Въпрос
Какво означава, че Бог е свят, свят, свят?
Отговор
Фразата „свят, свят, свят“ се появява два пъти в Библията, веднъж в Стария Завет (Исая 6:3) и веднъж в Новия (Откровение 4:8). И двата пъти фразата е изговорена или изпята от небесни същества, и двата пъти тя се среща във видението на човек, който е бил пренесен до трона на Бог: първо от пророк Исая и после от апостол Йоан. Преди да разгледаме трикратното повторение на Божията святост е важно да разберем какво точно се има предвид под Божия святост.
Светостта на бог е най-трудният за обясняване от Божиите атрибути, отчасти защото е един от Неговите съществени атрибути, които не са притежавани от човека. Ние сме създадени по Божи образ и разбира се, споделяме много от неговите качества до много по-малка степен – любов, милост, вярност и т.н. Но някои от Божиите качества никога няма да бъдат притежавани от създадени същества – всеприсъствие, всезнание, всемогъщество и святост. Божията святост е това, което Го отделя от всички други същества, това, което Го прави отделен и различим от всичко друго. Божията святост е повече от само Неговата съвършеност или безгрешна чистота; тя е същността на Неговата „другост“, Неговата трансцендентност. Божията святост въплъщава тайната на Неговото величие и ни кара да го съзерцаваме в почуда като се опитваме да започнем да разбираме малко от Неговата величественост.
Исая е бил непосредствен свидетел на Божията святост в своето видение, описано в Исая 6. Въпреки че Исая бил Божи пророк и праведен човек, неговата реакция на гледката на Божията святост била осъзнаването на своята греховност и разкаянието за своя живот (Исая 6:5). Дори ангелите в Божието присъствие, тези, които викали „Свят, свят, свят е Господ Всемогъщ“, покривали лицата и краката си с четири от своите шест крила. Покриването на лицето и краката несъмнено е знак за благоговението и страхопочитанието, вдъхновени от непосредственото Божие присъствие (Изход 3:4-5). Серафимите стоели покрити като че ли да се скрият колкото може повече, в признание за своята недостойност в присъствието на Светия. И ако чистите и святи серафими показват такова почитание в присъствието на Йехова, с какво абсолютно благоговение трябва ние, омърсени и грешни същества, да смеем да пристъпим към Него! Благоговението, показано към Бог от ангелите, трябва да ни напомня за нашата дързост, когато се втурваме безразсъдно и неподчително в Неговото присъствие, както често правим, защото не разбираме Неговата святост.
Видението на Йоан на трона на Бога в Откровение 4 е подобно на това на Исая. Отново имало живи същества около трона, които викали „Свят, свят, свят е Господ Всемогъщ“ (Откровение 4:8) в благоговение и страхопочитанието пред Святия. Йоан продължава да описва тези същества, които отдавали слава, почит и благоговение на Бог непрекъснато около Неговия трон. Интересно реакцията на Йоан на гледката на Бог в Неговия трон е различна от тази на Исая. Няма данни за падането на Йоан в ужас и осъзнаване на своето собствено греховно състояние, вероятно защото Йоан вече е срещнал възкръсналия Христос в началото на видението си (Откровение 1:17). Христос е положил ръката Си върху Йоан и му е казал да не се страхува. По същия начин можем да доближим трона на благодат, ако сме имали ръката на Христос върху нас под формата на Неговата праведност, разменена за нашите грехове на кръста (2Коринтяни 5:21).
Но защо е трикратното повторение „свят, свят, свят“, (наречено трисагион)? Повторението на име или израз три пъти било твърде често сред евреите. В Еремия 7:4 евреите са представени от пророка като изричащи „Храмът на Господ“ три пъти, което изразява тяхната силна увереност в тяхното собствено поклонение, въпреки че било лицемерно и покварено. Еремия 22:9, Езекил 21:27 и 1 Царе 18:23 съдържат подобни трикратни силни изрази. Следователно, когато ангелите около трона викат един към друг „Свят, свят, свят“, те изразяват силно и страстно истината за върховната святост на Бога, тази същностна характеристика, която изразява Неговата величествена и царствена природа.
В допълнение трисагион изразява триединната природа на Бога, трите Личности на Троицата, всяка еднаква по святост и величие. Исус Христос е Светия, който няма да „види изгниване“ в гроба, а ще бъде възкресен да се въздигнат от дясната страна на Бог (Деяния 2:26; 13:33-35). Исус е „Светия и Праведния“ (Деяния 3:14), чиято смърт на кръста ни разрешава да стоим пред трона на нашия свят Бог незасрамени. Третата Личност в Троицата – Светия Дух – със самото си име означава значението на светостта в същността на Троицата.
Накрая двете видения на ангелите около трона, викащи „Свят, свят, свят“, ясно показва, че Бог е същият и в двата завета. Често си мислим за Бога на Стария Завет като Бог на гнева и за Бога на Новия Завет като Бог на любовта. Но Исая и Йоан представят обединена картина на нашия свят, царствен и величествен Бог, който не се променя (Малахия 3:6), който е същият вчера, днес и завинаги (Евреи 13:8), и „у Когото няма изменение, или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Божията святост е вечна, така както и Той е вечен.
English
Какво означава, че Бог е свят, свят, свят?
