Кой всъщност „си играе на Господ“ - лекарят, който евтаназира умиращ пациент, или лекарят, който удължава живота на неизлечимо болен пациент?


Въпрос: Кой всъщност „си играе на Господ“ - лекарят, който евтаназира умиращ пациент, или лекарят, който удължава живота на неизлечимо болен пациент?

Отговор:
Този въпрос извaжда на повърхността някои от скритите съображения, свързани с вземането на решения в края на живота. Основното съображение за много хора е дали животът може да има „смисъл“ отвъд определени прагове на страдание или загуба на жизнени функции. Един проблем при оценяваето на такъв „смисъл“ е често субективният характер на процеса на вземане на решения.

По-задълбочено би било съображението с волята на Бог, Даряващ живота и Даряващ мъдрост - мъдрост, която е крайно необходима сред страданията на живота (Псалм 27:11; 90:12) Бог е този, който дава на живота цел и смисъл до санмия му край. Като дар от Бог животът трябва да бъде запазен. Сам Бог е суверен над времето и начина на нашата смърт. Лекарят, който прилага спасително лечение, не си „играе на Господ“; той почита Божия дар.

Противоречивите ценности при вземането на решения в края на живота са в две крайности. В единия край на спектъра са онези, които насърчават евтаназията или убийството по милост: страданието е зло и следователно трябва да бъде премахнато - чрез убиване на страдащия, ако е необходимо. В другия край са онези, които гледат на живота като на свещен, който трябва да бъде удължен на всяка цена, използвайки всяка налична технология.

Проблемът с първата гледна точка, освен факта, че евтаназията е убийство, е, че Писанието никъде не ни призовава да избягваме страданията на всяка цена. Всъщност вярващите са призвани да страдат като Христос, за да изпълнят Неговите праведни и изкуплителни цели за нас (1 Петър 2: 20-25; 3: 8-18; 4: 12-19). Често едва след като някой е обезверен от значителни страдания и загуби, той прави равносметка на това, което е наистина значимо и след това може да постигне напредък в напредването на Божиите цели.

Сложността, присъща на другия възглед, е дефиницията на „живот“. Кога всъщност свършва животът? Класическата илюстрация е така нареченото персистиращо вегетативно състояние, в което човек може да живее дълги години, като просто се храни и хидратира. Мнозина предполагат, че такива пациенти нямат когнитивно съзнание и следователно изобщо нямат „живот“. Невролозите измерват реакцията на пациента към определени неврологични стимули в опит да информират вземащите решения. Други обаче вярват, че ако човек в това състояние има сърдечен ритъм, тогава има надежда и животът трябва да бъде запазен, дори и само от машини.

Най-добрият отговор вероятно се крие някъде между двете гледни точки. Християнинът ще се опита да запази живота, но има разлика между запазването на живота и удължаването на процеса на умиране. Изкуственото поддържане на подобие на житейски функции просто защото на някой му е твърде емоционално трудно да позволи на любимия човек да умре, наистина би било „игра на Бог“. Смъртта идва в „определеното“ време (Евреи 9:27). Когато тялото на пациента започне да се затваря, когато медицинската намеса няма да излекува, а само да удължи естествения процес на умиране, тогава премахването на машините и позволяването на този човек да умре не е неморално. Това изисква мъдрост. Алтернативно, активното ускоряване на смъртта е погрешно. Това би било „игра на Бог“. Пасивното спиране на животоспасяващото лечение също може да е погрешно. Но позволяването на живота да тече по пътя си, осигуряването на палиативни грижи и позволяването на човек да умре по Божието време не е погрешно.

Given these considerations, a clear and present danger of “playing God” exists at both extremes: eliminating suffering at all costs, and utilizing every possible therapy at all costs. Rather than play God, we should let God be God. Scripture tells us to depend on God for wisdom (James 1:5) and to weigh what is meaningful while life remains (Ecclesiastes 12).

Предвид тези съображения, съществува ясна и настояща опасност от „играене на Бог“ и в двете крайности: премахване на страданието на всяка цена и използване на всяка възможна терапия на всяка цена. Вместо да си играем на Бог, ние трябва да оставим Бог да бъде Бог. Писанието ни казва да разчитаме на Бог за мъдрост (Яков 1: 5) и да преценяваме какво има смисъл, докато животът преминава (Еклисиаст 12).

English
Върнете се обратно на основната българска страница

Кой всъщност „си играе на Господ“ - лекарят, който евтаназира умиращ пациент, или лекарят, който удължава живота на неизлечимо болен пациент?

Научете как да...

Прекарате вечността с Бога



Получите прошка от Бога