Въпрос
Какво е божествена ревност?
Отговор
В 2 Коринтяни 11:2 Павел пише: "защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя на Христос като чиста девица.". Обикновено мислим, че ревността е отрицателна черта или дори грях, подобен на завистта (вж. Галатяни 5:20). Но ревността може да бъде и божествена черта.
Ревност, която е грях има за корен алчността (Марк 7:22; Яков 4:2). Да пожелаеш нещо означава силно да желаеш нещо, което принадлежи на някой друг. Похотливостта е неудовлетвореност от това, което Бог ни е дал, и натрапчиво увлечение по това, което Той е дал на някой друг. Когато пожелаваме нещо, принадлежащо на друг, не можем да обичаме този човек както трябва, защото го възприемаме като конкуренция. Похотта също е форма на алчност (Колосяни 3:5).
Въпреки това има моменти, в които ревността е правилна. Бог е описан като предизвикващ ревност заради идолопоклонството (Изход 20:4-5). Бог ревнува, когато някой вземе нещо, което по право Му принадлежи, и го задържи за себе си или го даде на друг. Единствено Бог заслужава нашето поклонение и възхвала (Еремия 10:6-7). Когато отдаваме поклонение на лъжливи богове, ние извършваме тежка несправедливост и Божията справедлива ревност е предизвикана (2 Царе 22:17; Псалм 78:58).
Когато Павел говори за божествена ревност, той има предвид ревността, която Бог има. Коринтяните са склонни да приемат ереси и лъжеучители. Те се бяха срещнали с Исус по силен начин. Той ги беше изпълнил със Светия Дух и им беше дал свръхестествени дарби (1 Коринтяни 1:7), но те все още бяха склонни към доверчивост и невярност. Стихове 3 и 4 обясняват техния проблем в това отношение: "Но се боя да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, Когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.." (2 Коринтяни 11:3-4)
Във 2 Коринтяни 11:2 Павел сравнява ревността си към коринтянската църква с тази на младоженец към любимата си. Невестата е обещала сърцето си само на своя съпруг и ако тя се окаже невярна, той ще изпита благочестива ревност. Павел е изпитвал пламенна любов към основаната от него коринтийска църква. Но продължаващата склонност на коринтяните към заблуди го наскърбяваше и той се опасяваше, че те са духовно съблазнени от гладко говорещи лъжеучители. Павел ги изобличава, съветва, насърчава и поправя в своите писма, едно от които е изгубено за нас (вж. 1 Коринтяни 5:9). И когато получава вест, че те отново се забавляват с лъжеучители (2 Коринтяни 11:5, 13-15), той е изпълнен с Божията ревност за тях.
Можем да различим безбожната, егоистична ревност от божествената, когато определим желания резултат. При егоистичната, греховна ревност ние сме облагодетелствани от нашите алчни мисли. Ние сме получатели на въображаемо възхищение, богатство или благословия. Но при божествената ревност Бог е обектът на нашето желание. Ние ревнуваме за Божията воля в дадена ситуация. Ние ревнуваме за това Той да бъде прославен. Божествената ревност ни събужда през нощта, за да се застъпваме за изгубен любим човек. Божествената ревност ни мотивира да се изправим срещу съгрешаващ брат или сестра, когато не искаме, за да ги спасим от врага (Яков 5:20). Божествената ревност създава трудности и скърби на Павел, защото той отказва да спре да говори истината, дори когато слушателите му не искат да го слушат (2 Коринтяни 5:14). Божествената ревност е любов в действие (1 Коринтяни 13:4-7).
English
Какво е божествена ревност?
