Какво представлява невярващият?



Въпрос: Какво представлява невярващият?

Отговор:
Думата infidel „невярващ“ просто означава „без вяра“ или „срещу вярата“. Невярващият е човек, който отхвърля религията. По-известно, обаче, терминът infidel е свързан с уебсайт, който атакува християнската вяра – infidels.org. Internet Infidels, който също върви под името Secular Web, е един от главните уебсайтове за атеисти и натуралисти в интернет. Неговата заявена цел е да защитава и насърчава натуралисткия светоглед в интернет. Християнският апологет Дж.П.Холдинг заявява: „Secular Web има няколко интелигентни хора, но като цяло е бил убежище за всеки скептичен всезнайко, който да се произнася с преценки по въпроси извън тяхната експертиза.“

Целта на статията не е да предложи изчерпателно опровержение на всеки въпрос, който повдигат Internet Infidels. Вместо това целта е да се изтъкнат само няколко от множеството заблуди зад уебсайта на Internet Infidels.

Какво представлява невярващият? – Отричане на съществуването на Исус

Сред твърденията на Internet Infidels е тезата, че Исус никога не е съществувал, хипотеза, която дълго е кръжала в покрайнините на научното изследване на Новия Завет, но която никога не е могла да привлече подкрепа от значителен брой учени. Маршал Дж. Говин в статията си „Живял ли е някога Христос?“ заявява категорично, че „чудеса не се случват. Историите за чудеса са неверни. Следователно документите, в които са вплетени чудотворни разкази с предполагаеми факти, са недостоверни, тъй като онези, които са съчинили чудотворния елемент, биха могли лесно да съчинят частта, която била естествена.“ Ако човек ще отстоява натуралистичен светоглед чрез приемането, че чудесата са невъзможни, тогава човек би могъл лесно да се опита да докаже теистичен светоглед чрез приемането на съществуването на Бог. И в двата случая аргументът е самоопровергаващ се.

Некомпетентността на Говин и пълното неразбиране на наличните въпроси е по-нататък илюстрирана в следващия параграф:

За теорията, че Христос бил разпънат на кръст, как ще обясним факта, че по време на първите осем века от еволюцията на християнството християнското изкуство изобразявало агне, а не човек, като страдащо на кръста за спасение на света? Нито рисунките в катакомбите, нито скулптурите на християнските гробници изобразявали човешка фигура на кръста. Навсякъде било показвано агне като християнския символ – агне, което носи кръст, агне в подножието на кръст, агне на кръст. Някои фигури показвали агнето с човешка глава, рамене и ръце, държащо кръст в ръцете си – Божието агне в процес на приемане на човешка форма – митът за разпъването на кръст ставал реалистичен. В края на осми век папа Адриан I утвърдил декрета на шестия Константинополски събор, заповядал, че оттогава човешката фигура трябва да заеме мястото на агне на кръста. На християнството му отнело осемстотин години да развие символа на своя страдащ Спасител. В продължение на осемстотин години Христос на кръста бил агне. Но ако Христос бил действително разпънат на кръста, защо неговото място на кръста било толкова дълго узурпираноот агне? В светлината на историята и разума и с оглед на агнето на кръста, защо трябва да вярваме в разпъването на кръста?

Аргументи като този не подлежат на никакъв коментар за християнина, който има поне основно познание на своята Библия. Говин даже не визира иконата на Пасхалното агне в християнството; разбира се струва ли си изобщо да го споменаваме?

Нека се фокусираме основно върху трите точки, повдигнати от статията на Internet Infidels. Това са липсата на светски препратки, сравнението на легитимните евангелия с гностичните източници и предполагаемите прилики с езичеството.

Първо, нека разгледаме споменаването на Исус от Йосиф. Говин пише:

През последните години на първи век Йосиф, изтъкнатият еврейски историк, написал своя известен труд „Юдейските древности“. В своя труд историкът не споменавал за Христос и в продължение на двеста години след смъртта на йосиф името на Христос не се появило в историята му. В онези времена нямало печатни преси. Книгите се разпространявали чрез преписване. Така че било лесно да се добави или промени каквото е написал авторът. Църквата чувствала, че Йосиф трябвало да признае Христос, и накарала мъртвия историк да го стори. През четвърти век се появил препис на „Юдейските древности“, в който се срещал този пасаж: „Сега, около това време имаше Исус, мъдър човек, ако е редно да го наречем човек, тъй като той правеше чудни неща; учител на такива мъже, които приемали истината с удоволствие. Той привлече към себе си много от юдеите и много от езичниците. Той беше Христос; и когато Пилат, при предложението на главните мъже сред нас, го осъди на кръста, онези, които го обичаха, отначало не го изоставиха; тъй като той им се появи на третия ден, както божествените пророци са предсказали тези и десет хиляди други чудни неща за него; и племето християни, наречено по него, не са изчезнали до ден днешен.“

Вярно е, че рядко се поставя под въпрос, че този пасаж от „Юдейските древности“ съдържа някои прибавяния, които са били вмъкнати от по-късни преписвачи (много малко малцинство учени подкрепят, че целостта на падажа е истинска). Но Internet Infidels очевидно поддържат теорията за „цялостното прибавяне“.

Какви са някои от причините за приемането на този пасаж за частично истински след като ясните прибавяния бъдат отстранени? Вероятно най-важният фактор, който кара повечето учени да приемат позицията за частичната автентичност, е, че значителна част от пасажа отразява типичния език и стил на Йосиф. Нещо повече, когато ясните приписвачески прибавяния бъдат отстранени, останалият основен пасаж е единен и протича добре.

Значително количество от това споменаване на Исус се счита от мнозинсвото учени за характерно за Йосиф и само няколко фрази са очевидно християнски. Нещо повече, много от фразите на Йосиф отсъстват от раннохристиянската литература, а фрази или термини, които християните вероятно не биха използвали, присъстват. После има фраза, която всеки християнски преписвач би знаел, че е грешна („той придобил последователи сред много юдеи и сред мнозина от езически произход“).

Интересно е, че Говин пренебрегва да посочи другото споменаване на Исус в писанията на Йосиф – автентичността на което едва ли не всички учени приемат почти в неговата цялост:

Но по-младият Ананий, който, както казахме, получи първосвещенството, имаше смел нрав и беше изключително дързък; той последвал партията на садукеите, които сурово съдят всички юдеи, както вече показахме. Тъй като Ананий имал такъв нрав, той мислел, че сега имал добра възможност, след като Фестий бил сега мъртъв, а Албиний бил още на път; затова той събрал съвета на съдиите и довел пред него брата на Исус, така наречения Христос, чието име било Яков, заедно с някои други, и като ги обвинил в нарушение на закона, той ги предал да бъдат пребити с камъни.

Мнозинството учени считат това за автентичен пасаж по следните причини:

1. Няма текстово доказателство против този пасаж. Той се намира във всеки един ръкопис на „Юдейските древности“. Това също, между другото, се отнася до гореспоменатия пасаж.

2. Има специфична употреба на нехристиянска терминология. Например определянето на Яков като „брата на Исус“ контрастира с християнскат практика на назоваването му „брата на Господ“. Пасажът следователно не съответства нито на Новия Завет, нито на остарялата християнска употреба.

3. Наблягането в пасажа не е върху Исус, нито дори Яков, а върху първосвещеника Ананий.Няма възхвала нито на Исус, нито на Яков.

4. Нито този пасаж, нито по-дългият не свързва Исус с Йоан Кръстител, както би се очаквало от прибавяне от християнин.

Говин продължава да спори:

В „Аналите“ на Тацит, римския историк, има къс пасаж, който говори за „Христос“ като основател на партия, наречена християни – маса хора, „които били ненавиждани заради престъпленията им“. Тези думи се срещат в разказа на Тацит за изгарянето на Рим. Доказателството за този пасаж не е много по-силно от това за пасажа на Йосиф. Той не бил цитиран от никой автор преди петнадесети век; и когато бил цитиран, имало само един препис от „Аналите“ в света; и този препис се предполага, че бил направен през осми век – шестстотин години след смъртта на Тацит. „Аналите“ били оповестени между 115 и 117 г.н.е., почти век след времето на Исус – затова пасажът, дори ако е истински, не би доказал нищо що се отнася до Исус.

Това е само несхващане на въпроса. Съществуването на Исус не било оспорвано в Палестина от първи век, а отрицателното споменаване на Исус от Тацит и други предлага силно доказателство, че Исус най-малко е бил познат като реална, изтъкната фигура през първи век. Защо тези отрицателно коментатори не отричат Неговото съществуване? Откъде черпят те своята информация? Нещо повече, внимателното проучване е една от най-известните черти на Тацит. Неговата достоверност като историк се бори срещу взимането от него безкритично на информация от всеки източник. Това, че Тацит е взел информацията от християни, се опровергава от негативния тон на неговото споменаване.

Бил ли е Тацит склонен просто да повтори каквото му е било казано от хора, които той не е харесвал? Все пак, когато разказвал за историята и вярванията на юдеите, които той е презирал толкова колкото християните, изглежда доста очевидно от неговите пренебрежителни описания, че Тацит не бил склонен да има предвид юдейското „собствено виждане“ или даже това на „юдейските обвинители“.

Говин пропуска да спомене другите ранни светски препратки към Исус, включително това, което се намира в Талмуда и в писанията на Лукиан, Плиний, Севтоний, Тацит и Талус. Но дори ако приемехме, че няма светски споменавания на Исус от първи или началото на втори век, ние все пак щяхме да имаме много силен пример за Неговото съществуване. Защо? Ако последователите на Исус бяха решили да изфабрикуват митичен Исус и да Му припишат изказвания в усилията си да Го обрисуват като някой, който заявява Месиански авторитет, възникват доста проблеми. Първо, те разбира се изглежда са направили това по напълно погрешен начин. Ако тяхната цел е била да поставят началото на нова религия, би било уместно да я приспособят в съответствие с очакванията на онези, които те се опитвали да убедят. Юдейската идея за Месия била велик военен водач, който щял да води битка срещу техните римски подтисници. Второ, съвременните учени единодушно са съгласни, че учениците искрено вярвали в това, което провъзгласявали (те били готови да страдат нечавешка смърт за него, без да се отричат от своята кауза, измежду другите причини). Трето, при положение че най-ранното провъзгласяване след възкресението било в Ерусалим, (където било основано публичното служение на Исус), те били доста ограничени с оглед на наличния материал за фалшификация. Ако съществуването на Исус е било фалшификация, без съмнение те биха проповядвали в Рим или някъде другаде, възможно по-далече от очевидците, които можели да ги уловят.

Нещо повече, разгледайте ситуацията, пред която се изправили учениците след разпъването на кръста. Техният водач бил мъртъв. А юдеите традиционно нямали вяра в умиращ, още по-малко във възкръсващ Месия. Всъщност ортодоксалните юдейски вярвания относно отвъдния живот изключвали някой да възкръсне телесно от мъртвите към слава и безсмъртие преди общото възкресение в края на света. Равинското тълкуване с оглед пророчествата относно възкресението на Месията било, че Той ще бъде възкресен от мъртвите в края на времето заедно с всички други починали светии. Затова е важно, че учениците нямали необходимата нагласа към телесно възкресение, тъй като било антикултурно, при изтъкнатия юдейски манталитет. Това е вероятно причината защо, както Йоан свидетелства в разказа си (Йоан 20:9), че при откриването на празния гроб „още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите“. Ако учениците бяха фалшификатори на идеал, те несъмнено биха приели като факт най-добре духовно възкресение, тъй като физическо и телесно възкресение неумолимо би ги изправило пред присъствието на труп. Вместо това те говорили за възкресението на действителното физическо тяло, което , ако е невярно, било огромен риск да се предприеме, ако тялото някога се открие. По-скоро те вярвали в буквално възкресение, защото те самите били свидетели на него. Религиозните водачи на деня не искали нищо повече от задушаването на християнството.

Последна причина, защо е невероятно последователите на Христос да са измислили митичен Исус, засяга Неговата смърт чрез разпъване на кръст. Според юдейския закон екзекуцията на Исус чрез обесването на дърво показвало, че Той е човек, буквално прокълнат от Бога (Второзаконие 21:23). Разпъването на кръст било несъмнено катастрофа за начина на мислене на ранната църква, тъй като то ефективно показало, че фарисеите и юдейския съвет са били прави, а че учениците са напуснали своя дом, семейства и притежания, за да последват еретик, човек, буквално прокълнат от Бог.

Какво представлява невярващият? – Заблуждаващи твърдения

Според Говин:

През ранните векове имало много евантелия в обръщение и голяма част от тях били фалшификати. Сред тях били „Евангелието на Павел“, „Евантелието на Вартоломей“, „Евангелието на Юда Искариотски“, „Евангелието на египтяните“, „Евангелието или спомените на Петър“, „Пророчества или сказания на Христос“ и множество други религиозни произведения, сбирка от които могат все още да бъдат прочетени в „Апокрифния Нов Завет“. Неизвестни мъже писали евангелия и привличали имената на изтъкнати християнски личности, за да им придадат значимост. Произведения били фалшифицирани с имената на апостолите и дори с името на Христос. Най-големите християнски учители учели, че било добродетел да се мами и лъже за славата на вярата. Дийн Милмън, образцовият християнски историк, казва: „Благочестивата измама била призната и разрешена.“ Преподобният д-р Гилс пише: „Не може да има съмнение, че голямо количество книги са били написани тогава с единствената цел да заблуждават.“ Професор Робъртсън Смит казва: „Има огромна плаваща маса от фалшива литература, създадена да обслужва партийни гледища.“ Ранната църква била наводнена от фалшиви религиозни писания. От тази маса литература нашите евангелия са били избрани от свещеници и призовали вдъхвовеното Божие слово. Били ли са тези евангелия също фалшифицирани? Няма сигурност, че не са били. Но нека попитам: Ако Христос е бил историческа личност, защо е било необходимо да се фалшифицират документи, за да се докаже неговото съществуване? Мислил ли е някой някога да фалшифицира документи, за да докаже съществуването на човек, за който наистина се знае, че е живял? Ранните християнски фалшификации са огромно доказателство за слабостта на християнската кауза.

При положение, че гностиците са приписвали своите „евангелия“ на изтъкнати ключови играчи в църквата от първи век като Петър, Тома и Мария Магдалена, човек би си помислил, че това ще придаде тежест на случая, че ранната църква била вярна при приписването на своите документи на правилните хора. Защо да приписва евангелията на второразредни хора като Марк и Лука? Въпреки това ранната църква с готовност потвърждава, че Марк получава много от информацията си от Петър, защо тогава да не се припише на Петър, ако всичко това е за достоверността? Нищо не се споменава за това в статията. Също гностичните евангелия НЕ са били написани, за да докажат съществуването на Исус. Internet Infidels показват абсолютно никакво разбиране или оценяване на миналото на гностицизма, нито съответните програми зад документите, които се разпространяват. Дори не е имало истински диспут в ранната църква с оглед на авторството на четирите канонически евангелия., Този аргумент трудно убеждава всеки, дори слабо запознатия с историята на ранната църква.

Какво представлява невярващият? – Твърдение за „копиращо“ плагиатство от езически религии

Едно твърдение, което често сърфира на уебсайта на Internet Infidels е изявлението, че християнството е адаптация на различни езически религии и митология, твърдение, което отдавна е било отхвърлено от мнозинството от учените. С оглед на това твърдение няма смисъл защо искрените, монотеистични юдеи, установени здраво в палестинската култура, биха взели от езическите „религии на мистериите“ и впоследствие са отишли на смърт като са провъзгласявали това, което знаели, че е очевиден заговор.

Въпреки това Джеймс Стил пише в „Раждането на девицата и мистериите на детството на Христос“:

С минаването на времето ставало ясно, че Божието Царство се отлагало. Сред елинизираните юдеи и гръцките езичници, които обмисляли преминаването към християнството, това отлагане поставяло повече въпроси отколкото отговори. В допълнение гръцките езичници, от които християнството трябвало да привлече своите новоповярвали и накрая да процъфтява, били естествено скептични за всеки нов спасител и небесните награди, които могат да им бъдат обещани. Тези гърци трябвало да избират измежду дузината култове на мистерии и богове, които се появявали, всеки обещаващ богатства и вечно блаженство в небесен отвъден живот. Исус имал малко да предложи на тези гърци. Той бил според всички разкази смъртен юдейски месия, говорещ само на Авраамовите синове и им казвал да подготвят пътя на Господа, който ще построи нов Ерусалим специално за своите избрани хора. Исус на Марк, който бил известен на своите последователи през средата до късния първи век (преди евангелията на Матей, Лука и Йоан) не споделял нито една от чертите на почитаните морални спасители – божествата Дионисий или Херакъл. По-късно прибавената черта на Исус за непорочно раждане била необходима, ако Исус трябвало да бъде направен приемлив за езичниците на елинизирания свят.

Но тогава нито един от двата разказа за раждането на Дионисий не предполага непорочно раждане. Според едната легенда Дионисий е рожба на Зевс и Персефона. Хера полудяла от ревност и се опитва да унищожи детето като изпраща Титаните да го убият. Зевс се притичва на помощ да го спаси, но е твърде късно. Титаните са изяли всичко освен сърцето на Дионисий. Тогава Зевс взима сърцето и го вгражда в утробата на Семела. Във втората легенда Зевс опложда смъртна жена, Семела, за голяма ревност на Хера. Хера убеждава Семела да помоли Зевс да й открие своето величие, но тъй като никой смъртен не може да погледне боговете и да оживее, Семела е моментално изпепелена. Зевс тогава взима зародиша Дионисий и го вшил в собственото си бедро до неговото раждане. Както можем да видим, не се осъществява непорочно раждане, но ето така се казва, че Дионисий е станал божество с двуродие, тъй като два пъти е носен в утробата.

Ричард Кериър разглежда случая на друго място като „Хорус в Гърция е описан като първо управлявал хиляда години, после умрял, сетне бил погребан в продължение на три дена, на края на които той триумфирал над Тифон, злото начало, и отново възкръснал за живот завинаги.“ Но Кериър греши. Единствената връзка, която можем да направим с възкресението на Хорус е, ако разгледаме евентуалното сливане на Хорус и Озирис. Но такава теория е пълна с противоречия, очевидно забелязани от египтяните, тъй като те по-късно променили техните вярвания, за да поправят противоречията. В египетския разказ Озирис е или разкъсан от Сет в битка, или затворен в сандък и удавен в Нил. Изис тогава съединява отново частите на тялото на Озирис и възкресява Озирис, за да зачене наследник, който ще отмъсти за смъртта на Озирис, (въпреки че технически Озирис никога не е възкресяван, тъй като му е забранено да се върне в света на живите).

Сайта на Infidels е изпъстрен с други такива неверни сведения относно езическите божества и честото твърдение, че християните са „заели“ материал от тях. Такова твърдение остава да бъде доказано или дори подкрепено от най-слабото доказателство.

Какво представлява невярващият? – Заключение

Уебсайтът на Internet Infidels е просто преопаковане на стари теории на конспирацията, както и откровени погрешни сведения и преувеличения, почти всички от които отдавна са изоставени с консенсус от научната общност. Въпреки това невярващите продължават да привличат значителен обем от интернет трафик. В историята има малко, което е сигурно, но има също ниво на скептицизъм, който прави задачата на историците невъзможна. Нещо повече, тезата, че ранната църква е заемала материал от древните езически религии и че Исус никога не е съществувал, изисква селективен скептицизъм за това какви източници са достоверни и как други трябва да бъдат подходящо тълкувани. Накрая, ако Internet Infidels са прави в своето твърдение, че Исус никога не е живял, това прави християнството много по-невероятен феномен отколкото, ако Той наистина е живял. Както псалмистът правилно свидетелства: „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог“ (Псалом 14:1).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява невярващият?