Въпрос
Какво представлява умилостивилището?
Отговор
Авторът на посланието до евреите говори за устройството на старозаветната скиния. Скинията е преносимото светилище, използвано от израилтяните от времето на тяхното странстване в пустинята след Изхода от Египет до построяването на храма в Йерусалим (вж. Изход 25-27). В скинията се намирал ковчегът на завета, който включвал умилостивилището (Евреи 9:3-5).
Ковчегът на завета, сандъкът, в който се намираха двете каменни плочи с десетте заповеди, беше най-свещеният предмет в скинията, а по-късно и в храма в Йерусалим, където беше поставен във вътрешната част, наречена Светая Светих. В ковчега се намирали също златният съд с манна, каквато Бог осигурявал по време на странстването в пустинята (Изход 16:4), и Аароновият жезъл, който пониквал и давал бадем (Числа 17:1-13) (вж. Евреи 9:4). На върха на ковчега имало капак, наречен умилостивилище, върху който почивал облакът или видимият символ на божественото присъствие. Тук трябвало да седи Бог и от това място Той трябвало да раздава милост на човека, когато кръвта на умилостивението била поръсвана там.
В известен смисъл умилостивилището скрива Божия народ от вечно осъдителния съд на Закона. Всяка година в Деня на умилостивението първосвещеникът влизаше в Светая Светих и поръсваше кръвта на животните, принесени в жертва за изкупление на греховете на Божия народ. Тази кръв се поръсваше върху умилостивилището. Смисълът, който се предава чрез този образ, е, че само чрез принасянето на кръв може да се премахне осъждането на Закона и да се покрият нарушенията на Божиите закони.
Гръцката дума за „умилостивилище“ в Евреи 9:5 е hilasterion, което означава „онова, което прави изкуплението“ или „умилостивяването“. Тя носи идеята за премахване на греха. В Езекиил 43:13-15 медният жертвен олтар също е наречен hilasterion (умилостивилище или милостивилище) в Септуагинта (гръцкия превод на Стария завет) поради връзката му с проливането на кръв за грях. Какво е значението на това? В Новия завет Самият Христос е определен като „умилостивение“. Павел обяснява това в писмото си до Римляните: „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано“ (Римляни 3:24-25). Това, което Павел учи тук, е, че Исус е покривът за греха, както показват тези старозаветни пророчески образи. Чрез Неговата смърт и нашия отговор към Христос чрез вярата ни в Него всички наши грехове са покрити. Също така винаги, когато вярващите съгрешат, можем да се обърнем към Христос, който продължава да бъде умилостивение или покривало за нашите грехове (1 Йоан 2:1, 4:10). Това свързва старозаветните и новозаветните концепции относно покриването на греховете, илюстрирано от Божието умилостивилище.
English
Какво представлява умилостивилището?
