Какво казва Библията за молитвата за мъртвите?



Въпрос: Какво казва Библията за молитвата за мъртвите?

Отговор:
Молитвата за мъртвите не е библейско понятие. Нашите молитви нямат връзка с някой след като веднъж той или тя е умрял/умряла. Реалността е, че в момента на смъртта човешката вечна участ е потвърдена. Или той е спасен чрез вяра в Христос и е на небето, където преживява почивка и радост в Божието присъствие, или е в мъчения в ада. Историята за богаташа и просяка Лазар ни дава ярка илюстрация на тази истина. Исус ясно използвал историята да проповядва, че след смъртта неправедните са вечно отделени от Бог, че те си спомнят отричането на благовестието, че те са в мъки, и че тяхното положение не може да бъде поправено (Лука 16:19-31).

Често хората, които са загубили любим човек, са насърчени да се молят за онези, които са починали и за техните семейства. Разбира се, трябва да се молим за скърбящите, но не за мъртвите. Никой не трябва никога да вярва, че някой друг може да се моли за него след като той умре, като по този начин предизвика някакъв вид благоприятен изход. Библията учи, че вечното състояние на хората е определено от нашите действия по време на живота ни на земята. „Душата, която греши, тя ще умре; …. правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него" (Езекил 18:20).

Авторът на Евреи ни казва: „И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд" (Евреи 9:27). Тук разбираме, че не може да бъде направена никаква промяна в духовното състояние на човек след неговата смърт – нито сам, нито чрез усилията на другите. Ако е безполезно да се молим за живите, които извършват „смъртен грях" (1 Йоаново 5:16), т.е. непракъснат грях без да търсят Божията прошка, как би могла молитвата за онези, които са вече мъртви, да ги ползва, след като няма посмъртен план за спасение?

Смисълът е, че всеки от нас има само единствен живот, и ние сме отговорни как го живеем този живот. Други могат да повлияят на нашите избори, но окончателно ние трябва да дадем сметка за изборите, които правим. Веднъж след като е свършил животът, няма повече избори, които да правим; нямаме друг избор освен да се изправим пред съда. Молитвите на другите могат да изразяват техните желания, но те няма да променят изхода. Времето за молитва за човека е докато той или тя живее и още има възможност неговото или нейното сърце, отношения и поведение да бъдат променени (Римляни 2:3-9).

Естествено е да имаме желание да се молим във времена на болка, страдание и загуба на любими хора и приятели, но познаваме границите на действителната молитва както е разкрито в Библията. Библията е единственият официален наръчник за молитви и тя учи, че молитвите за мъртвите са напразни. Въпреки това откриваме практиката на молитвата за мъртвите в определени сфери на „християнския свят". Римокатолическото богословие, например, позволява молитви както към мъртвите, така и за тях. Но дори католическите власти признават, че няма явно овластяване на молитвите за мъртвите в шестдесет и шестте книги на каноничното Писание. Вместо това те се обръщат към Апокрифите (2 Макавеи 12:46), църковната традиция, декрета от Събора в Трент, т.н., за да защитят практиката.

Библията учи, че онези, които са приели волята на Спасителя (Евреи 5:8-9), влизат направо и незабавно в присъствието на Господ след смъртта (Лука 23:43; Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:6, 8). Каква нужда имат те тогава от молитвите на хората на земята? Докато съчувстваме на тези, които са загубили скъпи хора, трябва да помним, че „сега е благоприятно време! Сега е спасителен ден" (2 Коринтяни 6:2).Въпреки че контекстът се отнася до периода на благовестието като цяло, стихът съответства за всеки човек, който е неподготвен да се изправи пред неизбежното – смъртта и съдът, който следва (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:26; Евреи 9:27). Смъртта е окончателна и след това никакъв брой молитви няма да са от полза за спасението на човек, който го е отхвърлил през живота.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за молитвата за мъртвите?