Оправдава ли целта средствата?



Въпрос: Оправдава ли целта средствата?

Отговор:
Отговорът на този въпрос зависи от това какви са целите или резултатите и какви средства ще бъдат използвани за постиганего им. Ако целите са добри и благородни и средствата, които използваме, за да ги постигнем, са също добри и благородни, тогава, да, целите оправдават средствата. Но това не е това, което повечето хора имат предвид, когато използват този израз. Повечето го използват като извинение за постигане на своите цели посредством всякакви необходими средства, без значение колко неморални, незаконни или неприятни могат да са средствата. Това, което обикновено значи изразът, е нещо като „Няма значение как постигаш това, което желаеш, стига да го постигнеш.“

„Целта оправдава средствата“ обикновено включва извършването на нещо погрешно за постигането на положителен резултат и оправдаването на греха с изтъкването на добрия резултат. Пример може да бъде лъжата в автобиография за получаването на добра работа с опрвдаването на лъжата като се каже, че по-големият доход ще позволи на лъжеца да осигури достатъчно семейството си. Друг пример може да бъде оправдаването на аборта на бебе заради спасяването на живота на майката. Както лъжата, така и отнемането на невинен живот са морално погрешни, но осигуряването на семейството и спасяването на живота на жената са морално правилни. Къде тогава човек да тегли чертата?

Дилемата между резултатите и средствата е известен сценарий в етическите дискусии. Обикновено въпросът е нещо като това: „Ако можете да спасите света като убиете някого, бихте ли го направили?“ Ако отговорът е „да“, тогава морално правилният резултат оправдава използването на неморални средства за постигането му. Но има три различни неща, които трябва да се разгледат при такава ситуация: моралността на действието, моралността на резултата и моралността на човека, който извършва действието. В тази ситуация действието (убийството) е ясно неморално и такъв е и убиецът. Но спасяването на света е добър и морален резултат. А такъв ли е? Какъв вид свят е спасяван, ако на убийците се разрешава да решават кога и дали убийството е оправдано и после си отиват свободни? Или дали убиецът го очаква наказание за неговото престъпление в света, който той е спасил? И дали светът, който е спасен, би бил оправдан при отнемането на живота на човека, който току-що го е спасил?

От библейска гледна точка, разбира се, това, което липсва от тази дискусия, е характерът на Бог, Божият закон и Божията предвидливост. Понеже знаем, че Бог е добър, свят, справедлив, милостив и праведен, онези, които носят Неговото име, трябва да отразяват Неговия характер (1 Петрово 1:15-16). Убийството, лъжата, кражбата и всички видове греховно поведение са изразът на човешката греховна природа, не на Божията природа. За християнина, чиято природа е била преобразена от Христос (2 Коринтяни 5:17), няма оправдание на неморалното поведение, без значение на мотивацията за него или за резултата от него. От този свят и съвършен Бог получаваме закон, който отразява Неговите атрибути (Псалом 19:7; Римляни 7:12). Десетте заповеди изясняват, че убийството, прелюбодеянието, кражбата, лъжата и алчността са неприемливи в Божиите очи и Той не прави „клауза на изключение“ за мотивация или рационализация. Забележете, че Той не казва: „Не убивайте, освен ако чрез извършването на това ще спасите живот.“ Това се нарича „ситуационна етика“ и няма място за нея в Божия закон. Затова ясно от Божия перспектива няма резултати, които оправдават средствата за нарушаването на Неговия закон.

В етическата дискусия резултати/средства също липсва разбирането за Божията предвидливост. Бог не просто сътворил света, населил го с хора и после ги оставил да се лутат сами без Негов надзор. Вместо това Бог имал план и цел за човечеството, които Той осъществявал през вековете. Всяко решение, взето от всеки човек в историята, е било свръхестествено приложено към този план. Той изказва тази истина недвусмислено: „От началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно; който зове хищна птица от изток, от далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша“ (Исая 46:10-11). Бог е тясно свързан с и е в контрол на Своето творение. Нещо повече, Той заявява, че Той изработва всички неща заедно за доброто на онези, които Го обичат и са призовани към Неговата цел (Римляни 8:28). Християнинът, който лъже в автобиографията си или абортира бебе, ще наруши Божия закон и ще отрече Неговата способност да осигури семейството и да запази живота на майката, ако възнамерява да направи така.

Онези, които не познават Бог, могат да бъдат принудени да оправдават своите средства за определена цел, но тези, които твърдят, че са Божии деца, нямат никаква причина да нарушават една от Божиите заповеди, да отричат Неговата суверенна цел или да упрекват Неговото име.


Върнете се обратно на основната българска страница

Оправдава ли целта средствата?