Как да почитаме родител насилник?


Въпрос: Как да почитаме родител насилник?

Отговор:
Един от най-трудните въпроси, който може да бъде зададен на християнин, е как да почита родител насилник, както се изисква в петата от Десетте Заповеди (Изход 20:12). Толкова по-лесно би било, ако Бог беше поискал само да почитаме родителите си, ако те са добри, мили и любящи към нас, но тази заповед просто казва да почитаме баща си и майка си, без определения. Има много наранени и повредени хора, които намират почти за невъзможно да се подчинят на това.

Думата „малтретиране" е с широк обхват в своето определение. Детето може да бъде отгледано добре облечено и нахранено, с всички посрещнати нужди освен най-важната нужда от любов и одобрение. Никакво физическо нараняване никога не му е нанасяно и все пак с всяка изминала година духът му вехне в него все повече и повече, както растението вехне без слънчева светлина, отчаяно копнеещо за най-малката демонстрация на любов, докато то не стане привидно нормален възрастен, но въпреки това осакатен вътрешно от безразличието на своите родители.

Или детският дух може да бъде пречупен в ранна възраст – дори да не претърпи никакво физическо малтретиране – като непрекъснато му казват, че е безполезно, че е някой, който никога няма да бъде годен за нищо. Всичко, което се опитва да направи, среща присмех, докато то изобщо не престане да се опитва да направи нещо. Защото много малките деца естествено вярват на това, което техните родители казват за тях, детето, което страда от това отношение, постепенно ще се оттегли в себе си, ще се уедини зад невидима стена и просто ще съществува вместо да живее. Това са децата, които порастват без някога да са страдали физически от страна на своите родители, но въпреки това са осакатени в душите си. Те намират за трудно да се сприятеляват и са неспособни да се отнасят нормално към други възрастни.

Това, което е описано по-горе, са по-изтънчените форми на детско малтретиране. Има, разбира се, по-очевидният вид малтретиране – дете, което е пренебрегвано, ритано и бито и, което още по-лошо, сексуално насилвано. Сега идва големият въпрос: как да се подчиняваме на Божията заповед да почитаме родители, които се отнасят с такава жестокост към своите собствени деца.

Първото нещо, което трябва да помним, е че Бог е нашият любящ Небесен Отец, който не просто е поставил правило и чака да го изпълним, но чиито правила са там за наше върховно добро. Ако истински желаем да Му се подчиняваме без значение колко невъзможно изглежда, Той желае и е готов да ни помогне да намерим начина. Първо, разбира се, трябва да развием любящо, доверително взаимоотношение с нашия Небесен Отец, което може да бъде изключително трудно за онези, които никога не са знаели какво е да обичаш и да се доверяваш. Тези в това положение трябва да направят една малка стъпка и да кажат на Бог в сърцата си: „Искам да се науча да те обичам и да ти се доверявам – моля те, помогни ми." Той ще отговори. Той е единственият, който може да промени чувствата и отношенията и да поправи повредени взаимоотношения и съкрушени сърца (Лука4:18).

Щом бъде изградено нашето взаимоотношение с Него, можем уверено да отидем при Него и да предадем своите проблеми на Него като знаем, че Той ще чуе и ще отговори (1 Йоаново 5:14-15). Всяко Божие дете, което желае да Му се довери по този начин, ще започне да чувства Светия Дух да работи в сърцето му. Бог ще вземе сърцето, което е било превърнато в камък от малтретирано детство, и ще започне Своето чудесно спасително дело на превръщането на това сърце в такова от плът и чувства (Езекил 36:26).

Следващата стъпка е желанието да простиш. Това ще изглежда напълно невъзможно, особено за онези, които са изстрадали най-лошия вид малтретиране, но с Бог ВСИЧКИ неща са възможни (Марк 10:27). Горчивината ще е потънала в душите на тези трагични жертви, но все пак няма нищо, което Светият Дух да не може да смекчи, ако засегнатият човек желае. Всичко, което е необходимо, е всекидневно да поднасяме ситуацията пред Отца на всички милости и да Му говорим за това как от човешка гледна точка е невъзможно някога да простим на такъв порочен характер, особено при родители, на които сме им поверени да ни обичат и отглеждат като деца.

Няма нужда да се страхуваме да признаем на Бог неспособността да простим. Вярно е, че непростителността е грях, но това е само нарочната непростителност, когато сме закоравили сърцата си и сме се зарекли никога повече да не помисляме за прошка за онези, които са ни наранили толкова лошо. Божието дете, което отива при своя Отец за помощ за нещо, което то не може да направи само, няма да завари гневен, заплашващ Бог, а Отец, който има само сърце, пълно с преливаща любов, състрадание, милост и желание да помогне.

Щом Светият Дух е започнал нежно своята изцелителна работа в нас, ние ще открием, че виждаме родителите си различно. Може би Духът може да разкрие, че засегнатите родители или поне един от тях са страдали от същото отношение в детството и или нямат представа какво са ни причинили емоционално, или тяхното отнасяне към нас е било отдушник на техния насъбран гняв. Дори ако няма обяснение за тяхното поведение, Бог изисква от нас да отидем при Него за помощ да простим, така че нашата душа и дух да не бъдат постепенно отровени от горчивина.

Има свидетелства от онези, които са преживели невероятна жестокост и липса на любов от страна на своите родители и въпреки това – като са се научили да зависят изцяло от милостта и силата на Всемогъщия Бог – те постепенно са намерили изцеление за своите сърца и прошка и любящо отношение към своите родители. При пускането на своите родители при Бог те видели как техните родители също започнали да се променят и славният край на историята било любящо семейство, щастливо обединено под Бог. Ефесяни 6:2-3 ни казва: „"Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята."

English

Върнете се обратно на основната българска страница

Как да почитаме родител насилник?