Какво е глосолалия?



Въпрос: Какво е глосолалия?

Отговор:
Глосолалията, феномен, който понякога е наричан „екстазна реч“, е произнасянето на неразбираеми, езикоподобни звуци по време на състояние на екстаз. Глосолалията понякога се бърка с ксеноглосията, която е библейската „дарба за езици“. Обаче, докато глосолалията е бърборене на несъществуващ език, ксеноглосията е способността за говорене гладко на език, който говорещият никога не е учил.

В допълнение, докато ксеноглосията не е вродена или естествена способност, изследванията са показали, че глосолалията е заучено поведение. Изследването, проведено от Лутеранския медицински център, демонстрира, че глосолалията с готовност се научава при дадени прости указания. Съответно, било открито, че ученици могат да покажат „говорене на езици“ в отсъствието на всякакви признаци на трансоподобни ступор или поведение. Друг тест, проведен с шестдесет студенти, показал, че след слушане на едноминутна примерна глосолалия, 20 процента могли да я имитират точно. След малко упражнение 70 процента успели.

В почти всяка част на света може да се наблюдава глосолалия. Езическите религии по целия свят са обсебени от езици. Те включват шаманите в Судан, култа към Шанго на Западния бряг на Африка, култа към Зор в Етиопия, вуду култа в Хаити и аборигените на Южна Америка и Австралия. Мърморенето или говоренето на безсмислици, което се тълкува като дълбоко мистично прозрение от светите мъже, е древна практика.

Има основно два аспекта на глосолалията. Първият е говоренето или шепненето на езикоподобни звуци. Практически всеки може да го направи; дори децата преди да могат да говорят могат да имитират истинския език, макар и неразбираемо. Няма нищо свърхестествено в това. Другият аспект на глосолалията е екстазът или демонстрирането на трансоподобно повишено настроение. Няма нищо необичайно и в това, въпреки че е по-трудно да се направи нарочно, отколкото просто произнасянето на езикоподобни звуци.

Има някои християни, особено в петдесятното движение, които вярват, че има свъхестествено обяснение за глосолалията, подобно на това, описано в Новия Завет. Те вярват, че главната цел на дарбата за говоренето на езици е изявяването на изливането на Светия Дух върху тях, точно както в деня на Петдесетница (Деяния 2), което било пророкувано от Йоил (Деяния 2:17).

Сред тези християнски църкви, които наистина възприемат практиката на глосолалията в една или друга степен, няма единно съгласие за нейния начин на действие. Например, някои са непоколебими, че това наистина е дарбата на Светия Дух, докато други го омаловажават, като казват, че Павел учел, че дарбата за „говорене на езици“ не е чак толкова важна като другите дарби на Светия Дух (вижте 1 Коринтяни 13). Също има и такива, които желаят да избегнат разделянето на църквата по такива въпроси, като не говорят за това изобщо или го отхвърлят като обикновено психологическо преживяване. И накрая ги има и тези, които считат глосолалията като заблуда от самия Сатана.

Навсякъде по света се чуват и разбират екзотични езици, но не се чуват или разбират съществуващи езици, когато се говорят като „екстазна реч“ или „езици“. Това, което чуваме, е изобилие от свръхвъзбуда, викания, объркване и шум. Ние просто не можем да обявим както по времето на първата църква, че „ги слушаме (разбираме) да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени“ (Деяния2:8).

Накратко казано, практиката на глосолалията не е библейската дарба за езици. Павел ясно казал, че главната цел на дарбата за езици трябвало да бъде белег за тези, които не вярват, и за да се разпространява добрата новина, благовестието за Христос (1 Коринтяни 14:19, 22).


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво е глосолалия?