Какво казва Библията за извънтелесните преживявания/астралната проекция?


Въпрос: Какво казва Библията за извънтелесните преживявания/астралната проекция?

Отговор:
Информацията за „извънтелесните" преживявания е както огромна, така и субективна. Според Уикипедия един от десет човека твърди, че е имал извънтелесно преживявание (ИТП) и съобщава за много различни видове такива преживявания. Те се простират от неволни извънтелесни преживявания или преживявания близо до смъртта, които са се случили след или по време на травма или катастрофа, до това, което се нарича „астрална проекция", при която човек съзнателно се опитва да напусне тялото си и да се издигне до духовно равнище, където той или тя вярва, че ще намери истината и разбирането.

Няколко известни християни са имали това, което в съвременния свят може да се нарече извънтелесно преживяване, най-известният от които е апостол Павел. Той казва в 2 Коринтяни 12:1-4: „Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори." В стиховете, предшестващи този пасаж, Павел изброява нещата, с които се „хвали", или нещата, които, ако разчита на делата и добрите постъпки да му осигурят спасението, биха го завели на небето. Въпреки че се позовава на трето лице, учените са съгласни, че той говори за себе си в трето лице. Следователно, той включва това очевидно извънтелесно преживяване в списъка си от хвалби. Същността на думите му се заключава в това, че всяко откровение, което идва извън Библията (извънбиблейско откровение), не е достоверен източник, а както Павел казва: „не е за полза". Това не означава, че неговото извънтелесно преживяване не е било истинско, а само, че той не разчита на него да му даде истината или по някакъв начин реално да принесе полза на него или на други хора.

Неволно извънтелесно преживяване или преживяване близо до смъртта, като това на апостол Павел, трябва да бъде разглеждано по същия начин както сън в живота на християнина – необяснимо явление, което може да създаде добра история, но не да ни даде истината. Единственото място, където нямираме абсолютната истина, е в Божието Слово. Всички други източници са просто субективни човешки разкази или тълкувания, основани на това, което можем да открием с нашите ограничени умове. Книгата Откровение или Йоановото видение е изключение от това както пророчествата или виденията на старозаветните пророци. Във всеки от тези случаи на пророците било казано, че това е откровение от Господ и те трябвало да споделят каквото са видели, защото това било направо от Божията уста.

Съзнателното извънтелесно преживяване или „астралната проекция" е различно. Човек, който се опитва да постигне извънтелесно преживяване, за да се свърже с духовете или духовния свят, практикува окултното. Това има две форми. Първата се нарича модел на „фазиране", при който човек се опитва да намери нова духовна истина чрез осъществяване на достъп до част от ума, който е „изключен" във всекидневния живот. Тази практика е свързана с будизма или постмодернизма и вярването, че с вглеждането вътре в себе си се постига просветление. Другата форма, наречена „мистичният" модел, се осъществява, когато човекът се опитва напълно да излезе от тялото си, духът му пътува до друго равнище, което изобщо не е свързано с физическия свят.

Библията изрично предупреждава против окултната практика или магьосничеството като в Галатяни 5:19-20 казва, че онези, които го практикуват, няма да влязатв Божието царство. Божиите заповеди са винаги за наше добро, а Той ни заповядва да стоим далеч от окултните практики, защото е много възможно, когато се опитваме да достигнем духовния свят, да се отворим за демони, които могат да ни казват лъжи за Бог и да объркат умовете ни. В Йов 4:12-21 Елифаз описва как е бил посетен от лъжлив дух във видение, което му казва, че Бог не се интересува и не се грижи за хората, което е лъжливо! Моделът на фазиране също е абсолютно безполезен според Писанието. Еремия 17:9 казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?" , а 1 Коринтяни 2:1-5 казва: „И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат. Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила." Напразно е да търсим безкрайната мъдрост в ограничения човешки ум.

Един конкретен пример за това идва от популярната книга „90 минути на небето" от пастор Дон Пайпър. Той описва това, което всъщност е извънтелесно преживяване, изпитано от него след тежка автомобилна катастрофа, по време на което той вярва, че е умрял и е отишъл на небето за 90 минути. Спорно е дали Пайпър действително е видял небето или е прекарал време там или не е, и в края на краищата никой освен Бог не знае. Обаче, от богословска гледна точка има сериозен проблем със заключението, което пастор Пайпър си вади от това преживяване. Той казва на читателя, че сега след като е „бил на небето", той може да утешава скърбящите хора на погребенията „с повече авторитет", отколкото е могъл преди. Мотивите на Пайпър са правилни: той иска да даде надежда на хората. Обаче, е напълно погрешно да каже, че неговото собствено субективно преживяване ще му даде повече авторитет да дава надеждата за небето отколкото съвършената истина на Писанието би дала.

В заключение за какъвто и вид извънтелесно преживяване да говорим, главният смисъл, който следва да помним, е че извънтелесното преживяване няма да ни даде нито истина, нито познание. Ако в живота на християнина се случи неволно извънтелесно преживяване, най-добрият подход би бил да го поставим в същата категория като съня – интересно, вероятно, но не и източник на истина. Християните трябва да намерят истина само в думите на Бог, както се моли Исус в Йоан 17:17: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина".

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво казва Библията за извънтелесните преживявания/астралната проекция?