Какво следва, ако не се чувствам спасен?



Въпрос: Какво следва, ако не се чувствам спасен?

Отговор:
Това е рутинен въпрос сред християните. Много хора се съмняват в своето спасение поради чувства или тяхната липса. Библията има много да каже за спасението, но нищо не казва за „чувстването спасен“. Спасението е процес, при който грешникът се освобождава от „гнева“, т.е. от Божието наказание за греха (Римляни 5:9; 1 Солунци 5:9). По-специално, това били смъртта на Исус на кръста и последвалото възкресение, които постигнали нашето спасение (Римляни 5:10; Ефесяни 1:7).

Нашият дял в процеса на спасението е, че сме спасени чрез вяра. Първо, трябва да чуем благовестието – добрата новина за смъртта и възкресението на Исус (Ефесяни 1:13). После трябва да повярваме – напълно да се доверим на Господа Исус (Римляни 1:16) и само на Неговата саможертва. Ние нямаме увереност в делата на плътта за постигане на спасение. Тази вяра, която е Божи дар, а не нещо, създадено от нас (Ефесяни 2:8-9), включва покаяние, промяна на ума за греха и Христос (Деяния 3:19) и призоваване на Господното име (Римляни 10:9-10, 13). Спасението има за резултат променен живот, тъй като започваме да живеем като ново създание (2 Коринтяни 5:17).

Ние живеем в общество, ориентирано към чувствата, и за съжаление това се е разстлало и към църквата. Емоциите са ненадеждни. Те идват и си отиват както морските приливи и отливи, които донасят всякакви видове водорасли и отломки и ги изхвърлят на брега, сетне се връщат като подкопават земята, на която стоим, и я отмиват в морето. Такова е и състоянието на онези, чиито чувства управляват живота им. Най-обикновените обстоятелства – главоболие, облачен ден, дума, небрежно изречена от приятел, могат да подкопаят нашата увереност и да ни запратят „в открито море“ в пристъп на отчаяние. Съмнението и обезсърчението, особено за християнския живот, са неизбежният резултат от опита да тълкуваме чувствата си като че ли са истина. Те не са.

Но християнинът, който е предварително предупреден и добре въоръжен, е човек, който не се управлява от емоции, а от истината, която знае. Той не разчита на чувствата си да му доказват нещо. Разчитането на чувства е точно грешката, която повечето хора правят. Те са толкова интроспективни, че стават заети с мисли за себе си, постоянно анализиращи собствените си чувства. Това са тези, които постоянно поставят под въпрос взаимоотношението си с Бог. „Наистина ли обичам Бог?“ „Наистина ли Той ме обича?“ „Достатъчно ли съм добър?“ Това, което наистина е необходимо да направим, е да спрем да мислим за себе си и да престанем да се фокусираме върху чувствата си, а да пренасочим центъра си към Бог и истината, която знаем за Него от Неговото Слово.

Когато сме контролирани от субективни чувства, концентрирани върху себе си, вместо от обективната истина, фокусирана върху Бог, живеем в постоянно състояние на поражение. Обективната истина поставя в центъра великите учения на вярата и тяхната приложимост към живота: сувенитета на Бога, първосвещенското застъпничество на Христос, обещанието на Светия Дух и надеждата на вечната слава. Разбирането на тези големи истини, концентрирането на мислите ни върху тях и повтарянето им в нашите умове ще ни позволи да мислим истинно при всички изпитания през живота ни и нашата вяра ще бъде силна и жизнена. Разсъждаването от гледна точка на това какво чувстваме за себе си вместо какво знаем за Бог е сигурният път към духовно поражение. Християнският живот е живот на смърт за себе си и възкресяване „да ходим в нов живот“ (Римляни 6:4) и новият живот се характеризира от мисли за Него, който ни спаси, а не мисли за мъртвата плът, която е била разпъната на кръста с Христа. Когато постоянно мислим за себе си и за нашите чувства, ние по същество сме обсебени от един труп, изпълнен с гнилота и смърт.

Бог е обещал да ни спаси, ако дойдем при Него с вяра. Той никога не е обещавал, че ние ще се чувстваме спасени.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво следва, ако не се чувствам спасен?