Какво представлява човешката душа?



Въпрос: Какво представлява човешката душа?

Отговор:
Библията не е съвършено ясна за природата на човешката душа. Но от изучаването на начина, по който е използвана в Библията думата душа, можем да стигнем до някои заключения. Казано просто, човешката душа е частта от човека, която не е физическа. Това е частта от всяко човешко същество, която съществува вечно след смъртта на тялото. Битие 35:18 описва смъртта на Рахил, жената на Яков, като казва, че тя нарекла сина си „като предаваше душа“. От това узнаваме, че душата е различна от тялото, и че тя продължава да живее след физическата смърт.

Човешката душа е централна за качеството личност на човешкото същество. Както казва К.С.Луис: „Вие нямате душа. Вие сте Душа. Вие имате тяло.“ С други думи качеството личност не се основава на притежаването на тяло. Изисква се да имаш душа. Нееднократно в Библията хората са наричани „души“ (Изход 31:14; Притчи 11:30), особено в контексти, които се фокусират върху стойността на човешкия живот и качеството личност или върху понятието за „цяло същество“ като душа (Псалом 16:9-10; Езекил 18:4; Деяния 2:41; Откровение 18:13).

Човешката душа е различна от сърцето (Второзаконие 26:16; 30:6) и духа (1 Солунци 5:23; Евреи 4:12) и ума (Матей 22:37; Марк 12:30; Лука 10:27). Човешката душа е сътворена от Бог (Еремия 38:16). Тя може да бъде силна или нестабилна (2 Петрово 2:14); тя може да бъде загубена или спасена (Яков 1:21; Езекил 18:4). Знаем, че човешката душа се нуждае от изкупление (Левит 17:11), и че е част от нас, която е очистена и защитена от истината и делото на Светия Дух (1 Петрово 1:22). Исус е великият Пастир на душите (1 Петрово 2:25).

Матей 11:29 ни казва, че можем да се обърнем към Исус Христос, за да намерим почивка за душите си. Псалом 16:9-10 е месиански псалом, който ни позволява да видим, че Исус също имал душа. Давид написал „Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност. Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.“ Това не може да бъде говорене на Давид (както Павел посочва в Деяния 13:35-37), защото тялото на Давид видяло изтление, когато умрял. Но тялото на Исус Христос никога не видяло изтление (Той бил възкресен), а душата Му не била оставена в Шеол. Исус като Синът Човешки има душа.

Има често объркване между човешкия дух и човешката душа. На места Писанието изглежда използва термините взаимозаменяемо, но трябва да има лека разлика. Иначе как би могло Божието Слово да прониже „до разделяне на душата и духа“ (Евреи 4:12)? Когато Библията говори за човешкия дух, тя обикновено говори за вътрешна сила, която оживява човека в една или друга посока. Той е показван нееднократно като двигател, динамична сила (напр. Числа 14:24).

Казано е, че има само две неща, които остават: Божието Слово (Марк 13:31) и човешките души. Това е така, защото също като Божието Слово душата е нетленно нещо. Тази мисъл трябва да бъде както отрезвяваща, така и внушаваща благововение. Всеки човек, който срещате, е вечна душа. Всяко човешко същество, което някога е живяло, е имало душа, и всички тези души все още съществуват някъде. Въпросът е къде? Душите, които отричат Божията любов, са осъдени да плащат за своя собствен грях вечно в ада (Римляни 6:23). Но душите, които приемат своята собствена греховност и Божия милостив дар на прошка, ще живеят вечно до тихи води със своя Пастир без нужда от нищо (Псалом 23:2).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява човешката душа?