Какво представлява Lectio Divina?



Въпрос: Какво представлява Lectio Divina?

Отговор:
Lectio Divina е латинското наименование за „божествено четене", „духовно четене" или „свято четене" и представлява метод на молитва и библейско четене, преднзначено да насърчи общението с Бог и да осигури специални духовни прозрения. Принципите на lectio divina били изразени около 220 година и после практикувани от католически монаси, особено от монашеските правила на светците Пахомий, Августин, Базил и Бенедикт.

Практиката на lectio divina понастоящем е много популярна сред католиците и гностиците и придобива прием като неразделна част от набожните практики на движението на „възникващата църква". Папа Бенедикт XVI каза в реч от 2005 г.: „Бих искал в частност да припомня и да препоръчам древната традиция на lectio divina: усърдното четене на Светото Писание, придружено от молитва, допринася за този интимен диалог, в който четящият човек чува Бог, който говори, а при молитва му отговаря с доверяваща откритост на сърцето". Също се приема, че lectio се адаптира към хора от други вероизповедания докато четят своето писание – независимо дали е Бхагавад Гита, Тората или Корана. Нехристияните могат просто да направят подходящи модификации на метода, за да послужат на светските традиции. Нещо повече, четирите принципа на lectio divina могат също да бъдат адаптирани към четирите психологически принципа на Юнг за усещането, мисленето, интуитовността и чувстването.

Действителната практика на lectio divina започва с време на релаксация, което кара човек да се чувства удобно и прочиства ума от ежедневните мисли и грижи. Някои практикуващи lectio намират за полезно да се концентрират като започнат с дълбоки, прочистващи вдишвания и повтаряне на избрана фраза и дума няколко пъти, за да помогне да се освободи ума. После те следват четири стъпки:

Lectio – Прочитане на библейския пасаж внимателно и бавно няколо пъти. Самият пасаж не е толкова важен колкото попиването на всяка част от четенето докато се слуша за „тихия, малък глас" в дума или фраза, която по някакъв начин говори на практикуващия.

Meditatio – Размишляване върху текста на пасажа и мислене как той е приложим към собствения живот на човека. Това се счита за много лично четене на Писанието и много лично приложение.

Oratio – Откликване на пасажа чрез отваряне на сърцето към Бог. Това не е първоначално интелектуално упражнение, а се мисли повече като началото на разговор с Бог.

Contemplatio – Слушане на Бог. Това е освобождаване на себе си от собствените ни мисли, както ежедневни, така и святи, и чуване Бог да ни говори. Отваряне на ума, сърцето и душата към влиянието на Бог.

Естествено трябва да бъде насърчавана връзката между четенето на Библията и молитвата; те трябав винаги да вървят заедно. Обаче, трябва да бъдат взети предвид присъщите на този вид практика опасности и нейното удивително подобие на трансденталната медитация и други опасни ритуали. Това има потенциала да стане преследване на мистично преживяване, където целта е да се освободи ума и да се овластиш. Християните трябва да използват Писанията да преследват Божието знание, мъдрост и святост чрез обективното значение на текста с целта да преобразяват ума според истината. Бог е казал, че народът Му загива от незнание (Осия 4:6), а не поради липса на мистични, лични срещи с Него.

Онези, които подхождат свръхестествено към текста, са склонни да загубят неговата връзка с контекста му и естественото значение и да го използват по субективен, индивидуалистичен и свързан с опита начин, за който изобщо не е бил предназначен. Ето къде lectio и гностицизма имат общо. Християнският гностицизъм е вярването, че човек трябва да има „гносис" (от гръцки Gnosko, „знам") или мистично, вътрешно знание, получено само след като човек е бил иницииран както трябва. Само малцина могат да притежават това мистично познание. Естествено, идеята да имаме специално познание е много привлекателна и кара „знаещия" да се чувства важен и уникален поради това, че той/тя има специално преживяване с Бог, което никой друг няма. „Знаещият" вярва, че масите не притежават духовно познание и само истински „просветените" могат да преживеят Бог. Следователно, повторното въвеждане на съзерцателна или концентрираща молитва – медитативно практика, която се фокусира върху това да имаме мистично преживяване с Бог – в църквата. Съзерцателната молитва прилича на медитативните упражнения, използвани в източните религии и Нюейдж култовете и няма каквато и да е основа в Библията, въпреки че съзерцателните молители наистина използват Библията като отправна точка.

Нещо повече, присъщите опасности от отварянето на умовете ни и вслушането за гласове трябва да бъдат очевидни. Съзерцателните молители са толкова жадни да чуят нещо – всяко нещо – че могат да загубат необходимата обективност, за да различат между Божия глас, техните собствени мисли и просмукването на демони в умовете им. Сатана и неговите слуги винаги ревностно нахлуват в умовете на неподозиращите и да се отварят умовете ни по такъв начин означава да поканим бедствие. Не трябва никога да забравяме, че Сатана винаги дебне и търси да погълне душите ни (1 Петрово 5:8) и може да се яви като ангел на светлината (2 Коринтяни 11:14) като прошепва измамата си в нашите открити и охотни умове.

Накрая, атаката върху достатъчността на Писанието е ясна отличителна черта на lectio divina. Докато Библията твърди, че е всичко, от което се нуждаем, за да живеем християнски живот (2 Тимотей 3:16), привържениеците на lectio отричат това. Онези, които практикуват „разговорни" молитви като търсят специално откровение от Бог, искат от Него да пренебрегне това, което вече е разкрил на човечеството, като че ли Той би изоставил сега всичките Си обещания относно Своето вечно Слово. Псалом 19:7-14 съдържа дефинитивното изявление за достатъчността на Писанието. То е „съвършено, освежаващо душата"; то е „светло, просветлява очите"; то е „истинно" и „всичко до едно справедливо"; и то е „по-желателно от злато". Ако Бог е имал предвид всичко, което Той е казал в този псалом, няма нужда за допълнително откровение и да искаме от Него такова означава да отречем това, което Той вече е открил.

Старият и Новият завет са слова от Бога, които трябва да изучаваме, върху които да размишляваме, да се молим и да ги запомняме поради познанието и обективното значение, които те съдържат и авторитета на Бог, който те носят, а не заради мистичното преживяване или чувство на лична сила и вътрешен мир, които те могат да стимулират. Здравото познание идва първо; после трайното преживяване и мир идват като допълнителен ефект от правилното познаване и общуване с Бог. Само ако човек възприеме това гледище за библията и молитвата, тогава той ще е въвлечен в същия вид размишление и молитва, които последователите на Христос, вярващи в Библията, винаги са препоръчвали.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява Lectio Divina?