Защо толкова много хора отпадат от вярата?



Въпрос: Защо толкова много хора отпадат от вярата?

Отговор:
Скорошно проучване, проведено от Барна Груп, водеща организация за проучвания, чийто фокус е върху взаимовръзката между вярата и културата, установи, че по-малко от един процент от младежкото население в Съединените щати има библейски мироглед. Дори още по-стряскащо – данните показват, че по-малко от половин процент от християните във възрастта между 18 и 23 години имат библейски светоглед.

Барна Груп определила тези хора като имащи библейски светоглед, ако те вярвали:

• че съществува абсолютната морална истина,

• че Библията е напълно безгрешна,

• че Сатаната е реално същество, а не символично,

• че човек не може да си спечели път в Божието царство чрез добри дела,

• че Исус Христос е живял безгрешен живот на земята и,

• че Бог е върховният Творец на небесата и земята и управлява над цялата вселена днес.

Друго проучване от Семинарията Фулър определило, че най-важният фактор за това дали младите хора напускат църквата или остават твърди във вярата си е дали те имат безопасно убежище да изразят своите съмнения и безпокойства относно Писанията и своята вяра преди да напуснат дома. Това, което е съществено, е нашите младежи да имат възрастни, които да им дадат посока и напътствие относно страховете, които те могат да имат за своята вяра. Такова убежище се намира на две места: при техните родители и при църковните програми за младежко служение.

Обаче, проучването на Фулър също откри, че повечето църковни програми за младежи клоняли към фокусиране на тяхната енергия към осигуряване на забавление и пица вместо фокусиране върху изграждането на младите хора в тяхната вяра. В резултат нашите тийнейджъри са зле подготвени да се изправят пред предизвикателствата, които ще посрещнат в света при напускане на дома.

Допълнително, две проучвания, проведени както от Барна Груп, така и от USA Today, установили, че почти 75 процента от християнските младежи напускат църквата след гимназия. Една от ключовите причини, поради която те постъпват така, е интелектуалният скептицизъм. Това е резултат от това, че на нашите младежи не се преподава Библията нито в домовете им, нито в църквата. Статистиката показва, че нашите деца днес прекарват средно по 30 часа седмично в държавните училища, където им се преподават идеи, които са диаметрално противоположни на библейските истини, напр. еволюцията, приемането на хомосексуалността, т.н. Тогава те си идват вкъщи за още едни 30 часа седмично пред телевизор, бомбардирани от неприлични реклами и нецензурни ситкоми или „се свързват“ с приятели по Фейсбук като стоят онлайн с часове и чатат един с друг или играят игри. Докато времето, прекарано седмично в църковната библейска класна стая е 45 минути. Нищо чудно, че нашите младежи напускат дома без християнски мироглед. Не само, че нямат добра основа във вярата, но също не им се преподава интелигентно да изследват гледищата на скептиците, които неизбежно ще предизвикат тяхната вяра. Повечето от тези ученици не са подготвени да влязат в колежанската класна стая, където повече от половината от всички колежански професори гледат на християните с враждебност и използват всяка възможност да омаловажат тях и тяхната вяра.

Безспорно е, че ключов фактор за оставането на младежите твърдо в тяхната християнска вяра или отдалечаването от нея е влиянието на родителите им. Както е казано в Притчи: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6). Едно определено проучване показало, че когато и двамата родителя били верни и активни в църквата, 93 процента от децата им оставали верни. Когато само единият родител бил верен, 73 процента от децата им оставали верни. Когато никой от родителите не е бил особено активен, само 53 процента от децата им оставали верни. При тези примери, където и двамата родителя не са били изобщо активни и само посещавали църква от време на време, процента падал до само 6 процента.

Днешните тийнейджъри спорят в себе си как християнството се сравнява със световните съревноваващи се вярвания. Релативистките твърдения като: „Ти си имаш твоята истина, а аз имам моята“ или „Исус бил само един от многото велики духовни водачи“ стават приемливи в нашето общество. Нашите тийнейджъри трябва да могат да излязат от дома напълно обучени как да отговарят на своите светски приятели. Те трябва да бъдат напълно подготвени да дават причина за надеждата, която е в тях (1Петрово 3:15): Наистина ли съществува Бог? Защо Той позволява болката и страданието да продължават в света? Наистина ли е вярна Библията? Има ли абсолютна истина?

Нашите младежи трябва да бъдат по-добре подготвени при знанието си защо вярват в твърденията на християнството вместо в онези на някоя друга система от вярвания. И това не е просто за тях самите, а за онези, които се интересуват от тяхната вяра. Християнството е реално; то е истинско. И неговите истини трябва да бъдат насадени дълбоко в умовете на нашата младеж. Нашата младеж се нуждае да бъде подготвена за интелектуално предизвикващи въпроси и духовни противопоставяния, с които ще се срещнат при напускане на дома. Солидна програма по апологетика, изучаването на защитата на вярата, е жизненоважна при подготовката на младежта да знае и защитава верността на Писанията и автентичността на своята християнска вяра.

Църквата се нуждае от усърдно преглеждане на своите младежки програми. Вместо да ги забавляваме със сатири, оркестри и видео, ние имаме нужда да им преподаваме Писанията с логика, истина и християнски светоглед. Франк Турек, добре известен християнски автор и лектор по апологетика при адресирането на проблема за отпадането на нашата младеж от вярата, го поставил по този начин: „Ние не успяхме да разпознаем това, с което да ги спечелим….към което ние ги печелим.“

Християнските родители и нашите църкви се нуждаят от по-добра работа при развитието на сърцата и умовете с Божието Слово (1Петрово 3:15; 2 Коринтяни 10:5).


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо толкова много хора отпадат от вярата?