Монергизъм срещу синергизъм – кое гледище е правилно?



Въпрос: Монергизъм срещу синергизъм – кое гледище е правилно?

Отговор:
Тази тема е била горещо дебатирана в църквата в продължение на векове. Няма да е преувеличено да кажем, че дебатът засяга сърцевината на самото благовестие. Първо, нека да дефинираме двата термина. Когато говорим за монергизъм срещу синергизъм, богословски казано, говорим за това кой е носител на спасението. Монергизмът, който идва от от сложна гръцка дума със значение „да извършиш сам“, е гледището, че Бог сам ивършва нашето спасение. Това виждане се поддържа предимно от калвинистката и реформистката традиция и е тясно свързана с това, което е известно като „доктрини за благодатта“. Синергизмът, който също идва от сложна гръцка дума, която означава „да извършиш заедно“, е виждането, че Бог действа заедно с нас при извършването на спасението. Докато монергизмът е тясно свързан с Жан Калвин, синергизмът е свързан с Яков Арминий и неговите виждания силно са оформили модерния евангелистки пейзаж. Калвин и Арминий не са създателите на тези виждания, но са най-известните проповедници на калвинизма и арминианизма.

Тези две виждания били силно дебатирани през ранния 17 век, когато последователи на Арминий публикували „Петте точки на протеста“ - The Five Articles of the Remonstrance (FAR), документ, заявяващ къде тяхното богословие се различавало от калвинизма и неговите последователи. Главната точка в този дебат е между калвинистката доктрина за безусловния избор срещу арминиаската доктрина за условния избор. Ако човек вярва, че изборът е безусловен, тогава той ще клони към монергистичното виждане за спасението. Обратно, ако човек поддържа гледище, че изборът се основава на Божието предузнание кой ще повярва в Него, тогава той клони към синергичното виждане.

Гледището за безусловния избор е изложено в „Уестминстърската изповед на вярата“ (WCF): „Онези хора, които са предопределени за живот, Бог е избрал – преди полагането на основите на света, в съответствие със Своя вечен и неизменен план, както и с тайното решение и благоволението на Своята воля, – в Христос, за вечна слава, единствено заради щедрата Си благодат и любов, без някакво предвиждане на вяра, добри дела и пребъдване, или на каквото и да било друго нещо от страна на тези хора, което да служи като условие или причина, насочващи Бога към Неговия избор. И всичко това е за възхвала на славната Божия благодат“ (WCF III.5, подчертаването е добавено). Както можем да видим безусловният избор учи, че Божият избор на избраните се основава на доброто разположение на Неговата воля и нищо повече. Нещо повече, неговият избор при избирането не се основава на предвиждането му за нечия вяра или добри дела или постоянството на този човек във вярата или в добрите дела.

Два библиейски пасажа поддържат това учение. Първият е Ефесяни 1:4-5: „ като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ Другият пасаж е Римляни 9:16: „И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.“ Божият избор не зависи от нищо, което правим или в което вярваме, но е направен единствено по силата на Божията милост.

Същността на калвинизма и на монергистичния аргумент е, че Бог действително спасява хора, а не просто да ги прави спасяеми. Тъй като всички хора са родени в грях и поради тяхната паднала природа (цялостна греховност), те винаги ще отхвърлят Бог; следователно Бог трябва да действа при спасяването на избраните без никакво предварително условие от тяхна страна като вяра. За да подари благословенията на спасението и вечния живот на избраните, Бог трябва първо да изкупи техните грехове (ограничено изкупление). Тази благодат и спасението трябва после да бъдат приложени към избраните и така Светият Дух да приложи ефектите на спасението към избраните като съживи духовете им и ги привлече към спасението (неустоима благодат). Накрая, тези, които Бог е спасил, Той ще ги запази до края (постоянство на светиите). От началото до края спасението (във всички негови аспекти) е дело на Бог и само на Бог – монергизъм! Въпросът е, че действителни хора са спасявани – избраните. Разгледайте Римляни 8:28-30. В този пасаж виждаме, че има група хора, които Бог „призовава според своята цел“. Тези хора са идентифицирани като „тези, които обичат Бог“. Тези хора са също онези, които в стихове 29-30 са предузнати, предопределени, призовани, оправдани и прославени. Бог е този, който движи тази група хора (тези, които обичат Бог, избраните) от предузнанието до прославянето и никой не е изгубен по пътя.

В подкрепа на синергичния аргумент нека обърнем вниманието си към „Петте точки на протеста“: „Така Бог чрез вечната и неизменима цел в неговия син Исус Христос, преди сътворението на света, е определил измежду падналата, греховна човешка раса, да спаси в Христа, заради Христос и чрез Христос, онези, които чрез благодатта на Светия Дух повярват в неговия син Исус и постоянстват в тази вяра и постоянстват във вярата чрез благодатта до края; и от друга страна, да остави непоправимите и невярващите в грях и под гняв, и да ги осъди като отчуждени от Христос, според словото на Евангелието на Йоан 3:36: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ и според други пасажи от Писанието също“ (FAR, Точка I, подчертаването е добавено). Тук виждаме, че спасението е условно и зависи от вярата и постоянстовото на човека. Това, което прави условният избор, е поставянето на определящия фактор за спасението ни направо върху нас, върху нашата способност да изберем Исус и да останем в Него. Сега арминианците ще твърдят, че нашата способност да изберем Исус е резултат от универсалната благодат, която Бог първо дава на всички хора, която компенсира ефектите от грехопадението и позволява на човек да избере или да отхвърли Христос. С други думи, Бог трябва да направи нещо, за да бъде изборът на спасението възможен, но накрая нашият избор е този, който ни спасява. Препратката от Писанието, която прави Точка I със сигурност потвърждава, че тези, които вярват, имат вечен живот и тези, които отхвърлят, нямат вечен живот, така че изглежда, че има някаква библейска подкрепа за това учение. Така синергичният аргумент твърди, че Бог прави спасението възможно, но нашият избор е този, който прави спасението действително.

Така докато монергизмът твърди, че Бог е както необходимо, така и достатъчно условие за нашето спасение, синергизмът ще се съгласи, че Бог е необходимо условие, но ще отрече Неговата достатъчност. Нашата свободна воля плюс Божията дейност е това, което я прави достатъчна. Казано логически, трябва да можем да видим грешката в синергичния аргумент – че Бог в действителност не спасява никого. Това поставя отговорността за спасението върху нас, тъй като ние сме тези, които трябва да направим спасението реално чрез полагането си на вярата си в Хрстос. Ако Бог в действителност не спасява никого, тогава е възможно никой да не бъде спасен. Ако Бог действително не спасява никого, как си обясняваме такива силни пасажи като Римляни 8:28-30? Всички гръцки глаголи в този пасаж са аористки/индикативни, което означава, че действието, описвано там е завършено; няма загатната потенциалност в този пасаж. От Божия перспектива спасението е било осъществено. По-нататък Точка IV от „Протеста“ казва, че Божията благодат е устоима, а Точка V заявява, че онези, които са избрали Божията благодат, могат също да отпаднат от тази благодат и „да се върнат към този сегашен покварен свят“ и да бъдат „лишени от благодат“. Това виждане противоречи на ясно учение на Писанието с оглед на вечната сигурност на вярващия.

Ако е такъв случаят, как тогава да отговорим на библейската подкрепа за условния избор (сравнете Йоан 3:36)? Няма отричане, че вярата е необходима, за да се може спасението да стане „свършено дело“ в нашия живот, но къде попада вярата в хода на спасението (Ordo Salutis)? Отново, ако разгледаме Римляни 8:29-30, виждаме логическата прогресия на спасението. Оправдаването, което е типично, когато разглеждаме спасението чрез вяра, е четвърто в този списък, предхождано от предузнанието, предопределението и призоваването. Сега призоваването може да бъде раздробено на следните: духовно възраждане, евангелизация, вяра и покаяние. С други думи „призивът“ (наричан „ефективно призоваване“ от реформираните богослови) първо трябва да включва новорождението чрез силата на Светия Дух (Йоан 3:3). След това идва проповядването на благовестието (Римляни 10:14-17), последвано от вяра и покаяние. Обаче, преди някое от тези да се случат, то трябва да бъде логически предшествано от предузнание и предопределение.

Това ни довежда до въпроса за предузнанието. Арминиаците ще твърдят, че предузнанието се отнася до Бог, който предузнава вярата на избраните. Ако е такъв случаят, тогава Божият избор на нас повече не се основава на „добрата цел на неговата воля“, а вместо това на нашата способност да го изберем, въпреки нашето паднало състояние, което според Римляни 8:7 е враждебно на Бог и неспособно да направи това. Арминианскато гледище за предузнанието също противоречи на ясното учение на гореспоменатите пасажи в подкрепа на безусловния избор (Ефесяни 1:4-5 и Римляни 9:16). Това гледище по същество ограбва Бог от неговия суверенитет и поставя отговорността за спасение направо върху раменете на създанията, които са изцяло неспособни да се спасят сами.

В заключение, тежестта на логическите доказателства и тежестта на библейските доказателства подкрепят монергистичното виждане за спасението – Бог е авторът и извършителят на нашето спасение (Евреи 12:2). Той, който започна доброто дело в нас, ще го завърши в деня на Исус Христос (Филипяни 1:6). Монергизмът не само има дълбоко въздействие върху това как човек гледа на спасението, но и върху евангелизма също. Ако спасението единствено се основава на Божията спасителна благодат, тогава няма място за нас да се хвалим, а цялата слава отива при него (Ефесяни 2:8-9). В допълнение, ако Бог действително спасява хора, тогава нашите евангелизаторски усилия трябва да принесат плод, защото Бог е обещал да спаси избраните. Монергизмът се равнява на по-голяма слава на Бог!


Върнете се обратно на основната българска страница

Монергизъм срещу синергизъм – кое гледище е правилно?