Как се отразило грехопадението върху човечеството?



Въпрос: Как се отразило грехопадението върху човечеството?

Отговор:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ (Римляни 5:12). Ефектите от грехопадението са многобройни и всеобхватни. Грехът е засегнал всеки аспект от нашето съществуване. Той е засегнал нашия живот на земята и нашата вечна съдба.

Един от непосредствените ефекти от грехопадението бил отделянето на човечеството от Бог. В Едемската градина Адам и Ева имали съвършеното общуване и общение с Бог. Когато те възстанали срещу Него, това общение било разрушено. Те осъзнали своя грях и се засрамили пред Него. Те се скрили от Него (Битие 3:8-10) и оттогава човекът се криел от Бог. Само чрез Христос това общение може да се възстанови, защото в Него ние сме считани толкова праведни и безгрешни в Божиите очи както били Адам и Ева преди да съгрешат. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21).

Поради грехопадението смъртта станала реалност и цялото творение било подложено на нея. Всички хора умират, всички животни умират, целият растителен живот умира. „Цялото творение стене“ (Римляни 8:22), чакащо времето, когато Христос ще се завърне да го освободи от последиците от смъртта. Поради греха смъртта е неизбежна реалност и никой не е имунизиран. „Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 6:23). По-лошо даже, ние не само умираме, но ако умрем без Христос, изпитваме вечна смърт.

Друг резултат от грехопадението е, че хората са изгубили от поглед целта, за която са били създадени. Най-главната и висша цел в живота на човека е да слави Бог и да Му се радва вечно (Римляни 11:36; 1 Коринтяни 6:20; 1 Коринтяни 10:31; Псалом 86:9). Следователно любовта към Бог е сърцевината на целия морал и благост. Обратното е изборът на егото като върховенство. Себелюбието е същността на грехопадението и това, което следва, са всичките други престъпления против Бог. По всеки начин грехът е обръщане към себе си, което се потвърждава в това как живеем живота си. Ние призоваваме за внимание към себе си и нашите добри качества и постижения. Минимизираме нашите недостатъци. Търсим специални благоразположения и възможности в живота като искаме допълнителни предимства, които никой друг няма. Проявяваме бдителност към нашите собствени желания и нужди, докато пренебрегваме тези на другите. Накратко, поставяме себе си на трона на нашия живот като узурпираме ролята на Бог.

Когато Адам избрал да се противопостави на своя Създател, той загубил своята невинност, нанесъл си наказанието на физическа и духовна смърт и неговият ум бил затъмнен от греха, както били и умовете на неговите наследници. Апостол Павел казвал за езичниците: „И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично“ (Римляни 1:28). Той казал на коринтяните „за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога“ (2 Коринтяни 4:4). Исус казал: „Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене“ (Йоан 12:46). Павел напомнил на ефесяните: „някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа“ (Ефесяни 5:8). Целта на спасението е „да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога" (Деяния 26:18).

Грехопадението създаде в човеците състояние на греховност. Павел говорел за онези, „чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2), и онези, чиито умове са духовно затъмнени в резултат от отхвърлянето на истината (Римляни 1:21). В това състояние човекът е напълно неспособен да прави или да избира това, което е приемливо за Бог, освен божествената благодат. „Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може“ (Римляни 8:7).

Без свръхестественото духовно възраждане от Светия Дух всички хора биха останали в своето паднало състояние. Но в Своята благодат, милост и любяща благост Бог изпрати Своя Син да умре на кръста и да поеме наказанието за нашия грях като ни помири с Бог и направи вечния живот с Него възможен. Загубеното при грехопадението е възвърнато на Кръста.


Върнете се обратно на основната българска страница

Как се отразило грехопадението върху човечеството?