Какво представлява екзистенциализмът?



Въпрос: Какво представлява екзистенциализмът?

Отговор:
Екзистенциализмът не е толкова много формална философска система колкото обща ориентация към философските въпроси. Той е бил най-популярен в Европа в началото на 20 век. Той е бил реакция на просвещенската свръхувереност в човешкия разум. Някои от влиянията, които вероятно са го направили привлекателен, включват прозрението на Киркегор, че християнската вяра не може да бъде сведена до набор от рационални твърдения, а че тя също включва по-широки емоционални и сродни изводи. Дори по-важно, историческите събития като опустошениетона Пъвата световна война, икономическите колапси на 20-те и 30-те години на 20 век и ужасите на Втората световна война, представили лъжливата надежда на модернизма, че човешкият разум може да преодолее всички проблеми.

Екзистенциализмът съответно омаловажава способността на човешкия разум. Той губи надежда в намирането на индивидулното и общностно значение във връзка с мястото на човека в рационалния, подреден космос. Самият рационален ред е съмнителен за екзистенциалистите. Следователно рационалното обяснение заема задно място зад други подходи за намирането на значение. Някои екзистенциалисти изразяват значението от гледна точка на човешките постижения при издигането над обсега на техните обстоятелства. Други го изразяват от гледна точка на значението, което произлиза от свързването и комуникирането с другите за човешкия опит. Опитът от съществуването е фокусът. Рационалното обяснение е оставено настрана.

Как може християнинът услужливо да отговори на твърденията на екзистенциализма? От една страна християнинът може да се съгласи, че модернизмът има лъжлива надежда в способността на човешкия разум да посрещне и преодолее всяко предизвикателство. Наистина има много неща, които според библейското учение се преодоляват само чрез Божията благодат, включително проблемите на човешкия грях и самата смърт. Също християните признават, че има много неща, които човешкият разум не може да открие, и които се откриват само, ако Бог избере да ги разкрие. От друга страна, християнинът не е съгласен с духа на безнадеждност на екзистенциализма. Християнството силно набляга на два аспекта на бъдещето. Първо, християнството утвърждава окончателната присъда, при която всичко, което е грешно, безредно и разрушената воля ще бъдат окончателно поставени правилно, тъй като Христос ще се завърне на края на времето да подчини цялото зло от космоса и да владее над всичко. Второ, християнството утвърждава окончателно надеждната бъдеща реалност за всички, които вярват в Христос, а именно преживяването на възкресението, вечния живот и абсолютното завършване на освещаването, всички тези дадени безплатно от Божията благодат. Множество библейски пасажи могат да бъдат цитирани относно тези два аспекта на бъдещето. Ето един от многото, Римляни 6:23: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява екзистенциализмът?