Дали вярата в Бог е патерица?



Въпрос: Дали вярата в Бог е патерица?

Отговор:
Джеси Вентура, бивш губернатор на Минесота, веднъж казал: „Организираната религия е шарлатантство и патерица за слабоумните хора, които се нуждаят от сила в брой.“ Съгласен с него е порнографът Лари Флинт, който коментирал: „Няма нищо добро, което мога да кажа за нея [религията]. Хората я използват като патерица.“ Тед Търнър веднъж просто казал: „Християнството е религия за губещи!“ Вентура, Флинт, Търнър и други, които мислят като тях, гледат на християните като на емоционално слаби и нуждаещи се от въображаема подкрепа за преминаване през живота. Техният намек е, че самите те са силни и нямат нужда от предполагем Бог да им помага в техния живот.

Такива твърдения повдигат няколко въпроса: Откъде е започнало такова мислене? Има ли някаква истина в него? И как Библията отговаря на такива твърдения?

Дали вярата в Бог е патерица? – Въздействието на Фройд

Зигмунд Фройд (1856-1939) бил австрийски невролог, който основал практиката на психоанализата, система, която възприема теорията, че несъзнателни мотиви диктуват много от човешкото поведение. Въпреки че отстоява атеизма, Фройд признава, че истината на религията не може да бъде опровергана, и че религиозната вяра е донесла утеха на неизброимо количество хора през историята. Обаче, Фройд смятал идеята за Бог за илюзорна. В един от своите религиозни трудове „Бъдещето на илюзията“ той написал: „Те [вярващите] дават името „Бог“ на някаква неясна абстракция, която са си създали за себе си.“

Що се отнася до мотивацията за създаването на такива илюзии Фройд вярвал две основни неща: (1) хората с вяра създават Бог, защото имат силни желания и надежди в себе си, които действат като утеха срещу суровостта на живота; (2) Идеята за Бог идва от нуждата за идилична бащина фигура, която затъмнява или несъществуващ, или несъвършен истински баща в живота на религиозно мислещия човек. Като говори за предполагаемия изпълняващ желания фактор в религията Фройд написал: „Те [религиозните вярвания] са илюзии, изпълнения на най-старите, най-силни и най-належащи желания на човечеството. Ние наричаме вярата илюзия, когато изпълнението на желанието е важен фактор при неговата мотивация и при вършенето на това ние се абстрахираме от неговата връзка с реалността, точно както самата илюзия не отдава значение на доказателството.“

За Фройд Бог не бил нищо повече от психологическа проекция, която служела да предпазва човек от реалността, пред която той не искал да се изправи и с която не можел сам да се справи. След Фройд дошли други учени и философи, които твърдели същото нещо и казвали, че религията е само илюзия/разстройство на ума. Робърт Пърсиг, американски писател и философ, който олицетворява последователите на Фройд, е казал: „Когато един човек страда от разстройство на ума, това се нарича лудост. Когато много хора страдат от разстройство на ума, това се нарича религия.“

Какво да кажем за горните обвинения? Има ли някаква истина в твърденията на Фройд и другите?

Изследване на твърденията за „Тълпата с патерици“

Когато правим честно изследване на тези твърдения, първото нещо, което трябва да признаем, е, че онези, които изказват тези твърдения, ги твърдят за себе си. Осмивателите на религията казват, че християните са склонни към психологически и изпълняващи желания фактори, към които те, скептиците, не са. Но откъде те знаят това? Например Фройд виждал нуждата от Баща Бог като осъществяване на емоционално нуждаещи се хора, желаещи бащина фигура, но възможно ли е самият Фройд да е имал емоционална нужда от съществуването на липсващ баща? И вероятно Фройд се стремял към осъществяването на изпълнението на желания, а именно желанието адът да не бъде истински, което се проявявало чрез нежеланието за съществуване на Свят Бог и осъждане в отвъдния живот. Демонстрирането на достоверността на такова мислене е самото написване от Фройд, който веднъж казал: „Лошата част от това, специално за мен, стои във факта, че науката на всичките неща изглежда изисква съществуването на Бог.“

Би изглеждало разумно да заключим, както Фройд и неговите последователи твърдели в своята позиция, че единственият начин, по който човек може да преодолее „трудното“ черно-бяло доказателство за нещо, е чрез създаването на илюзорна надежда, която преодолява доказателствата за Божието съществуване, и все пак те не разглеждат това като възможност за себе си. Някои атеисти, обаче, честно и открито са признали тази възможност. Като пример може да послужи казаното веднъж от атеиста професор/философ Томас Нейджъл: „Искам атеизма да бъде истина и ми е неловко от факта, че някои от най-интелигентните и добре информирани хора, които познавам, са религиозни вярващи. Не е просто това, че не вярвам в Бог и естествено се надявам, че съм прав във вярата си. А е това, че се надявам, че няма Бог! Не искам да има Бог; не искам вселената да бъде такава.“

Друго съображение, което трябва да имаме предвид, е, че не всички аспекти на християнството са утешителни. Например учението за ада, признаването на човечеството за грешници, които са неспособни сами да угодят на Бога, и други подобни учения не са от свежия и размит вид. Как Фройд обяснява създаването на тези доктрини?

Допълнителна мисъл, която изниква от горния въпрос, е защо биха хората изфабрикували Бог, който е свят, ако човечеството просто измисля идеята за Бог, за да накара себе си да се чувства по-добре? Такъв Бог би изглеждал в противоречие с човешките природни желания и практики. Всъщност такъв Бог би изглеждал последният вид бог, който те биха предложили. Вместо това човек би очаквал хората да създадат бог, който се съгласява с нещата, които те естествено искат да правят, вместо да се противопоставя на практиките, които самите те (поради някаква причина, все още предстояща да бъде обяснена), окачествяват като „греховни“.

Един последен въпрос е как твърденията за „патерицата“ обясняват хората, които първоначално били враждебни към религията и не искали да повярват? Такива хора както изглежда нито желаели, нито жадували християнството да бъде вярно и все пак след честно изследване на доказателството и признаване на неговата „реалност“ те ставали вярващи. Английският учен К.С.Луис е един такъв човек. Луис е известен с изказването си, че нямало по-неохотен човек, приел вярата, в цяла Англия от него, че той бил буквално завлечен ритащ и крещящ във вярата, което едва ли е твърдение, което човек би очаквал от някой, въвлечен във фантазия за изпълняване на желания.

Тези проблеми и въпроси изглеждат в противоречие с твърденията за тълпата с „патерици“ и са удобно игнорирани от тях. Но какво има да каже Библията за техните твърдения? Как отговаря тя на техните обвинения?

Дали вярата в Бог е патерица? – Как отговаря Библията?

Има три основни отговора, които Библията дава на твърдението, че хората са измислили идеята за Бог като патерица за себе си. Първо, Библията казва, че Бог е създал хората за Себе Си и е замислил човечеството естествено да желае взаимоотношение с Него. За този факт Августин написал: „Ти си направил за себе си, Господи, и сърцата ни са неспокойни докато не намерят покой в тебе.“ Библията казва, че човечеството е направено по образ Божи (Битие 1:26). При положение, че това е е вярно, не е ли разумно да повярваме, че чувстваме желание за Бог, защото сме били създадени с това желание? Не трябва ли да съществува божествен отпечатък и възможността да съществува взаимоотношение между творението и Твореца?

Второ, Библията казва, че хората действително действат по обратния начин на това, което твърдят Фройд и неговите последователи. Библията заявява, че човечеството е в бунт против Бог и естествено Го отблъсква вместо да Го желае, и че такова отхвърляне е причината Божият гняв да дойде върху тях. Действителността е, че хората правят всичко, което могат, да подтиснат истината за Бог, което е нещо, за което е писал Павел: „Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха“ (Римляни 1:18–22). Факът, че Бог е ясно очевиден за всички в творението, както е казано в Павловите думи, е прекрасно обобщено от К.С.Луис, който написал: „Ние може да пренебрегваме, но не можем никъде да избягаме от присъствието на Бог. Светът е пренаселен от Него.“

Самият Фройд признал, че религията била „врагът“, и че това е точно както Бог описва човечеството преди то да бъде духовно просветено – като врагове на Бога. Това е нещо, което Павел също признава: „Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“ (Римляни 5:10, подчертаването добавено).

Трето, самата Библия заявява, че животът е тежък, трудностите са всеобщи, а страхът от смъртта е изпитван от всички. Има истини, които са лесно видими в света около нас. Библията също казва, че Бог е тук да ни помогне да преминем през трудните времена и ни уверява, че Исус е преодолял страха от смъртта. Самият Исус е казал: „В света имате скръб “, което говори за факта, че трудностите в живота съществуват, но Той също е казал: „но дерзайте“ и казал,че Неговите последователи трябва да гледат към Него за крайната победа (Йоан 16:33).

Библията казва, че Бог се грижи за и помага на Своите хора и че Той заповядва на Своите последователи също да си помагат един на друг и да носят теглата си един на друг (сравн. Галатяни 6:2). Като говори за Божията грижа за хората Петър написал: „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1Петрово 5:6-7, подчертаването добавено). Известното изказване на Исус също говори за този факт: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28–30).

В допълнение към ежедневната помощ страхът от смъртта също бил победен от Христос. Чрез Своето възкресение Исус доказал, че смъртта няма власт над Него, а Божието Слово казва, че Христовото възкресение е доказателство за възкресението и вечния живот на всички, които положат вярата си в Него (сравн. 1 Коринтяни 15:20). Освобождаването от страха от смъртта е истина, провъзгласена от автора на Евреи, който казал: „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14–15, подчертаването добавено).

Така, наистина Библията говори за Божията грижа, интерес и помощ към Неговото творение. Такава истина наистина донася утеха, но това е утеха, която се основава на действителността, а не на просто жадуване за изпълнение на желания.

Дали вярата в Бог е патерица? – Заключение

Джеси Вентура грешал, когато казал, че религията не е нищо повече от патерица. Такова твърдение говори за горделива природа на човека и олицетворява вида хора, които Исус укорява в книгата Откровение: „Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол“ (Откровение 3:17).

Твърденията за изпълнение на желания на Фройд, Вентура и други само действат като осъждане против самите тях и демонстрират тяхното желание да отхвърлят Бог и Неговото право върху техния живот, което е точно това, което Библията казва, че прави падналото човечество. Но от тези същите хора Бог иска те да признаят своите истински желания и им предлага Себе Си вместо лъжливата надежда на хуманизма, към която те са прикрепени.

Библейските твърдения относно факта и свидетелството на Христовото възкресение донасят утеха и истинска надежда – надежда, която не разочарова, и ни напътства да вървим в път, който се доверява на Бог и разпознава нашето истинско „слабо“ положение пред Него. Веднъж след като това е направено, ние ставаме силни, точно както е казал Павел: „защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:10).


Върнете се обратно на основната българска страница

Дали вярата в Бог е патерица?