Трябва ли християните да се опитват да евангелизират атеистите?



Въпрос: Трябва ли християните да се опитват да евангелизират атеистите?

Отговор:
Като християни, които познават Божията любов и имат увереността във вечността на небето, е трудно да разберем защо някой би искал да бъде атеист. Но когато осъзнаем греховната природа и нейното силно влияние върху ума и сърцето, започваме да разбираме откъде произхожда атеиста. Библейски казано, няма такова нещо като атеист. Псалом 19:1-2 ни казва, че небесата обявяват Божията слава. Ние виждаме Неговата творческа сила във всичко, което е направил. Римляни 1:19-20 продължава тази идея като ни казва, че това, което можем да знаем за Бог, е направено ясно за нас чрез творението и всеки, който отрича това, „потиска истината чрез неправда“ (стих 18). Псалом 14:1 и 53:1 заявяват, че онези, които отричат съществуването на Бог, са глупаци. Така атеистът или лъже, или е глупак, или е и двете. Така, какво е това, което кара някой да отрича Бог?

Главната цел на тези под влиянието на греховната природа е да направят от себе си бог, да имат пълен контрол върху живота си или както те си мислят. Тогава идва религията със задължения, осъждания и ограничения, докато атеистите приемат за дадено да определят своето собствено значение и морал. Те не искат да се подчиняват на Бог, защото техните сърца са във „вражда с Бог“ и те нямат желание да се подчиняват на Неговия закон. Всъщност те са неспособни да го направят, защото техният грях ги е заслепил за истината (Римляни 8:6-7). Ето защо атеистите прекарват по-голяма част от времето си в оплакване и спорове не за библейските доказателствени текстове, а за „какво да правят и какво не“. Тяхната естествена бунтовност мрази Божиите заповеди. Те просто мразят идеята, че нещо или Някой би имал контрол върху тях. Това, което те не осъзнават, е, че самият Сатана ги контролира като ги заслепява и подготвя душите им за ада.

От гледна точка на евангелизирането на атеисти не трябва да отдръпваме благовестието от някой, само защото той твърди, че е атеист. Не забравяйте, че атеистът е точно толкова загубен колкото мюсюлманина, индуиста или будиста. Бог със сигурност иска от нас да разпространяваме благовестието (Матей 28:19) и да защитаваме истините на Неговото слово (Римляни 1:16). От друга страна ние сме предупредени да не изразходваме допълнително усилие за онези, които са ясно незаинтересовани в каквито и да е било честни дискусии (Матей 7:6). Исус е казал на апостолите да отидат и да проповядват Словото, но Той не е очаквал от тях да останат някъде докато и последният човек не бъде обърнат във вярата (Матей 10:14).

Вероятно най-добрата тактика поне отначало е да се оправдае всеки поради липса на доказателства за вината му. Всеки въпрос, честно и истинно отгтоворен, дава на този човек шанса да чуе благовестието. Но ако този човек само спори като е враждебен или иначе не слуша, сигурно е време да отидете другаде. Някои хора са изцяло и абсолютно затвърдели за благовестието (Притчи 29:1). Те могат да бъдат рационални или ирационални, но има библейски причини да вярваме, че някои хора с готовност са неподатливи за влиянието на Светия Дух (Битие 6:3). Когато сме направили добросъвестно усилие да говорим на някой и той е недостижим, тогава имаме заповед да „отърсим прахта“ от обущата си (Лука 9:5) и да прекараме времето си в разговор с онези, които са духовно по-отворени. Както във всички неща Божията мъдрост е решаваща. Бог ни е обещал тази мъдрост, ако помолим (Яков 1:5), и ние трябва да се молим за нея и да вярваме в Божието подсказване да узнаем как и кога да приключим диалога с враждебен атеист.


Върнете се обратно на основната българска страница

Трябва ли християните да се опитват да евангелизират атеистите?