Въпрос
Как физическата смърт се отнася към духовната смърт?
Отговор
Библията има много какво да каже за смъртта и, което е по-важно, какво се случва след смъртта. И физическата, и духовната смърт са отделяне на едно нещо от друго. Физическата смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната смърт е отделянето на душата от Бога. Когато се разбират по този начин, двете понятия са много тясно свързани и както физическата, така и духовната смърт са част от общата идея за смъртта.
В разказа за сътворението (Битие 1–2) четем как Бог е създал различни живи същества. Тези животни са имали живот, онова вътрешно нещо, което дава движение и енергия на физическите им тела. Учените все още не могат да обяснят какво предизвиква живота, но Библията е ясна, че Бог дава живот на всичко (Битие 1:11-28; 1 Тимотей 6:13). Животът, който Бог даде на човечеството, беше различен от този, който Той даде на животните. В Битие 2:7 ни се казва, че Бог „вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човекът стана жива душа“. Докато животните имат чисто физически живот, хората имат както физически, така и духовен елемент на живота. Така и смъртта, която преживяваме, също има физически и духовен елемент.
Според Битие 2:17 Бог казва на Адам, че ако яде от дървото за познаване на доброто и злото, той „непременно ще умре“. Някои критици са опитвали да използват този стих, за да покажат, че има непоследователност в Библията, защото Адам и Ева не са умрели в същия ден, в който са яли от този плод. Има обаче различни видове живот и има различни видове смърт. Човек може да бъде физически жив и духовно мъртъв (Ефесяни 2:1, 5) и обратно (Матей 22:32). Когато са съгрешили (Битие 3:7), Адам и Ева веднага са изгубили духовния си живот, станали са „мъртви“ за праведността, загубили са Едем и са попаднали под Божия съд (вечна смърт). Техният срам предизвиква и последващо действие, тъй като те се скриват от Бога (Битие 3:8) – вътрешното им отделяне от Бога се проявява във външно отделяне от Него.
В допълнение към непосредствената духовна смърт, която са преживели, те са започнали и процеса на физическа смърт, въпреки че са били необходими много години, докато смъртта прояви пълното си действие. Това може да се разбере по-добре с примера на едно цвете. Когато видите цвете да расте в градината, вие знаете, че е живо, защото е свързано със стъблото и корените и получава храна от земята. Когато отделите цветето от неговия източник на живот, то все още има вид на живот и може да поддържа този вид няколко дни, в зависимост от условията. Независимо от грижите, които се полагат за него, то вече умира и този процес не може да бъде спрян. Същото важи и за човечеството.
Физическата смърт, която влиза в света с греха на Адам (Римляни 5:12), засяга всички живи същества. Трудно ни е да си представим свят без смърт, но според Писанието това е било състоянието преди грехопадението. Всички живи същества започват процеса на умиране, след като грехът влиза в света. Когато настъпи физическа смърт, има определено отделяне на жизнената сила от тялото. Когато се случи това разделяне, човек не може да направи нищо, за да го обърне (дори медицинската общност признава разликата между „клинична смърт“ и „биологична смърт“). Заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23) и смъртта идва върху всички хора, защото всички са съгрешили. Всеки е подложен на физическа смърт поради наличието на грях в този свят, както и заради собствените си лични грехове. От човешка гледна точка физическата смърт изглежда е най-страшното наказание, но Библията учи, че има по-дълбоки измерения на смъртта, които трябва да бъдат взети предвид.
Животът, който Бог вдъхва на Адам (Битие 2:7), е нещо повече от животински живот; това е диханието на Бог, което води до същество с душа. Адам е създаден духовно жив, свързан с Бога по специален начин. Той се радва на връзката си с Бог, но когато е съгрешил, тази връзка е прекъсната. Духовната смърт има последици както преди, така и след физическата смърт. Въпреки че Адам все още е бил физически жив (но процесът на умиране е бил започнал), той става духовно мъртъв, отделен от връзката с Бога. В настоящия живот на земята ефектът от духовната смърт е загубата на Божието благоволение, както и познанието и желанието за общуване с Бога. Писанието говори ясно, че всеки започва своя живот „мъртви в своите престъпления и грехове“ (Ефесяни 2:1-5), което води до живот, фокусиран върху нашите греховни желания. Исус учи, че лекарството за духовна смърт е духовно новораждане (Йоан 3:3-5) чрез вяра в Него. Това новораждане е повторно свързване с източника на живота, който Исус описва в Йоан 15:1-6. Той е лозата, а ние сме клоните. Без да сме свързани с Него, ние нямаме живот в себе си, но когато имаме Исус, имаме истински живот (1 Йоан 5:11-12).
За тези, които отказват да приемат Божието спасение, физическата смърт и духовната смърт завършват с „втората смърт” (Откровение 20:14). Тази вечна смърт не е вечно унищожение, както някои учат, а е съзнателно, вечно наказание за греховете в огненото езеро, описано като място на вечно отделяне от присъствието на Господ (2 Солунци 1:9). Исус също говори за това вечно отделяне от Бога в Матей 25:41 и описва съзнателното страдание на хората в историята за богаташа и Лазар (Лука 16:19-31). Бог не желае никой да загине, но всички да дойдат до покаяние (2 Петър 3:9), така че не е нужно да остават в състояние на духовна смърт. Да се покаеш означава да се обърнеш от греха и включва изповядване на греха пред Бог със скръб за нарушаване на Неговата святост. Тези, които са получили Божието спасение, са се обърнали от смърт към живот (1 Йоан 3:14) и втората смърт няма власт над тях (Откровение 20:6).
English
Как физическата смърт се отнася към духовната смърт?
