Възможно ли е името на човек да бъде изтрито от Книгата на Живота?



Въпрос: Възможно ли е името на човек да бъде изтрито от Книгата на Живота?

Отговор:
Откровение 22:19 казва: „и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга“. Този стих обикновено бива включен в дебата относно вечната сигурност. Дали Откровение 22:19 означава, че след като името на човек е записано в Книгата на Живота на Агнето, то може по някое време в бъдещето да бъде изтрито? С други думи, може ли християнин да загуби спасението си?

Първо, Писанието е ясно, че силата на Бог пази сигурен истинския вярващ, запечатан за деня на изкуплението (Ефесяни 4:30), и от всички онези, които Отца е дал на Сина, Той няма да изгуби никого от тях (Йоан 6:39). Господ Исус Христос е провъзгласил: „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца“ (Йоан 10:28-29). Спасението е Божие дело, не наше (Тит 3:5), и Неговата сила е тази, която ни пази.

Ако този „някой“, посочен в Откровение 22:19, не е вярващ, тогава кой е той? С други думи, кой може да иска да добави или отнеме от словото на Библията? Най-вероятно това вмешателство в Божието Слово би било направено не от истински вярващи, а от онези, които само твърдят, че са християни, и които предполагат, че техните имена са в Книгата на Живота. Най-общо казано, двете основни групи, които традиционно са се месили в Откровението, са псевдохристиянски култове и онези, които поддържат много либерални теологични вярвания. Много култове и богословски либерали заявяват собственост върху името на Христос, но те не са новородени – дефинитивният библейски термин за християнин.

Библията цитира няколко примера за онези, които мислели, че са вярващи, но чието вероизповедание било доказано, че е лъжливо. В Йоан 15 Исус ги нарича пръчки, които не остават в Него, истинската Лоза, и следователно не принасят никакъв плод. Ние знаем, че са лъжливи, защото „по техните плодове ще ги познаете“ (Матей 7:16, 20); истинските ученици ще покажат плода на Светия Дух, който обитава в тях (Галатяни 5:22). В 2 Петрово 2:22 лъжливите привърженици са псета, които се връщат на бълвоча си и „окъпаната свиня се върна да се валя в тинята“. Голата пръчка, псето и свинята, всички те са символи на онези, които претендират, че имат спасение, но които нямат нищо повече от собствената си праведност, на която да разчитат, а не праведността на Христос, която спасява истински.

Съмнително е, че онези, които са се покаяли за своите грехове и са били новородени, биха на драго сърце извършвали вмешателство в Божието Слово по този начин – като добавят или отнемат от него. Разбира се, ние приемаме, че добрите хора искрено правят разлика в областта на текстовия критисизъм. Но може да бъде демонстрирано как привържениците на култове и либералите нееднократно са извършвали както „добавяне“, така и „отнемане“. Затова можем да разберем Божието предупреждение в Откровение 22:19 по този начин: всеки, които се намесва в същественото послание, ще открие, че Бог не е поставил неговото име в Книгата на Живота, ще му бъде отказ достъп до Светия Град и ще бъде лишен от всяко очакване за всички добри неща, които Той е обещал на Своите светии в тази книга.

От чисто логическа гледна точка, защо суверенният и всезнаещ Бог – Той, който знае края от самото начало (Исая 46:10), ще запише име в Книгата на Живота, когато Той знае, че Той ще трябва само да го изтрие, когато този човек накрая измени и се откаже от вярата? В допълнение, прочитането на това предупреждение в контекста на параграфа, в който се появява (Откровение 22:6-19), ясно показва, че Бог остава последователен: само онези, които са се вслушали в Неговите предупреждения, покаяли са се и са се новородили, ще могат да очакват някаква полза във вечността. Всички други, за съжаление, имат ужасно и ужасяващо бъдеще, което ги очаква.

Откровение 3:5 е друг стих, който се сблъсква с този въпрос. „Който победи….няма да излича името му от книгата на живота“. „Победителят“, споменат в това писмо до сардикийската църква, е християнинът. Сравнете това с 1 Йоаново 5:4: „Всичко, което е родено от Бога, побеждава света“. И стих 5: „ И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?“ (Вижте също 1 Йоаново 2:13). Всички вярващи са „победители“ в това, че те са получили победа над греха и неверието на света.

Някои хора виждат в Откровение 3:5 картината на хванатата Божия писалка, готова да заличи името на всеки християнин, който съгреши. Те четат в това нещо като: „Ако се объркаш и не спечелиш победата, тогава ще изгубиш спасението си! Всъщност ще излича името ти от Книгата на Живота!“. Но това НЕ е каквото казва стихът. Исус дава обещание тук, а не предупреждение.

Писанието никога не казва, че Бог изтрива името на вярващ от Книгата на Живота; дори никога няма предупреждение, че Той го планира! Чудесното обещание на Откровение 3:5 е, че Исус НЯМА да изтрие името на никой. Като говори на „победителите“ – всички тези, изкупени с кръвта на Агнето, Исус дава думата Си, че Тойняма да изтрие техните имена. Той потвърждава, че веднъж след като едно име се намира там, то ще бъде там завинаги. Това се основава на верността на Бог.

Обещанието на откровение 3:5 е насочено към вярващите, които са сигурни в своето спасение. За разлика, предупреждението на Откровение 22:19 е насочено към невярващите, които вместо да променят сърцата си към Бог, се опитват да променят Божието Слово, за да им пасва на тях.


Върнете се обратно на основната българска страница

Възможно ли е името на човек да бъде изтрито от Книгата на Живота?