Какво представлява либералното християнско богословие?


Въпрос: Какво представлява либералното християнско богословие?

Отговор:
В „либералното християнско" учение, което изобщо не е християнско, се поставя акцент върху човешкия разум и той се счита за върховен авторитет. Либералните богослови се стремят да помирят християнството със светската наука и „модерното мислене". Като правят това те смятат науката за всезнаеща, а Библията за основана на легенди и фалшива. Първите глани от Битие са сведени до поезия или фантазия, които имат послание, но то не трябва да се взима буквално (въпреки че Исус е говорил за тези първи глави с буквални термини). На човечеството не се гледа като на напълно греховно и така либералните богослови имат оптимистично гледище за бъдещето на човечеството. Социалното благовестие също е подчертано докато се отрича неспособността на падналия човек да го изпълни. Вече не е важно дали човек е спасен от греха си и наказанието в ада; основният въпрос е как човек се отнася с ближния си. „Любов" към ближния става определящият въпрос. В резултат от тези доводи либералните квазихристиянски богослови учат следните доктрини:

1) Библията не е „Боговдъхновена" и има грешки. Поради това вярване човекът (либералните богослови) трябва да определи кои учения са правилни и кои не са. Вярването, че Библията е „вдъхновена" (в първоначалното значение на тази дума) от Бог е поддържана само от глупаци. Това директно противоречи на 2 Тимотей 3:16-17: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело."

2) Раждането на Христос от девица е митологично лъжеучение. Това директно противоречи на Исая 7:14 и Лука 2.

3) Исус не е възкръснал от гроба в телесна форма. Това противоречи на разказите за Възкресението във всичките четири евангелия и целия Нов Завет.

4) Исус бил добър морален учител, но Неговите последователи и техните последователи са си позволили волности с историята за Неговия живот както е записана в Писанията (нямало е „свръхестествени" чудеса), тъй като евангелията са били записани много години по-късно и просто са приписани на ранните ученици, за да се придаде по-голяма тежест на ученията им. Това противоречи на пасажа в 2 Тимотей и доктрината за свръхестественото запазване на Писанията от Бог.

5) Адът не е истински. Човекът не е загубен в греха и не е обречен на някакво бъдещо осъждане без връзка с Христос чрез вяра. Човек може да си помогне сам; не е необходима саможертвената смърт на Христос, тъй като любящият Бог не би изпратил хората на такова място като ада и понеже човек не е роден в грях. Това противоречи на Самия Исус, който Сам заявил, че е Пътят към Бог чрез Своята изкупителна смърт (Йоан 14:6).

6) Повечето от човешките автори на Библията не са хората, за които традиционно се вярва, че са били авторите. Например, Мойсей не е написал първите пет книги на Библията. Книгата Данаил имала двама автори, защото няма начин подробните „пророчества" от последните глави да са били известни предварително; те трябва да са били написани впоследствие. Същото мислене се пренася и при книгите на Новия Завет. Тези представи противоречат не само на Писанията, но и на историческите документи, които удостоверяват съществуването на всички хора, които либералите отричат като автори.

7) Най-важното нещо, което човек трябва да направи, е да „обича" своя ближен. Да обичаш във всяка ситуация не е това, което Библията казва, че е добро, а това, което либералните богослови, решават, че е добро. Това отрича доктрината за пълната греховност, гласяща, че човек не е способен да направи нищо добро и да прояви любов (Еремия 17:9) докато не бъде изкупен от Христос и не получи нова природа (2 Коринтяни 5:17).

Има много осъждания в Писанието на онези, които отричат божествеността на Христос (2 Петрово 2:1) (както либералното християнство); на онези, които проповядват друго евангелие, а не това, проповядвано от апостолите (Галатяни 1:8) (както правят либералните богослови като отричат необходимостта от Христовата изкупителна смърт и проповядват социално благовестие вместо това). Библията заклеймява онези, които наричат доброто зло и злото добро (Исая 5:20) (както правят някои либерални църкви като прегръщат хомосексуалността като алтернативен начин на живот докато Библията многократно осъжда тази практика).

Писанието говори срещу онези, които крещят „мир, мир", когато няма мир (Еремия 6:14) (както правят либералните богослови като казват, че човек може да постигне мир с Бог без Христовата жертва на кръста и че човек не е нужно да се тревожи за бъдещия съд пред Бог). Божието Слово говори за време, когато хората ще имат форма на набожност, но ще отричат нейната сила (2 Тимотей 3:5) (както казва либералното богословие, че има някаква вътрешна доброта, коята не се нуждае от повторно раждане отСветия Дух чрез вяра в Христос). И Библията говори против онези, които служат на идоли вместо на единствения истински Бог (1 Летописи 16:26) (както прави либералното християнство като създава лъжебог според своя собствен вкус вместо да се покланя на Бог както Той е описан в цялата Библия.)

English


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява либералното християнско богословие?