Какво представлява освободителното богословие?



Въпрос: Какво представлява освободителното богословие?

Отговор:
Казано просто, освободителното богословие е опит за тълкуване на Писанието през тегобата на бедните. Това е широко хуманистична доктрина. Тя започнала в Южна Америка през бурните 50-те години на 20 в., когато марксизмът навлизал широко сред бедните поради наблягането си на преразпределението на богатството като се разрешава на бедните селяни да споделят богатството на колониалния елит и така да повишат икономическия си статус в живота. Като богословие тя има много силни римокатолически корени.

Освободителното богословие било подкрепено през 1968 г. на Втората конференция на латиноамериканските епископи, които се срещнали в Меделин, Колумбия. Идеята била да се изучава Библията и да се води борба за социална справедливост в християнските (католическите) общности. Тъй като единственият правителствен модел за преразпределение на богатството в южноамериканските страни бил марксисткият модел, преразпределението на богатството, за да се повиши икономическия стандарт на бедните в Южна Америка, възприело определено марксистки привкус. Тъй като тези, които притежавали парите били доста неохотни да се разделят с тях по какъвто и да било преразпределителен модел на богатството, използването на популистки (да се разбира на бедните) бунт се насърчавало от онези, които работели най-тясно с бедните. В резултат освободителният богословски модел бил въвлечен в марксистката догма и революционните каузи.

В резултат на марксистите наклонности освободителното богословие както било практикувано от южноамериканските епископи и свещеници било критикувано през 80-те години на 20 в. от католическата йерархия, от папа Йоан Павел надолу. Най-висшата йерархия на католическата църква обвинявала освободителните богослови за подкрепата на насилствени революции и отявлената марксистка класова борба. Това извращение е обичайно резултатът на хуманистичното виждане на човека, което бива кодифицирано в църковната доктрина от фанатични свещеници и епископи и обяснява защо католическата висша йерархия сега иска да се отдели от марксистката доктрина и революция.

Обаче, освободителното богословие е преминало от бедните селяни в Южна Америка към бедните негри в Северна Америка. Сега имаме освободителното движение на негрите, което се проповядва сред негърската общност. Това е същата марксистка, революционна, хуманистична философия, която се открива в южноамериканското освободително богословие и не претендира за повече библейска основа отколкото южноамериканския модел. Лъжливата доктрина си е все пак лъжлива, без значение какво име ще си прикачи. По същия начин, по който беше рабунена революционна треска в Южна Америка, сега освободителното движение се опитва да подбуди революционна треска сред негрите в Америка. Ако църквата в Америка признае лъжливостта на освободителното богословие на негрите както направи католическта църква при южноамериканския модел, освободителното богословие на негрите ще последва същата съдба като южноамерикансктоо освободително богословие; а именно, то ще бъде видяно като лъжлива, хуманистична доктрина, облечена в богословски термини.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява освободителното богословие?