Кои са някои от недостатъците на теорията за еволюцията?


Въпрос: Кои са някои от недостатъците на теорията за еволюцията?

Отговор:
Християните, както и нехристияните по един и същ начин често питат дали теорията за еволюцията е точна. Онези, които изразяват съмнения за теорията, често получават етикета „ненаучни“ или „назадничави“ от някои от проеволюционисткия лагер. Понякога популярното възприемане на еволюцията изглежда, че е доказано отвъд всякакво съмнение и няма никакви научни препятствия за него. В действителност има доста научни недостатъци в теорията, които дават причина да бъдем скептични. Да допуснем, че никой от тези въпроси не оборва непременно еволюцията, но те наистина показват как теорията е слабо установена.

Има много начини, по които еволюцията може да бъде критикувана научно, но повечето от тези критики са крайно специфични. Има безброй примери за генетични характеристики, екологични системи, еволюционни дървета, свойства на ензимите и други факти, които трудно се връзват с теорията за еволюцията. Подробните описания на тях могат да бъдат много технически и са отвъд обхвата на резюме като това. Казано общо, точно е да говорим, че науката трябва още да даде логични отговори как еволюцията действа на молекулярно, генетично или дори екологично ниво по последователен и доказуем начин.

Други недостатъци в теорията на еволюцията могат да бъдат разделени на три основни области. Първо, има противоречие между „прекъснатото равновесие“ и „постепенността“. Второ е проблемът в проектирането на „микроеволюцията“ в „макроеволюция“. Трето е начинът, по който с теорията е било ненаучно злоупотребено поради философски причини.

Първо има противоречие между „прекъснатото равновесие“ и „постепенността“. Има две основни възможности как може да се е случила природната еволюция. Този недостатък в теорията за еволюцията се появява, защото тези две идеи са взаимно изключващи се и въпреки това има данни, доказващи и двете. Постепенността означава, че организмите претърпяват сравнително постоянна скорост на мутации с резултат някакъв „гладък“ преход от ранни форми към късни форми. Това било първоначалното допускане, извлечено от теорията за еволюцията. Прекъснатото равновесие, от друга страна, предполага, че скоростите на мутациите са силно повлияни от уникален набор от съвпадения. Следователно, организмите ще претърпят дълги периоди на стабилност, „прекъснати“ от кратки изблици на бърза еволюция.

Постепенността изглежда има противоречие с фосилните записи. Организмите се появяват внезапно и показват малка промяна в течение на дълги периоди. Фосилният запис е силно разширен през последния век и колкото повече фосили се откриват, толкова повече постепенността изглежда опровергавана. Явното оборване на постепенността във фосилните записи е това, което станало причина за теорията на прекъснатото равновесие.

Фосилните записи може да изглежда, че подкрепят прекъснатото равновесие, но отново има основни проблеми. Основното допускане на прекъснатото равновесие е, че много малко същества, всички от същата огромна популация, ще претърпят няколко благоприятни мутации, всички по същото време. Веднага човек може да види колко невероятно е това. Следователно тези малцина членове се отделят от главната популация, за да могат техните гени да бъдат предадени на следващото поколение (друго невероятно събитие). При широкото разнообразие на живота този вид удивително съвпадение би трябвало да се случва през цялото време.

Научните изследвания също са хвърлили съмнение върху ползите, които прекъснатото равновесие би дало. Отделянето на няколко члена от по-голяма популация има за резултат близкородствено кръстоване. Това поражда намалена репродуктивна способност, вредни генетични аномалии и т.н. По същество събитията, които трябва да насърчават „оцеляването на най-пригодните“, вместо това осакатяват организмите.

Въпреки това, което някои твърдят, прекъснатото равновесие не е по-точна версия на постепенността. Те имат много различни допускания за механизмите зад еволюцията и начина, по който тези механизми се проявяват. Нито е задоволително обяснение как животът е станал толкова разнообразен и балансиран какъвто е, а въпреки това няма други разумни възможности как еволюцията може да действа.

Вторият недостатък е проблемът с преминаването на „микроеволюцията“ в „макроеволюция“. Лабораторните изследвания са показали, че организмите са способни на адаптация. Тоест живите неща имат способност да сменят биологията си за по-добро приспособяване към тяхната среда. Обаче, тези същите изследвания са показали, че такива промени могат само да стигнат дотук и тези организми не са се променили фундаментално. Тези малки промени се наричат „микроеволюция“. Микроеволюцията може да има за резултат някои драстични промени като тези при кучетата. Всички кучета са един вид, а човек може да види колко много вариации има. Но дори и най-агресивното кръстосване никога не е променило кучето в нещо друго. Има граница колко голямо, малко, бързо или космато може да стане кучето чрез кръстосване. Експериментално няма причина да предполагаме, че видът може да се промени отвъд своите собствени граници и да стане нещо друго.

Дългосрочната еволюция, обаче, изисква „макроеволюция“, която се отнася до тези широкомащабни промени. Микроеволюцията превръща вълка в чихуахуа или дог. Макроеволюцията би превърнала рибата в крава или патица. Има огромна разлика в мащаба и ефекта между микроеволюцията и макроеволюцията. Недостатъкът в теорията на еволюцията е, че експериментирането не подкрепя способността на много малки промени да превърнат един вид в друг.

Накрая, съществува лошото приложение на еволюцията. Това не е недостатък на научната теория, разбира се, а грешка в начина, по който с теорията се злоупотребява за ненаучни цели. Има все още много, много въпроси за биологическия живот, на които еволюцията не е отговорила. И въпреки това съществуват хора, които се опитват да превърнат теорията от биологическо обяснение в метафизическо. Всеки път, когато човек твърди, че теорията за еволюцията оборва религията, духовността или Бог, той изважда теорията извън нейните собствени граници. Справедливо или не теорията за еволюцията е била използвана като антирелигиозно оръдие от тези, които отхвърлят Бог.

Общо има много солидни научни причини да се постави под въпрос теорията за еволюцията. Тези недостатъци могат да бъдат разрешени от науката или могат накрая да убият цялата теория. Не знаем кое ще се случи, но ние знаем това: теорията за еволюцията е далеч от устойчива и рационалните хора могат да я поставят под въпрос научно.

English
Върнете се обратно на основната българска страница

Кои са някои от недостатъците на теорията за еволюцията?