква" и сред Нюейдж групите и неоезичниците.

Лабиринтите били изпозвани от широко разнообразие от култури в продължение на поне 3 500 години. Свидетелства за древни лабиринти съществуват в Крит, Египет, Италия, Скандинавия и Северна Америка. Древните лабиринти имали това, което обикновено се нарича „класически" дизайн от седем кръга или концентрични пътеки. Те били решително с езическа функция: много лабиринти били посветени на богиня и използвани при ритуални танци. Индианците хопи гледали на лабиринта като на символ на Майката Земя, а стотиците каменни лабиринти по скандинавското крайбрежие били използвани като магически капани за тролове и зли ветрове, за да се осигури безопасен риболов.

В Средновековието католическата църква адаптирала лабиринта за своите цели в самите катедрали. Класическата форма отстъпила място на по-сложния замисъл от 11 концентрични кръга в 4 квадранта, обикновено наричан „средновековен" дизайн. В католицизма лабиринтът можел да символизира няколко неща: трудния и лъкатушещ път към Бог, мистично възнесение към спасението и просветлението или дори поклонението до Ерусалим за тези, които не можели да осъществят истинското пътуване.

Съвременното „преоткриване" на лабиринта и неговата употреба в църковни условия се отбелязва от групи като Обществото на лабиринта и Veriditas, проектът за световен лабиринт. Според тези групи лабиринтът е „божествен отпечатък", „мистична традиция", „свещена пътека" и „свещена врата". Заявената цел на Veriditas е „да трансформира Човешкия дух" като използва „опита от Лабиринта като лична практика за изцеление и растеж, инструмент за изграждане на общност, средство за световен мир и метафора за процъфтяването на духа в нашия живот" (от официалния уебсайт на Veriditas).

Според Veriditas ходенето в молитвения лабиринт включва 3 етапа: очистване (отдаване), просвещение (получаване) и обединение (връщане). Очистването се случва докато човек върви към центъра на лабиринта. По време на този етап човек отдава житейските грижи и разсейвания и отваря сърцето и ума си. Просвещението се случва в центъра на лабиринта; това е времето да „получиш това, което е там за теб" чрез молитва и съзерцаване. Обединението се случва докато човек излиза от лабиринта и включва „присъединяването към Бог, твоята По-висша Сила или действащите изцелителни сили в света".

Проповедниците на молитвените лабиринти говорят, че използват лабиринта, за да станат просветени, в хармония с вселената и с увеличена способност да познават себе си и да постигнат делото на душата. Някои, като д-р Лорън Артрес, президент на Veriditas, също говори за „многото нива на съзнанието", които докосват богомолеца в лабиринта, включително съзнанието, че той е „един от онези поклонник, които са вървели в ранните времена. Чувството е сякаш от друго време; не се чувстваш сякаш си в този живот" (от интервю с д-р Лорън Артрес на официалния уебсайт на Veriditas).

Може би като връщане към миналото поклонение на старата богиня много молитвени лабиринти съдържат женски символи в центъра. Д-р Артрес признава символа и говори свободно за свързването със „свещеното женско" в лабиринта и необходимостта да гледаме на Бог както като „той", така и като „тя".

Библейски ли са молитвените лабиринти? Не, не са. Не само че лабиринтите никога не са споменавани в Библията, но те също са в конфликт с няколко библейски принципа на поклонението и молитвата.

1) Бог търси тези, които ще Му се покланят с дух и истина (Йоан 4:24; Филипяни 3:3; Псалом 29:2). Защитниците на молитвените лабиринти говорят за „поклонение на тялото" и целта да се ангажират всичките пет сетива в поклонението. Но поклонението на тялото не е библейска представа. Ние живеем с вяра, не със зрение и поклонението не е сетивна, физическа дейност; поклонението е въпрос на сърцето, изразено в хвала и служба на Бог. За новозаветния вярващ поклонението няма нищо общо с външни прояви като палене на свещи, коленичене пред олтара или вървенето в кръгове.

2) Молитвата не трябва да става ритуална (Матей 6:5-8). Д-р Артрес казва, че „ритуалът храни душата" и препоръчва повтарящи се, редовни обиколки през лабиринта. Ако наистина ритуалът беше храна за душата, тогава фарисеите от времето на Исус би трябвало да са най-добре нахранените живи души – все пак тяхната религиозна система изобилствала от ритуали и традиции. Въпреки това Исус ги укорявал нееднократно за мъртвата им и лицемерна религия (Матей 15:3; Марк 7:6-13).

3) Всеки вярващ има ума на Христос (1 Коринтяни 2:16). Мнозина, които вървят из молитвените лабиринти, търсят специално прозрание, ново откровение или откритие на „Бога, който е в тях". Такова наблягане върху мистицизма и езотеричното познание се доближава опасно до мисленето на гностицизма и Нюейджа. Християните нямат нужда от мистично преживяване или извънбиблейско откровение: „А вие сте помазани от Светия и знаете всичко" (1 Йоаново 2:20).

4) Бог е близо до всички, които Го призоват в истина (Псалом 145:18; Деяния 17:27). Никакъв ритуал, включително ходенето в лабиринт, не може да доближи никой до Бог. Исус е пътят (Йоан 14:6). Това, което е нужно, са покаяние и вяра (Деяния 20:21).

5) Библията е достатъчна, за да направи християните святи, мъдри и съвършено подготвени за тяхното дело в света (2 Тимотей 3:15-17). Да кажем, че за да открием истинската сила, трябва да прибавим мистицизъм или традиция към Библията, означава да охулим Божито Слово и делото на Духа чрез него.

Исторически лабиринтите се коренят в езичеството и са били възприети от католицизма. Сега те са насърчавани от движението на „възникващата църква" и други, които търсят открита духовност извън Библията. Предупреждението на Павел към църквата трябва да е достатъчно, за да ни държи фокусирани върху Исус и да избягваме празния ритуал: „Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа" (Колосяни 2:8).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява молитвеният лабиринт? Библейски ли са молитвените лабиринти?