Кои са някои съвременни форми на идолопоклонство?



Въпрос: Кои са някои съвременни форми на идолопоклонство?

Отговор:
Всички различни форми на съвременно идолопоклонство имат едно нещо в тяхната сърцевина – Аза. Повечето хора повече не се покланят на идоли и образи. Вместо това се прекланяме пред олтара на бога на Аза. Тази марка съвременно идолопоклонство приема различни форми.

Първо, покланяме се пред олтара на материализма, който подхранва нашата нужда да изграждаме егото си чрез придобиване на повече „неща“. Домовете ни са пълни с всички видове притежания. Изграждаме все по-големи и по-големи къщи с повече килери и пространство за складиране, за да приберем всичките неща, които купуваме, много от които още не сме изплатили. Много от нашите неща имат „планирано излизане от употреба“, заложено в тях, което ги прави безполезни за нула време, и затова ги складираме в гаража или друго складово пространство. После се втурваме да купим най-новата стока, облекло или уред и целият процес стартира отново. Това незадоволимо желание за повече, по-добри и по-нови неща е нищо повече от алчност. Десетата заповед ни казва да не падаме жертва на алчността: „Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти“ (Изход 20:17). Бог знае, че ние никога няма да бъдем щастливи като задоволяваме нашите материалистични желания. Материализмът е капанът на Сатаната да държим нашия фокус върху себе си, а не върху Бог.

Второ, ние се покланяме на олтара на нашата собствена гордост и его. Това често приема формата на обсебеност с кариери и работи. Милиони мъже и все повче жени прекарват 60-80 часа седмично в работа. Дори през почивнити дни и по време на ваканциите нашите лаптопи жужат и в умовете ни се въртят мисли как да направим бизнеса си по-успешен, как да получим това повишение, как да получим следващото повишение на доходите, как да завършим следващата сделка. Междувременно децата ни жадуват за внимание и любов. Заблуждаваме се като мислим, че го правим за тях, да им дадем по-добър живот. Но истината е, че го правим за себе си, да повишим самооценката си като изглеждаме по-успешни в очите на света. Това е безумие. Всичките ни усилия и постижения няма да са от полза за нас след като умрем, нито възхищението на света, защото тези неща нямат вечна стойност. Както го е казал цар Соломон: „Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло. Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета“ (Еклесиаст 2:21-23).

Трето, ние издигаме в култ човечеството – и като продължение себе си – чрез натурализма и силата на науката. Това ни дава илюзията, че сме господари на нашия свят и изгражда нашата самооценка до богоподобни пропорции. Отхвърляме Божието Слово и Неговото описание как Той е създал небесата и земята, а приемаме глупостите на еволюцията и натурализма. Прегръщаме богинята на природозащитната кауза и се заблуждаваме да мислим, че можем да опазим земята безкрайно, когато Бог е заявил, че земята има ограничен живот и ще продължи само до края на века. В това време Той ще разруши всичко, което е направил, и ще създаде ново небе и нова земя. „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичкото това ще се стопи, какви трябва да сте вие в своето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда“ (2 Петрово 3:10-13). Както толкова ясно изразява този пасаж, нашият фокус не трябва да бъде върху боготворенето на околната среда, а върху това да живеем свят живот докато чакаме с нетърпение завръщането на нашия Господ и Спасител. Той само заслужава поклонение.

Накрая, и може би най-разрушително, ние се прекланяме пред олтара на себепревъзвеличаването или осъществяването на себе си до степен на изключване на всички други и техните нужди и желания. Това се изразява в себезадоволяване чрез алкохол, лекарства и храна. Хората в богатите страни имат неограничен достъп до алкохол, лекарства (използването на предписани лекарства е ненадминато високо, дори и сред децата) и храна. Това води до затлъстяване, диабет и други проблеми. Самоконтролът, от който се нуждаем толкова отчаяно, е отритнат в нашето ненаситно желание да ядем, пием и се лекуваме с лекарства все повече и повече. Противопоставяме се на всяко усилие да се накараме да обуздаем апетита си и сме решени да превърнем Аза в бога на нашия живот. Този начин на мислене произхожда от Едемската градина, където Сатаната изкушил Ева да яде от дървото с думите „ще бъдете като Бога“ (Битие 3:5). Оттогава това е било желанието на човека – да бъде бог. Това обожествяване на Аза е основата на съвременното идолопоклонство.

Идолопоклонството на Аза има в сърцевината си трите страсти, които се намират в 1 Йоаново 2:16: „Защото всичко що е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света.“ Ако трябва да избягаме от съвременното идолопоклонство, трябва да признаем, че то е дълбоко загнездено и да го отхвърлим във всичките му форми. То не е от Бога, а от Сатаната. Лъжата, че любовта на Аза ще донесе задоволство е същата, която Сатаната е каазвал откакто за първи път излъгал Адам и Ева. За съжаление, ние още я вярваме. Дори още по-тъжно, много църкви я разпространяват като проповядват благовестието за здравето, богатството и просперитета, изградени върху идола на самомнението. Но ние никога няма да намерим щастие като се фокусираме върху себе си. Сърцата и умовете ни трябва да бъдат концентрирани върху Бог и другите. Ето защо, когато бил попитан коя е най-голямата заповед, Исус отговорил: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ (Матей 22:37). Когато обичаме Господ и другите с всичко, което е в нас, в сърцата ни няма да има място за идолопоклонство.


Върнете се обратно на основната българска страница

Кои са някои съвременни форми на идолопоклонство?